След края на лекцията настигнах Изабел и Джазмин на двора.
-Моля ви,нека днес не ходим в кафенето.-изхленчих.
-Какво ти е,Лизи?-попита ме Из.-Изглеждаш така,сякаш всеки момент ще припаднеш.
Дръпнах ги към една от пейките и излях всичко,което ми беше на главата.За Дейв,за целувката,за среднощния ни чат,за това,че не спирах да мисля за него.После за вчерашния рев пред Джо и прегръдката му,това,че ме покани на клуб тази вечер и,че се чувствах виновна,за дето не му казах за мен и Дейв.Казах им и за новите имейли от психара.
-Харесваш Дейв.-констатира Джазмин накрая.
-Не,не го харесвам.-отсякох аз.
Всъщност...Харесвах ли го или не?Господи,щях да се побъркам.
-Значи харесваш Джо.-опита отново тя.
-Не!-отрекох отново.
Харесвах ли Джо?Боже....Наистина се побърквах.
-Лизи,ти ги харесваш и двамата.-каза Джаз след кратък размисъл.
-Олеле,да,Джазмин,права си!-изписка Изабел и избухна в смях.
-Не виждам кое му е смешното!-троснах се аз.
-Не виждаш,но не отричаш.Ами,да,имаш чувства и към двамата.-каза Джаз.
Мамка му!Бях загазила,страшно го бях загазила!Та те бяха най-добри приятели!По принцип си беше ужасно да харесваш двама едновременно,но когато те са най-добри приятели е в хиляди пъти по-ужасно.И,какво щях да правя сега?
Започнах да хапя устната си и се загледах в асфалта.-Е,довечера ще ходим ли на бар?-попита Изабел.
-Аз се чудя как да се измъкна от кашата,която забърках ти ме питаш дали ще ходим на бар?!Не ми е много до купони да ти кажа.-разпалих се веднага.
-Е,ние какво сме ти виновни?Признавам си,че,ако мен ме харесваха двете най-готини момчета в колежа и аз щях да съм в твоето положение.-подсмихна се тя.
-Ужасни сте.-въздъхнах многострадално и се плъзнах надолу по пейката.-Какво да правя?
-Като начало ще излезнем на бар довечера.-започна Джаз.-Ще се забавляваш,колкото ти душа иска.Предлагам ти да се понатискаш и с Джо и да избереш този,който е по-добър с езика.-размърда вежди и направи огромен балон с дъвката си.
-Искам сериозен съвет.-намръщих се.
-Ама тя е напълно сериозна.-каза Из.-Аз съм на същото мнение.Няма друго отърване от ситуация.Трябва да ги пробваш и двамата и да разбереш кого харесваш повече.
Това звучи ужасно,откъдето и да го погледнех.Не можех да хвърча като пчеличка от цвят на цвят.Ами,как щяха да се почувстват те,когато разберяха,че ги бройкам и двамата.Не,нямаше начин.
-Нали знаете приказката,че който седи на два стола,накрая пада на земята.-смрънках.
-Ти не стоиш на столове,Лизи.Ти седнала в скутовете на най-секси мъжете тук.-разсмя се с глас Изабел.
-И,единият идва право насам.-изчурулика Джаз.
-Кой?-попитах,като осъзнах,че гледа нещо зад мен.Беше ме страх да се обърна,а очите ми бяха огромни.
Тя се засмя и повдигна рамене.Бях принудена да се обърна.Завъртях се като си придавах възможно най-спокойния вид.Очите ми се спряха на чифт джинси и бяла тениска.Дейв.
*********
Тази глава стана кратка и скучна и вчера не качвах,обаче изобщо не съм в настроение,съжалявам...Обещавам,че със сшедващата ще се реванширам.
Ако ви е харесала гласувайте и коментирайте .
Обичам ви 😻😻
![](https://img.wattpad.com/cover/94646572-288-k363900.jpg)
YOU ARE READING
Stalker
FanfictionАз съм Елизабет Грант.Аз съм една нормална колежанка.С нормално ежедневие,нормални родители,нормални приятели,нормален живот.Когато се загледаш в мен няма да откриеш нищо нередно.Не,защото съм съвършена,а защото умея да крия миналото си добре.Всичко...