Hunter's Destiny

24 || какво изобщо очаквах?

Форс:

Всичко трябва да се обмисля добре. Всичко има значение. Всяка мисъл, всяко движение... Това се отнасяше и за вчерашния ден. Всяка едно действие беше много добре обмислено. Ягуара, цветето, яхтата, вечерята на небостъргача, всичко. Е, почти всичко. Да заспя на дивана докато я чакам не беше в плановете ми. Но пък я виж ти какъв хубав развой на събитията. Летисия още беше тук. Лети беше в леглото ми. Щеше да е по-хубаво и аз да бях в това легло, но няма пълно щастие. И за това имаше време. За сега от тук ми беше добре - на стола до леглото вече от половин час. Или малко повече. Кой ли ги броеше? Но знаех едно - сигурно щеше да ме убие, когато се събуди, защото я зяпах. Какво да ви кажа, струваше си!

Станах от мястото си единствено, за да взема телефона и да поръчам закуска от ресторанта долу. После отново се върнах, но този път тя ме усети и се надигна от леглото.

- Добро утро. - махнах с ръка.

- Добро утро. - потърка очи - А сега чупката.

- От моята стая ли ме гониш? - скръстих ръце.

- Не смятам да се обличам пред теб, за това излез в хола моля.

- Както кажете принцесо. - поклоних се престорено, а тя ме замери с възглавница.

- Това не беше никак мило. - подпрях се на стената точно до вратата.

- Кой те е излъгал, че красивите момичета непременно са добри момичета? - тя повдигна една вежда, аз излязох от стаята си смеейки се.

Излегнах се на диван в хола и пуснах телевизора. Сигурно превъртях сто канала, но не намерих нищо интересно и накрая просто оставих една произволна програма.

Станах и отидох в кухнята, откъдето се носеше миризма на кифлички. Значи това бе закуската днес. Имах късмет, че майка и татко избраха точно този апартамент. И не само, защото бе в небостъргач. Горния етаж от жилището бе мой и единствено мой, имаше цели три ресторанта, което значеше различна храна всеки ден, басейн, игрални зали и какво ли още не.

- Форс, къде си? - чух, че Летисия ме вика

- В кухнята. - отговорих й, изваждайки кутия със сок от хладилника.

- Къде би трябвало да е това? - провикна се тя.

- Единствената врата в хола и право напред. - отвърнах, приготвяйки се да дам още разяснения.