Греховете На Бащата

Змията

            След няколко секунди ги разтвори и се огледа. Този път той не знаеше, къде се намира.

Стаята бе едва осветена от слабите лъчи, процеждащи се през завесите, едва видими, угасващи със залеза на слънцето. В нея имаше само един малък телевизор, работещ на монети от един лев, маса с два стола и едно единствено заето болнично легло, на което лежеше млада жена без коса и с огромни сенки под очите. От ръката и гръдния ѝ кош излизаха тръби и кабели, свързани към машини. Мониторът за сърдечна честота показваше безнадеждната борба на сърцето ѝ, вкопчено в последните моменти на живота.

На стол до нея стоеше млад мъж в черен костюм с подпухнали червени очи. Той държеше ръката на болната жена и дремеше с глава на леглото ѝ. Чаршафите под очите му бяха мокри.

- Кажи ми, Паисий, защо ми показваш този спомен?

Старият свещеник гледаше в лицето на болната жена и една единствена сълза се стече по лицето му, губейки се в прошарената му брада.

- Това е съпругата ми, Зара - отвърна той. Говореше бавно с дълги паузи между изреченията. - Тя... тя имаше тумор в мозъка.

Ангелът се взираше в лицето му с каменно изражение. Приличаше на мраморна статуя, изящна и непроменлива.

- Говори спокойно. Всичко, което виждаш тук, е минало и никой не може да го промени. Единственото, което има значение в момента е твоето бъдеще.

Старият свещеник пое дълбок дъх и избърса сълзите от лицето си.

- Малко след като дъщеря ни се роди, Зара започна да получава слаби главоболия. Отначало не им обръщахме внимание, все пак всеки го боли главата понякога, но постепенно нещата се влошиха. С времето започна да забравя, после да припадa. Когато я отведох на лекар, се оказа, че туморът ѝ е в напреднал стадий и е неизлечим. Аз не можех да го приема, не исках да го приема! Тя беше зарята на моя живот, символ на всичко красиво, източникът на вярата ми! Никога няма да забравя денят, в който ми предложи брак, въпреки че това обикновено е работа на мъжа. Каза ми, че не може да ме чака повече и ще поеме нещата в свои ръце – възрастният мъж затвори очи и се усмихна за секунда, после изражението му отново стана мрачно. – Започнах да я водя на различни лекари, опитахме всякакви лечения, химиотерапия, източни билки и какво ли още не. Всичките ни спестявания се изпариха за нула време, а тя не се оправяше...