The Neighbour // s.m

Шестнайста глава - Купони и навлеци

Погледнах през шпионката,  по дяволите,  Крис,  Амелия,  Браян и още поне 20-тина човека стояха пред вратата.  Отворих, знаех че нямаше да се махнат.

- Честит рожден ден, Каси,  няма ли да ни поканиш? - треснах вратата под носът им. - Касиди,  това не е учтиво!

Вратара се отвори и всички се изспипаха вътре без покана,  все едно къщата ми беше някакъв бардак.

- Не съм ви канила!  - никой не ми обърна внимание.

***
Качих се до банята,  как щях да обясня това на нашите,  щяха да ме убият,  отворих вратата само за да заваря Крис който се целуваше с някакво момиче.

- Вън от банята ми! - изкрещях и момичето излезе.

- Спокойно Каси,  просто се забавляваме, отпусни се. - боже,  вонеше на алкохол,  колко ли беше пиян?

- Крис, разкарай се от банята ми! - изкрещях повторно.

- Ами ако не искам? - добре, щом ще играем така.

Ритнах го в чатала и го извлякох за яката на ризата пред вратата на банята,  докато той се държеше за малкото му останало достойнство.
Погледнах се в огледалото.

- Добре Касиди,  ти можеш да се справиш с това,  Шон успя да разкара една малка част от хората, всичко ще е наред,  успокой се. - говорех на образа си в огледалото.

Излязох от банята и нещо веднага ме хвана за китката.

- Къде си мислиш, че отиваш слънчице,  още не сме приключи.. - преди Крис да довърши, Наш го просна на земята.

- Не мислех,  че ще го кажа някой ден, но благодаря ти Грайър.

Наш се усмихна и ми помогна да извлечем Крис от къщата,  съпротивата му така или иначе не беше голяма тъй като едва се държеше на крака от пиенето.

Останаха само Браян,  Амелия, две от протежетата и, и няколко от приятелите на Браян.

- Къде се разотидоха всички?  - Амелия попита изненадано.

- Тръгнаха си,  нещо което и ти май е време да направиш. - туше Шон,  затапи я.

- Не и преди да играем на истина и предизвикателства, Мендес. - Браян,  защо веднъж не замълчиш.

- Стига после да си тръгнете -  става.

Всички седнахме на килима в хола. Изглеждаше сякаш е имало група диви животни в димът ми и това ме дразнеше много,  как щях да обясня това на нашите?  Амелия седна в средата. Взех си една бутилка от масата до нас и отпих, дано поне така успея да не я издърпам за косата. Преди да успея да направя каквото и да е, на вратата се позвъня и аз изтичах да отворя,  нямаше как да стане по зле, така или иначе,  божичко,  майката на Шон.

- Аз, мога да обясня.  - тръгнах да говоря,  но майката на Шон просто влезе.

- Всички които не са поканени да си отивам преди да съм викнала полицията за влизане без позволение,  вън,  веднага! - Амелия и Браян станаха и излязоха заедно с групичката им, останахме само аз,  Шон,  Елинор и Мат,  къде ли изчезнаха Камерън и Ади? 

- Вижте госпожо Мендес,  аз мога да об.. - Шон се засмя и ме прекъсна.

- Касиди, аз и звъннах за да ги разкара. - а?

- Спокойно мила, казах на Шон да ми звънне в случай, че някои хора се натресат на купона, не се притеснявай,  за пред вашите ще се направя,  че нищо не е ставало,  но вие изчистете после,  приятен остатък от партито.

Майката на Шон ме остави без думи.

- Длъжница съм ти.  - погледнах към Шон който довършале чипса.

- Ела с мен на втората ни официална среща, за да компенсирам за проваленото парти? - втора среща?  С удоволствие.

По стълбите се чу звучен смях и моментално се обърнах натам,  Камерън с разкопчана риза и следи от червило по лицето и, Аделайн,  с рошава коса и разказано червило.

- Ние ще ви оставяме,  излезе ни спешна работа.  - двамата се изнизаха на момента на който бяха спипани.

- На това му се вика купон.  - отбележи Мат.  - Аз и Ели ще тръгваме,  но утре ще дойдем да ти помогнем с чистенето.  - той хвана Ели която беше заспала и я отнесе до колата си, след което затворих вратата и с Шон останахме сами, в целия този безпорядък,  е, поне не мога да се оплача, имах шур купон за навършване на пълнолетие.

---------------

Новата глава е тук,  дайте мнения, мерси за четенията, които с всеки ден стават все повече,  вие сте страхотни читатели и тази глава я посвещавам на вас. Обичам ви много 💙