𝑴𝒚 𝑯𝒂𝒏𝒅𝒔𝒐𝒎𝒆 𝑩𝒐𝒔𝒔//𝑱. 𝑱𝑲 [ЗАВЪРШЕНА]

^19^

Г.Т. Т/И

Изведнъж г-н Джеон каза:

- Искаш ли вече да тръгваме, или ти се разхожда още?- попита ме той.

- Нека да тръгваме. И без това се изморих.- отвърнах, а той кимна.

Обърнах се назад на пети и тръгнахме напред бавно. Навън подухваше лек вятър, който развяваше косите ми навсякъде, чуваше се музика от всякъде, а аз исках просто да отидем до колата и да заспя.

Не след дълго стигнахме на мястото където улицата се разделя на две. Или трябваше да тръгнем нагоре, или надолу. И тъй като аз бях убедена, че сме нагоре тръгнах натам.

- Надолу сме!- каза ми г-н Джеон.

- Напротив, натам сме!- казах аз и посочих пътя.

- Напротив, дойдохме от тук!- отвърна той. Колко е зле! Не помни от къде идваме.

- На тук сме!- казах аз.

- Не сме!- отвърна той. Започнахме да спорим посредата на улицата накъде трябва да отидем. Аз бях сигурна, че сме нагоре, а той спореше с мен, че сме надолу.

Накрая се ядосах и тръгнах нагоре по улицата.

- Ще се изгубиш!- каза ми г-н Джеон. Ще се изгубя, ама друг път! Аз съм убедена, че сме на тук, но г-н "Няма място за жени в живота" ми се прави на интересн!

Той кога не се е правил на интересен?! Самовлюбен идиот!

Изведнъж усетих ръка на рамото си.

Спокойно Т/И, спокойно. Обръщаш се бавно назад и започнаш да налагаш този идиот, който те докосва.

Казах сама на себе си.

- Идвам с теб, само защото искам да видя реакцията ти когато се окажа прав!- каза ми г-н Джеон, докато се обръщах към него.

- Просто кажете, че съм права. Няма какво да се лъжем. И двамата знаем, че аз съм ПРАВА!- казах аз, а той повдигна едната си вежда.

- Нека се обзоложим. Ако аз спечеля...в продължение на една седмица ще ми правиш вечеря, но ако аз загубя-

- Ще си разменим местата. Аз ще съм в продължение на една седмица шефа, а Вие моят асистент.- прекъснах го аз, а той ме гледаше втрещено.

- Не ме гледайте като гърмян заек!- казах аз.

- Имаш прекалено голямо самочуствие!- каза ми той.