39 || Счупено

1.3K 109 49
                                    

Дестини:

Куршум. Изстрел. Не за мен, а за него. Не, не, не. Не се предавай. Не затваряй очи. Няма да ти позволя да ме изоставиш.

Отваряйки очи, инстинктивно се огледах наоколо за Хънтър. Той стоеше на леглото до мен, галеше косата ми, а погледа му бе забит в стената насреща. Мислеше за нещо, но какво?

Изсъсках, усещайки пронизващата болка в корема си, и притиснах ръка към раната. Не беше така ужасно, както когато ме простреляхащ, най-вероятно благодарение на обезболяващи. Движенията ми привлякоха вниманието на Хънтър и секунда по-късно чувах притеснения му глас.

- Добре ли си? Много ли те боли? Да извикам ли лекар? - заля ме с въпроси.

- Няма нужда. - думите ми прозвучаха като грачене. Гласът ми само се бе влошил.

- Сигурна ли си? Да не се е отворила раната? - о, не. Много добре знаех какво ставаше, когато той започнеше да говори толкова бързо.

- Хънтър? - прошепнах едва едва. Имах чувството, че гласните ми струни никога няма да се оправят.

- Какво?

- Паникьосваш се. - отбелязах очевидното.

- Да, знам. Извинявай. Не искам да ти се случи още нещо. Страда достатъчно заради мен. - извърнах поглед, защото не можах да понеса огромното количество вина в очите му.

- Не си виновен за нищо. Трябваше да те послушам и да не ходя никъде. - прошепнах - Пък и сама си реших да се изпречвам на пътя на куршум. - засмях се леко, но това не трая дълго, защото отново започна да боли много.

- И двамата знаем, че ако не беше с мен, това нямаше да ти се случи. - продума, а после устните му оставиха нежна целувка на челото ми. В очите му се бе натрупала такава тъга.

- Не можеше да се обвиняваш за всичко Хънтър. - отвърнах в опит да го накарам да се почувства малко по-добре.

- Дес, някои неща... - започна да казва, но вратата го прекъсна.

- Хънтър, трябва да подпишеш този документ. - някакъв непознат за мен лекар му връчи един лист.

- За какво става въпрос? - попита, той подмятайки си химикала.

- Сметката й за престоя в болницата. Нали ти ще я плащаш? - отговори му докторът, поглеждайки към мен.

Hunter's DestinyWhere stories live. Discover now