𝑴𝒚 𝑯𝒂𝒏𝒅𝒔𝒐𝒎𝒆 𝑩𝒐𝒔𝒔//𝑱. 𝑱𝑲 [ЗАВЪРШЕНА]

^48^

- Ще изчакам колкото е нужно.- каза той, а аз го прегърнах още по-силно.

Отново седяхме в тишина и единственото, което чувах беше сърцето на Джънгкук. Туптеше ритмично и за мен беше като преспивна песничка. Очите ми започнаха да се затварят, което значеше, че скоро ще заспя.

- Т/И...- каза Джънгкук изведнъж.

- Ммм.- измънках аз.

- Да ставаме ли?- попита той.

- Още малко.- отвърнах аз и целунах врата му, а той се съгласи.

Поседяхме още време така в тишина, след което аз станах от дивана и Джънгкук стана след мен. Качихме се на 2 етаж и всеки влезна в стаята си, като започнахме да си събираме багажа за къщата на Техьонг.

Сложих си всичко необходимо като дрехи, четка и паста за зъби, парфюми, четка за коса и т.н. Затворих ципа на раницата и се провикнах.

- Готов ли си?- попитах аз.

- Да, момент!- отвърна Джънгкук от другата стая. Аз си сложих якето, взех си раницата и излезнах от стаята си. Влезнах в стаята на Джънгкук и седнах на леглото, а той си сложи якето.

- Хайде принцесо!- каза той и се понечи да ме целуне, но аз се отдръпнах назад.

- Аз не съм принцеса!- казах аз.

- Ооо, напротив! Ти си моята принцеса!- отвърна той.

- А Вие сте принца в случая, нали?- попитах аз и се засмях.

- Не! Аз съм кралят, който ще те направи своя кралица!- каза той и ме целуна нежно.

- Хайде!- каза той, след като се отделихме. Дръпна ме за ръката, взе си нещата и излезнахме от стаята му. Слезнахме на първия етаж, Джънгкук взе ключовете за колата, след което излезнахме от къщата.

Аз заключих вратата, след което тръгнахме към колата. Оставих ме си нещата на задните седалки, след което се качихме на местата си.

Джънгкук запали колата, след което я подкара и хвана ръката ми като преплете пръстите ни. Целуна нежно ръката ми и ми се усмихна, а аз го целунах по бузата.

Пуснахме радиото и през това време бяха пуснали една от любимите ми песни и се разпях. Джънгкук се разпя след мен.

Изведнъж се озовахме в задръстване и Джънгкук беше щастлив от този факт. Попитах го защо е толкова весел, а той ми отговори, че сега може да прекараме повече време заедно.

Започна да оставя кратки целувчици на устните ми, а аз се усмихвах след всяка една. Изведнъж се чу клаксона на задната кола и Джънгкук се отдели от мен.

Подкара колата и точно след 10 метра пак спря, като продължи да ме целува. Не след дълго движението се забърза и на Джънгкук му се наложи отново да шофира.

15 минути по-късно бяхме пред къщата на Техьонг. По-точно предполагам, че е тя, защото не съм идвала в тях до сега. Живее доста далеч от гаража. Явно затова идва винаги с колата си.

Излезнахме от колата и си взехме багажа. Застанахме пред вратата и Джънгкук натисна звънеца, след което ме хвана през кръста.

След малко вратата се отвори и видяхме Юна пред нас. Тя ни поздрави, след което ни прегърна. Пита ни как сме, какво правим, но така и така не ни покани, докато Джимин не я попита да не е пропаднала пред вратата.

Юна все пак ни покани да влезем и отидохме директно в хола. Дияна каза, че можем да си оставим нещата в стаята на Джънгкук, но да бъдем тихи, защото Техьонг е заспал.

Ние кимнахме и се качихме на 2 етаж. В края на коридора беше стаята на Джънгкук. Влезнахме вътре, а той директно се тупна на голяма спалня.

- Ела тук!- каза той и ме повика с пръст, а с другата си ръка потупа мястото до себе си.

- Джънгкук, трябва да слезем при останалите!- казах аз и той въздъхна.

Стана от мястото си и ме хвана за ръката, след което слезнахме долу. Седнахме на един от диваните и започнахме да си говорим. Докато се усетя темата беше това как с Джънгкук сме тръгнали.

Той обясни накратко и всички започнаха да ни пляскат. Така и така не разбрах защо.

Не след дълго Йешим и Юнги дойдоха и вече цялата тайфа беше на лице. Започнахме да си говорим, докато Миа...