The Neighbour // s.m

Седма глава - Какво ми става ?

- В какъв смисъл?

- Ами видях ви , че седите заедно. - и веднага си помисли, че става нещо, милото ми загрижено чадо.

- Поправка, той седна при мен и ми се извини за това което се случи на партито въпреки, че не виждам голяма промяна, но както и да е. 

- Значи няма нищо между вас?

- Какво да има. - и тогава ми светна. - Ти да не би да ревнуваш , от Браян. - избухнах в неконтролируем смях, а изражението на Шон в момента беше неописуема смешна, сякаш току-що някой го беше фраснал с топка по главата.

- И защо да ревнувам? - защото изражението ти направо крещеше - ревност. 

- Не знам, просто си помислих, че може би... - добре , че се усетих на време да си затворя устата, а това което исках да кажа , но не можех беше - "Защото си мислех, че онази наша полу целувка може би е значела нещо за теб"

- Може би какво, хайде Кас , изплюй камъчето. 

- Забравих си мисълта , както и да е, искаш ли да се приберем заедно?

- Днес няма да мога, Амелия и аз имаме проект по химия за петък и днес няма да мога, просто исках да съм сигурен, че не си ми сърдита или нещо подобно, до утре Кас. - с това Шон се отдалечи потъпквайки това което мислех, че имахме.

Заприбирах се към вкъщи сама и на всичкото отгоре по нервна от нормално. Но това беше само някакъв проект, кого залъгвам, тя щеше да го направи нейният проект. Не ме разбирайте грешно , имах доверия на Шон, но на Амелия нямах абсолютно никакво доверия и бях 99% сигурна , че е склонна да се опита по какъвто и да е начин , да привлече вниманието му и че , което всъщност беше по лошото, че има шанс да успее. Какво по дяволите ми ставаше? до сега не се бях тревожила толкова за каквото и да е , а днес бях на тръни цял ден заради него. Трябваше да си прочистя мислите, ако продължавах така щях сама да се намразя. Звъннах на Елинор и тя вдигна по бързо от очакваното.

- Хей Ел , искаш ли да си направим пижамено парти днес и да поговорим. - въпреки, че имаше 99% шанс да е с Матю довечера, все пак трябваше да питам.

- Да разбира се , до половин час съм във вас, да не би да е станало нещо Кас ?

- Не разбира се, просто не сме се събирали скоро. - трябваше да лъжа, докато сама не осъзнаех какво ми е , никой нямаше да разбира.

- Като дойда ще ми кажеш, защото усещам, че има нещо и по телефона не е същото, така че. - и с това тя затвори, как не се усетих, че по някакъв начин се издавам, но все пак Ел ми беше приятелка от години, познаваше ме по добре и от мен самата.

Прибрах се вкъщи и леко затръшнах вратата след себе си при което майка ми веднага дойде при мен.

- Касиди , какво е станало ? - няма ли да престанат с този въпрос всички днес, нищо не е станало.

- Не, защо ? - попитах максимално невинно.  - Денят беше страхотен.

- Ами затръшна вратата, помислих, че има нещо. - мама все още гледаше подозрително.

- От вятъра е , извинявай, Елинор ще спи вкъщи днес, отивам да си оправя стаята защото след половин час идва.

- Добре, ще ви направя пица за вечеря тогава. - мама се усмихна , тя гледаше Елинор като свое дете.

Качих се по стълбите и хвърлих раницата в ъгълът на стаята си, усещах, че бях на път да заплача, по дяволите всичко, вече и аз самата не знам какво ми има.

----------------------

Извинете, че вчера не качих глава, но имах малко работа , дано тази компенсира, утре дано успея да кача нова глава, защото ще съм от телефон и още нещо - НА 4 МЯСТО СМЕ В КАТЕГОРИЯ RANDOM ВИЕ ХОРА СТЕ НЕВЕРОЯТНИ ЧИТАТЕЛИ, БЛАГОДАРЯ ВИ, ЧЕ ВИ ИМА. Моля коментирайте с теории какво мислите , че ще се случи за напред и ако имате идеи , давайте ги насам, с удоволствие ще ги включа. <3