Греховете На Бащата

Жертвоприношение

            Паисий и ангелът отново се озоваха в църквата. Пода се ронеше от тежестта на времето и стотиците стъпки, обхождали го през годините, а скамейките бяха покрити с мрежа драскотини. Стана му ясно, че се намира в настоящето.

- Казват, че хората биват съдени от Бог, ала истинският съдник са те самите, собствената им вина. Съвестта ви превръща всеки ден от живота в ад, не ви дава да продължите напред.

- Аз съм собственият си съдник? – ангелът кимна.

- Ясно ми е, че си правил много грехове, не си живял праведно и си се оправдавал за всичко това, вместо да приемеш реалността и да се опиташ, да я поправиш.

- Приемам реалността! Истината е, че съжалявам и ако имах втори шанс, щях да живея по-добре, но в същото време се опитах да спася жена си и подсигурих добър живот на дъщеря си, а за това няма как да съжаля!

- Никога повече няма да видиш дъщеря си и внуците си отново – каза ангелът. Той го гледаше от високо с презрение.

- И все пак, те ще живеят добре...

- Нима мислиш, че си им направил добро? Просто си ги закрилял от всичко. Давал си им пари, вместо да ги научиш да ги печелят сами. Не си ги научил на труд, не си ги научил на дисциплина, не си ги оставил да се сблъскат с трудностите на живота. Отнел си възможността им да станат силни! Това е жестокост! Ти няма да си на този свят винаги, за да продължиш да ги закриляш. Те ще бъдат захвърлени на зверовете невъоръжени и единственото, което ги чака, е страдание!

- Това не е истина! – възкликна старецът гневно.

- Сигурен ли си? Наистина ли го вярваш или просто се залъгваш? Тя е жена с три деца, която никога не е работила. Не може да се справя сама. Мъжът ѝ е некадърен комарджия, който не може да се грижи за тях. Рано или късно го чака или фалит или затвор, какво ще стане тогава с дъщеря ти.

- Не е вярно... - повтори Паисий, стискайки зъби, но духът му спадаше.

Яви му се видение за бъдещето на дъщеря му, накрая изоставена от съпруга си, едва свързваща двата края.

- Време е за присъдата ти. Знаеш, къде те чака съпругата ти. Там, където ти не можеш да идеш.

За миг видя усмихнатото ѝ лице и протегнатата ѝ ръка, която се опита да хвана, ала щом протегна длан, тя се отдалечи, завинаги отвъд обятията му.