Греховете На Бащата

Пратеникът

            Часът беше шест сутринта. По това време повечето хора спяха, унесени в сладък и спокоен сън, но не и отец Паисий. Всеки ден той вървеше пеша по каменния път, който се намираше в покрайнините на града, докато стигнеше до малката църква, в която трябваше да извършва дълга си като свещеник.

След като отвореше входната порта, отец Паисий винаги изкарваше старата избеляла снимка на починалата си съпруга, от робата, гледаше я и въздъхваше тежко. После отиваше в спретнатата къщурка, намираща се близо до църквата, в която държеше всичко необходимо за поддържането на храма, от стълби, метли и парцали, до стари кутии с боя и инструменти, вземаше празна кофа и пръчка с парцал, заедно с по няколко свещи, които слагаше в джобовете си. После пълнеше кофата с вода, от малката чешмичка до къщурката, и влизаше в храма.

Първото нещо, което правеше, бе да почисти всяко ъгълче на църквата. Започваше с издрасканите дървени скамейки, от двете страни на централния път, изронен от времето, и завършваше със стъпките на посетителите, намиращи се около изповедалнята. Той казваше, хората идват тук, за да намерят чистота и невинност. Чистият под е добро начало. След като почистеше, идваше ред да запали всички свещи, в старите и олющени от годините свещници, и да замени изгорелите от предходния ден. Хората идват тук, за да намерят светлината и да забравят мрака на всекидневието си! Светлината на запалените свещи е добро начало, казваше той. Лъчите на изгряващото слънце минаваха през гравираното стъкло и се вплитаха със светлината от свещите, създавайки изящен светлинен танц в храма.

Хората, от града и близките села, се възхищаваха на отдадеността на отец Паисий. Въпреки че преклонната му възраст, дългата бяла брада, старите къдрици и изкривените от артрита пръсти започваха да му натежават, той поддържаше всичко сам.

Обикновено никой не идваше в храма в такъв ранен час, но днес се случи нещо необичайно. Млад мъж прекрачи прага, ходейки с бавни и тихи, едва доловими, стъпки, които старият мъж не чу.

- Отче – каза той и кимна с глава в знак на уважение, – мисля, че е време за изповедание.

Отец Паисий се стресна от гласа на човека и се обърна, за да го погледне. Тъй като лицето му беше скрито в сянка, не успя да го види, а забеляза единствено високата му и слаба фигура. Възрастният мъж си помисли, че щом младежът идва тук толкова рано, изглежда, има нещо, което тежи изключително много на съвестта му.