Stalker

44: Just open your eyes to see

Станах и се облякох набързо.Набрах номера на Мат.След три иззвънявания той вдигна.

-Добре ли си,Лиз?-попита светкавично.

-Да,да,добре съм.Какво да ми е?Нали детектива залови преследвача?-реших да попитам Мат.-Всъщност,ти знаеш ли кой е?Бари каза ли ти?

От другата страна на линията не се чуваше нищо,освен напрегнато мълчание.Какво им ставаше на всички?Кой беше шибания преследвач?

-Да,знам кой е.Но с Еванс се разбрахме рой да ти каже на място,за да не откачиш,защото отговора няма да ти хареса.

-Кой е той,Мат?Кажи ми веднага!Вече започвам да се плаша.-наистина беше така.-И без това ще разбера всеки момент,какво ти пречи да ми кажеш?

В същия момент чух стъпки и гласове по коридора.Това сигурно бяха детективът и полицията.Къде се бавеше Дейв,все още?Да не би да е отишъл за закуска в другия край на щата?

-Госпожице Гранд?-чух почукване на вратата.

-Идвам.-провикнах се.-Бари е тук,така че най-сетне загадката ще бъде разрешена.Ще се чуем после,Мат.-казах и затворих.

Изтичах до вратата и отключих.Евънс нахълта в стаята заедно с момчетата си и изведнъж ми се стори страшно тясно.Те започнаха да се оглеждат на всички посоки.

-Къде е Бел?-попита детектива.

-Ще дойде всеки момент.-казах и му подадох бележката от нощното си шкафче.-Отишъл е за храна.

Бари ме изгледа продължително и съсредоточено.После изгледа бележката по същия начин и отново върна погледа си на мен.

-Мисля,че е най-добре да седнеш да поговорим.-каза,а после се обърна към полицията.-Ако Дейв не се появи до десет минути започнете издирване.

-Какво става,Бари?-попитах и изведнъж кръвта ми се смрази.-Заловихте ли преследвача?

Както бях седнала скочих от мястото си.Те казаха,че знаят кой е,но не казаха,че са го заловили.Ами,ако Дейв се бавеше,защото онзи психар го е хванал?Ами,ако му е направил нещо?

-Елизабет,успокой се.Не сме го заловили,но знаем кой е и ще го пипнем всеки момент.-каза бавно,така че думите да се набият в главата ми.

-Не сте го заловили?!-изкрещях.-Господи,той мрази Дейв,който е някъде навън и се бави,а вие не сте го заловили!-изкрещях.Трескаво започнах да набирам номера му на телефона си.-Господи,трябва да му се обадя.Трябва да се обадя на Дейв!

Всичко у мен се беше преобърнало.Ако му се беше случило нещо щях да умра.Сложих слушалката на ухото си,а телефонът на Дейв иззвъня от към нощното му шкафче.Мамка му!Телефонът му беше тук!Господи!

-Лизи,успокой се.-Евънс хвана ръцете ми,които запопнаха да треперят.-Успокой се,трябва да говорим.Не е сега момента да полудяваш.

-Няма за какво да говорим!-изкрещях.-Мъжът,който обичам е някъде навън с опасност за живота!За какво по-важно бихме могли да говорим?!

Зарових пръсти в косата си взех нервно да снова наляво-надясно.Трябваше да отидем да го намерим,вместо да висим като идиоти в тази стая.

-Да ходим да го търсим,Детектив.-казах и се пресегнах за якето си.-Хайде!

-Животът на Дейв не е в опасност,Елизабет!-изръмжа Бари,за да го чуя най-сетне.

Как така не в опасност?Него го няма,психара е някъде навън,бесен,защото сме го разкрили,а полицията се е изсипала в хотелската ми стая!

-Какви са тези десет минути тогава?Защо ще го издирвате,ако не се появи до десет минути?-развиках се,изнервена,тъжна и паникьосана.

-Ще го издирваме,защото той е преследвача,Лизи!Дейв е преследвача!-каза Евънс.

В същия маомент вратата на хотелската стая се отвори и Дейв влезе с хартиена торба в едната си ръка и ключовете за колата в другата.

-Дейв Бел,обвинен сте в маниакално преследване.Всичко,което кажете можете да се използва срещу вас в съда.-каза един от полицаите и се пресегна,за да го улови за ръцете.

Пликът падна на земята,Дейв гледаше като гръмнат,а някакъв друг закопча ръцете му с белезници зад гърба.Колкото до мен?Аз не бях там.Аз бях някъде на майната си,в страната на объркването,болката,вцепенението и лудостта.

-Моля?-викна Дейв и ме извади от вцепението ми.

Тогава настана истинския Ад.

*******
Грабнах ви акъла с тая глава знам.
Искам да видя много гласове и коментари,защото има още 1,2 глави до края на сезона.
Обичам ви 💫