The Neighbour // s.m

Дванайста глава - Майката природа и благодарности.

- Касиди? - Шон гледаше сякаш е на път да пръсне от смях. 

- Какво? - попитах учудено и погледнах към шкафа, мамка му, презерватива. - Това не е каквото изглежда, кълна се.

- Уби ми надеждите. - ако не бях в такава неловка ситуация щях да се засмея на това. - Мога ли да попитам за какво ти е презерватив, или имаш таен живот за които не знам.

- Не, просто, аз. - това не исках да го казвам.

- Ти просто, какво, говори де, целият съм в слух.

- Дуех ги като балони преди година и бях забравила да изхвърля този. - промърморих под нос и се обърнах с гръм към Шон, това беше толкова засрамващо.

- Ти си какво? - той започна да се смее.

- Правех си балони от тях, ясно ! - от къде ми дойде тая сила да го кажа, и аз не знам, само знам, че ми беше много ама много неловко.

Шон дори не ми обърна внимание , а продължаваше да се смее.

- Радвай се , че не е използван. - това пък откъде ми дойде да го кажа и аз не знам.

- Стресна ме, мислех, че при активният ти полов живот си купуваш по един кашон на седмица. - предимствата Шон да ми е гадже бяха точно тези " нормални разговори".

- А ти нали си експерт по тези работи, ако не ни е имало жените си щял да си останеш един сперматозоид без бъдеще, не ни подценявай. - отвърнах на свой ред аз.

- Не мога да повярвам , че говорим за това. - Шон се измъкна от ситуацията , явно нямаше как да ме затапи.

- Не мога да повярвам как мазно смени темата, но да се направим, че това не е станало,а ? 

С Шон постояхме малко в тишина, но после излязохме на терасата да гледаме залеза, казват, че било романтично, друг път, особено когато залеза е червен, а ти си в цикъл, изглежда сякаш майката природа ти се подиграва в лицето.

- Красиво е. - казах аз, за да се изолирам от мисълта за това на което цветът на залеза ми напомняше.

- Не по красиво от теб. - сериозно ли Шон, сериозно? Прехапах си долната устна за да не се изхиля като идиот.

- Шшт, тихо, опитвам се да бъда романтичен. - дори Шон се засмя,ама че усет за романтика.

- Ние с теб сме безнадеждни романтици, затова съдбата ни събра, е , съдбата и родителите ти които решиха да се преместите тук. - главно второто.

Облегнах глава на рамото на Шон и се замислих. 

Какво ли щеше да е ако техните не бяха взели това решение и той сега беше някъде другаде? Какво щях да правя без приятел като него? Кой щеше да смее на глупавите ми шеги и да разбира странното ми чувство за хумор? Кой щеше да е с мен след като видя, че имам презерватив който ползвам като балон в шкафчето си? О не, това последното ми уби желанието за размишление.

- Шон ?

- Да. 

- Благодаря ти.

*************

Не звънете на 911, жива съм и съм тук, имам някой идеи , историята ще има 20 глави и вече имам измислен идеалният финал , така че се надявам скоро да кача нова глава, а докато чакате, ударете един коментар за тази. :)

- С обич социално неловкото момиче от wattpad. :')