𝑴𝒚 𝑯𝒂𝒏𝒅𝒔𝒐𝒎𝒆 𝑩𝒐𝒔𝒔//𝑱. 𝑱𝑲 [ЗАВЪРШЕНА]

^44^

Г.Т. Джънгкук

Събудих се и първото нещо, което видях беше блузата на Т/И. Бях заспал на гърдите й.

Надигнах се леко и започнах да я наблюдавам. Косата й беше рошова, устните й бяха сбръчкани, едната й ръка беше под мен, а с другата ме беше прегърнала.

Сложих ръцете си на бузите й и нежно започнах да ги галя с палците си. Имаше много меки бузи!

Не можех да повярвам на този момент в момента. Дали беше истина или сънувах? Но пък е прекалено реално, за да е сън.

Целунах нежно едната й буза, след което и другата и отново легнах до нея. Придърпах я към себе си и обвих ръцете си около крехкото й тяло. Тя мигновено се сгуши в мен и започнах да усещам как топлият й дъх се разбива в гърдите ми. Харесваше ми!

Започнах тихо да й говоря, а тя не ме чуваше. Как се предполагаше да ме чуе?

Ръката ми минаваше по дължината на коса й. Вдишвах дълбоко и усещах аромата й. За този аромат преди само можех да си мечтая.

Погледнах към часовника и видях, че часът е 12:32. До сега съм спал?! Наистина съм болен!

Защо ли и Т/И спи до толкова късно? Принципно става рано. Сложих ръката си на челото й, за да проверя дали има температура, но нямаше.

Поне бях сигурен, че не е болна.

Исках да остана още тук... в леглото... при нея и да я прегръщам, но исках й да я изненадам, затова станах и се запътих към вратата. Излезнах от стаята и започнах да слизам надолу по стълбите.

След малко бях в кухнята и започнах да се чудя какво мога да направя за закуска без да подпаля къщата, а това беше трудно за мен, защото аз все още не можех дори яйца да си сваря.

Взех телефона си и започнах да търся рецепти за закуска. След дълго претърсване из интернет се спрях на нещо. Започнах да изкарвам продуктите от хладилника, след което се захванах да готвя.

Счупих няколко яйца в една купа, след което започнах да ги бъркам. След като ги разбърках сложих тигана върху котлона, изсипах сместа и започнах да пържа.

Изведнъж усетих ръцете на Т/И да се увиват около кръста ми.

- Добро утро!- каза тя сънено и подпря главата си на рамото ми.

- Добро утро, сладкиш!- отвърнах аз.

- Защо ти правиш закуската?- попита ме тя. Как защо?! Трябва да се грижа за теб!