Греховете На Бащата

Ябълката

            Ангелът сви крилете си, отпусна ръце и погледна Паисий в очите. Неговото сбръчкано от времето лице и кафяви очи показваха равни количества изненада, страх и възхищение. Крилатият мъж се усмихна, привидно наслаждавайки се на реакцията му.

- Знаеш ли защо съм тук?

- Н... не, н... не знам – започна да говори заекващо отецът, спря и си пое дълбок дъх, за да се успокои и продължи, имитирайки увереност, - но за мен е чест да съм в присъствието на истински ангел, не вярвах, че наистина ще Ви видя някога.

- Колко интересно. Свещеник, който не вярва в ангелите от религията, която проповядва...

Старият мъж преглътна тежко, несигурен какво да каже. Изминаха няколко мълчаливи момента, които сякаш продължиха безкрайно. Зоркият орлов поглед на ангела се взираше в душата на Паисий, сякаш ровейки в дълбините ѝ, изкарвайки наяве всички скрити тайни, и не се отдръпна, докато той не наведе глава засрамен от себе си.

- Започни да изповядваш греховете си!

- Да, грешил съм, като всеки човек. Хората сме грешници, създадени сме за да сме такива.

Коленете на Паисий започнаха да се тресат, тъй като осъзнаваше, какво можеше да се случи. Инстинктивно, очите му започнаха да търсят изход, въпреки че знаеше, че от „Денят на страшния съд", няма как да се избяга. Ако ангелът решеше, можеше да го прати в ада, а той не желаеше да напусне този свят все още, защото имаше бременна дъщеря, за която трябваше да се грижи. Също така желаеше да види третото си внуче преди смъртта. Внуците, продължението на живота, завещанието му към бъдещите поколения.

Мисълта го изплаши! Изплаши го толкова много, че реши да направи нещо, което всеки със здрав разум би сметнал за глупаво. Да бяга!

Старецът се завъртя около ангела с финт и се устреми към вратата, със скорост неприсъща за възрастта му. Ако само успееше да стигне до нея, плануваше да я затвори зад себе си.

Ангелът замахна с крилете си толкова силно, че вятърът почти събори възрастния мъж на земята, излетя и се приземи пред входа, препречвайки пътя.

- Невинният няма за какво да бяга! – каза той студено. - Загубил си вярата си, отче, но Бащата е милостив. Спомни си, какво казвате вие, хората, ако съжаляваш искрено, той ще ти прости...