Кошмарът | jjk×pjm ✔

006

    - Как се чувствате? По - добре ли сте? - писателят извърна глава към момчето, срещайки големите му кафяви очи и кимна леко с глава, насилвайки се да измайстори усмивка.

   - Какво се случи?

   - Не помните ли? - попита момчето, а Чонгкук поклати отрицателно глава. - Изпаднахте в шок, изгубихте съзнание. Добре, че ви блъснах случайно иначе кой знае какво щеше да се случи.

   - Благодаря ти. - отговори след няколко минути писателя, другия, приемайки благодарността с усмивка на лице. Огледа престилката му и забеляза синята табелка, на която бе записано името му - Пак Джимин? - момчето кимна и се усмихна отново, а тази усмивка върна спомените на Чонгкук. -Ти си момчето от онази фен среща!

   - Помните ме? - попита учудено момчето, спечелвайки си лек смях от страна на писателя. - Наистина?

   - Разбира се. Помня феновете си. - отвърна  на свой ред писателя, след което и двамата се засмяха. - Случайно да знаеш къде е Сокджин? - попита Чонгкук след като спомените му за преживения кошмар го застигнаха неочаквано.

   - Да, преди час излезе от операционната зала. Сега е в кабинета си.

   Чонгкук се изправи и застана срещу момчето, благодарейки му отново и излезе от стаята, насочвайки се към кабинета на Сокджин. Останал сам, Джимин седна на удобния тъмносин стол, кръстосвайки крака. Махна очилата си и ги прибра в джоба на престилката, не отделяйки очи от леглото. Закри лявата страна на лицето си с ръка и се усмихна широко, изражението му, променяйки се коренно. Започна да се смее, цялото му тяло тресейки се. Изкара телефона от джоба на дънките си, плъзгайки пръста си по дисплея. Набра номера, който знаеше дори насън и зачака. След няколко секунди от другата страна се чу така познатия ентусиазиран глас. До преди секунди усмихнатото лице на Джимин се промени отново, сериозността, изкривявайки лудешките черти. Лъчезарните му очи в миг се превърнаха в студени, бездушни, сякаш очи на порцеланова кукла. Устните му образуваха тънка линия, изражение на човек, загубил душата, съвестта, цялата човечност у себе си.

   - Как беше? - попита човекът от другата страна, звучейки по - ентусиазиран от всякога. Джимин се засмя, ала  звука излезе от устните му някак сух, лишен от живот.

   - Справи се отлично малко слънчице!

☆☆☆

   Чонгкук отвори вратата на кабинета на приятеля си, очите му придобивайки форма на ябълки щом забеляза мъжа, седнал на един от фотьойлите пред бюрото. Забеляза гипсираната му ръка и се втурна панирано пред него. Хвана внимателно ръката му и я повдигна, гледайки състоянието на мениджъра си с уплаха в очите.