Stalker

1.5: Pick me up in your white Lamborghini

Излязох на паркинга и се запътих към колата си.Забелязах,че в другия край влезе някакво бяло Ламборгини.Колко трябва да си богат,за да караш Ламборгини,мамка му?!Зазяпах се в колата и съвсем забравих за моята.И аз исках такава кола,по дяволите!

Отключих колата и хвърлих чантата на задната седалка.Тръгнах да се качвам,но фаровете на Ламборгинито примигаха и се чу бибиткане.Обърнах се отново към бялата каляска,точно когато минаваше покрай мен.Стъклото на шофьорското място се свали и Джо подаде глава.

-Да бе,да!-прошепнах,когато го видях.

-Добро утро,Елизабет.-каза той.-Не закъсняваш ли за лекции?

-Закъснявам,да.-троснах се.-От къде я открадна?

-Не съм я крал,моя си е.-засмя се той.

Ясно,баща му е мафиот,за това и той има този сплашващ вид.

-Аха.Баща ти дрога ли пласира или се занимава с трафик на хора?-попитах отново.

-Превозва мексиканци нелегално!-каза и избухна в смях при вида на физиономията ми.

-Все тая.Защо си тук?-повдигнах вежда.

-Чакам Дейв.Моторът му е на ремонт.

Да бе, на ремонт.Сигурно са му взели книжката.Както разбрах снощи.Имаше досие,този Бел.

-Чудесно.Хайде чао.-казах бързо и тръгнах да се качвам в колата си.

И тогава забелязах.О,не,не,не,мамка му,не!Предната гума беше срязана.Как не забелязах по-рано.Погледнах към задната.Тя също беше срязана.

-О,не.-проплаках вторачена в гумите.Заобиколих колата.

-Какво става?-попита Джоузеф и подаде глава през стъклото.

-Някой ми е срязал всички гуми на колата.-казах.

Защо му е на някой да ми среже гумите на колата?Мозъкът ми не можеше да го побере.Нямаше логика.Разбирам някой да ми има зъб или нещо такова.Но,не.Гумите ми просто бяха срязани.За нечие удоволствие.

-Навярно е някой пиян от партито снощи.-предположи Джо.

-Ами,разбира се.Дейв с неговите тъпи купони в понеделник вечер!-възкликнах ядосано.-Сега как ще отида на лекции?Какво ще правя с тая кола?Вкарах ядно пръсти в косата си.Погледнах в негова посока.Ами,ако...?-Ще ме закараш ли?

На устните му плъзна онази широка усмивка с тръпчинки.Изпъна се назад в седалката и забарабани с пръсти по волана.

-Искаш да те взема в колата си?-повдигна вежда.

Тъпо копеле!Сега какво искаше?Не можеше ли да каже просто "качвай се,няма проблем"?

-Да,глух ли си?-не,с грубост само щях да си навлека нещо.

По още по-широката му усмивка разпознах,че наистина си навлякох нещо.Мамка му!

-Ще те взема,но при две условия.Първо,искам да ми се помолиш.Искам да чуя следните думи от устата ти : "Моля те,Джо,вземи ме в бялото си Ламборгини".Освен това искам и нещо в замяна.

-Ти,откачи ли?-попитах недоумяващо.-Няма да те моля.

-Добре,оправяй се тогава,както намериш за добре,защото Дейв идва и ние тръгваме към университета.-ухили се подигравателно.

Обърнах се.Мамка му!Дейв наистина идваше.Майната ти,тъп,скапан,Джоузеф!Заради тях започнах и да псувам.Казах ли,че тази година ще е пълна катастрофа?

-Моля те,Джо,вземи ме в бялото си Ламборгини.-казах през стиснати зъби.

-Какво става тук?-попита Дейв.

-Виж и гумите.-каза му Джоузеф.-Хайде,Лизи,скачай вътре.-ухили се в моя посока.

-Охо,с нас ли ще пътуваш?-Дейв също се ухили.-Сутринта започва прекрасно.

Качих се отзад и скръстих недоволно ръце,като дете,на което не са му купили сладолед.Исках да го фрасна.И,Дейв също,да не вземе да остане по-назад.

-Относно нещото,което ще получа в замяна.-Джо ме погледна в огледалото,докато излизаше от паркинга.-Ще си го посикаш по-късно,когато Дейв не е в колата.-смигна ми и се ухили.

Дейв смъкна слънчевите очила по носа си и го погледна през тях,после се обърна назад и изгледа и мен.

-Само през трупа ми!-казах злобно и се загледах през прозореца.

-Ей сега ще ти оправя настроението,съседке.-каза Дейв и се пресегна за радиото.Наду някакво рап парче,от което просто струеше енергия.Под наду имах предвид,че усили до дупка,после спусна всички прозорци надолу.

Спряхме на един светофар.Двамата с Джоузеф подадоха глави извън колата и започнаха да рапират текста с пълно гърло,ухилена до уши.Хората в колите и от двете страни ги зяпаха като побъркани.

Опитах се да остана сериозна,раздразнена и сърдита,но след секунда вече се бях ухилила като идиот и се смеех истински.Честно да си призная,когато бяха забавни ги харесвах.Мъничко.Много мъничко.

**********
Като за добро утро 💎💎💎.
Ето,забелязахте ли,че ви изпълнявам желанията.Искахте по-дълги глави и аз започнах да ви пиша по-дълги глави.Много съм добра(да бе 😂)
Искам да ви чуя мнението ЗАДЪЛЖИТЕЛНО.
Обичам ви 💋💋💋