Hunter's Destiny

14 | целуни ме...

Превърнах се отново в човек и боже горките ми дрехи. Това, което беше останало от тях и на парцал не приличаше. Да не говорим, че имам следи от нокти по лявата ръка. Дори не искам да си виждам гърба. Ще го подредя хубаво следващия път. И ще се постарая да няма кой да ни безпокои.

- Този път се отърва. Този път. Следващия път когато те видя ще те смачкам! - изръмжах заплашително и тръгнах обратно към кафенето, но Янита ме спря.

- Не мисля, че е добра идея да влизаш вътре в този вид. - каза и посочи дрехите ми - Дай ключовете от колата и ще дойда да те взема от тук.

Подхвърлих й ключовете и тя тръгна. Когато се обърнах, копелето беше изчезнало. Майната му!

След малко Янита се върна с колата и тръгнахме.

Край на ретроспекцията

- Стига толкова. - казах и дръпнах ръката й от лицето си - Трябва да тръгвам. Имам работа.

- Няма ли да останеш? Не ми се седи сама. Моляяяя тееее! - каза тя толкова сладко, че сърцето ми заплашваше да се разтопи.

- Добре де. Работата може да почака. - Дерек Ноар, наистина ли каза това току що? Трябва да се стегна. - Но ще сляза да си взема дрехи от колата. Това на мен, хъм, не прилича вече на дрехи. И ми трябва баня.

- Това може да се уреди. - усмихна ми се тя.

Отне ми по-малко от пет минути да сляза и отново да се кача. И все още не мога да повярвам, че се съгласих. Баща ми ще ме смели. А Миа ще намери най-ужасния начин да ме дразни.

- Е, къде е тази твоя баня? - попитах.

- По коридора, в ляво. - последвах указанията й. Това беше един огромен апартамент и да, не очаквах от една от стаите да изскочи голямо куче. Изкара ми ангелите.

Съблякох останалото от тениската и я захвърлих на пода. Имах следи от зъби по ръката. И от нокти по гърба. Не се бях отървал без някоя и друга рана, но поне не бяха дълбоки.

Янита:

Захванах се да сготвя нещо. При ограничените ми готварски умения се надявах, че няма да се отровим от едни спагети. Като изключим двата неуспешни опити на Атика, този голдън ретривър заемащ половината диван, да ми изяде половината съставки, всичко вървеше на добре.

- Ти можеш да готвиш? - чух глас зад себе си и се обърнах. зад мен беше Дерек и, боже мой, беше без тениска. Греховно е човек да имаш толкова изваяни мускули. Не знам колко време съм седяла и съм го зяпала, но накрая чух: