The Neighbour // s.m

Тринайста глава - Френски и мажоретки.

Сигурно се чудите - какво по дяволите стана? Ами Амелия казала на директора, че не искам да се запиша в нито една извънкласна дейност и той ме сложи в отбора и аз понеже нямам смелост да си отворя устата, сега ще ставам част от тая мажоидиотщина. Дръпнах леко надуло екипа си, но не помагаше, бях висока и това ми стигаше на около 5 сантиметра под задника, чувствах се като курва. Поех си въздух и излязох на игрището, божичко щях да го убия , толкова е мъртъв, казах му да не идва. И подсвирна на всичкото отгоре.

- И думичка да не си казал. -усмивката му беше толкова широка, че тя говореше вместо него.

- Не съм си и помислял да тествам търпението ти. Впрочем готини гащ.. пола. - ха ха , днес явно всички се забавляваха с нещастието ми.

- През цялата тренировка ли ще си тук? - кажи не кажи не, кажи не.

- Разбира се, трябва да подкрепям приятелката си. - подкрепи ме друг път, сега не.

- Касиди, започваме. - Амелия дойде да ме викне и мина покрай лицето на Шон с късата поличка.

- Тръгни си, моля те, ще ти разкажа как е минало. - опитвах се да разкарам Шон оттук.

- Не, не , чакам те. - извъртях очи, изпувтях и отидох на терена.

Тренировките бяха ужасни, а за сравнително пълничко момиче като мен да си вдигна кракът на такава височина беше - срамно, неловко и много болезнено, имах чувството, че ми се скъса някое сухожилие , паднах два три пъти по време на съчетанията , а Шон не отделяше очи от мен което въобще не ми помагаше.

- Е това е за днес, утре след училище е следващата ни тренировка, наспете се добре, утре ни чака сериозна работа. - а това сега какво беше, загрявка ли? Оставих си душата на полето.

Отидох в съблекалните и се преоблякох, ама че шантав ден, Шон ме чакаше. 

- Справи се страхотно. - това трябва да е шега нали?

- Сецнах се, не е забавно Шон. 

- Спокойно записал съм ти го на видео, ако искаш да го гледаш. - кога успя?

- Ама ти, как? 

- Нали каза, че фенгърл сте най - добрите сталкъри , е , и фенбой армията не си поплюваме, хайде, да се прибираме , беше дълъг ден. 

- Не и преди да изтриеш видеото. 

- Хм, нека си помисля, права си , ще го идтрия.

- Наистина ли , благодаря ти.

- Шегувам се разбира се, бас ловя че ти все още пазиш видеото на което танцувам на Little Mix. - той ме погледна в очите с онзи поглед който казваше " Истината Касиди, кажи ми истината"

- Добре де , запази си клипа, ще го покажем на бъдещите ни деца да видят какво да не правят. - как можах да кажа това, звучеше толкова психарски.

- Деца? Ти май си планирала нещата до последният детайл. - идея си нямаш. - Всъщност идеята ми харесва. - чакай какво.

- Ти сериозно ли или се шегуваш с мен? 

- Сериозен съм Кас, ще се радвам да остареем заедно, ти си трън в гащите и болезнено честна понякога, но точно заради това те обичам, отначало когато нашите решиха да се преместим, мислех, че ще е ужасно, но после дойде ти и злобните ти коментари, сарказма и всичко това с което можеш да накараш човек да те намрази,1 но мен ме накара да те заобичам, точно заради това, че беше искрена с мен. - това беше, толкова, мило.

- Шон, благодаря ти, че те има, ти си най - страхотният приятел които един трън в гащите може да има.

------------

Дано главата ви хареса, чакам коментари, но моля ви кажете кое точно ви е харесало за да мога по често да вмъквам подобни моменти. Благодаря ви за 4,000 прочитания на историята , вие сте незаменими. <3