You make my life hell, but i love you

Този път не!

Излязох от апартамента на Наш и извадих телефона си, търсейки номера на Камерън. Когато го намерих натиснах зелената слушалка и сложих телефона на ухото си. Не след дълго той вдигна.

-Хей, Айлин, какво има?

-Хей, Кам. Може ли да дойда при вас?-опитах се да звуча добре, но гласът ми се причупи накрая.

-Какво е станало? - пипита притеснено. -Къде си, идвам да те взема?

-Няма нужда да идваш.Аз ще дойда и тогава ще говорим.-казах тихо, гледайки към кецовете си.

-Сигурна ли си? Да дойда да те взема? - попота загрижено.

-Няма нужда.-прошепнах и се усмихнах, макар да не може да ме види.

-Добре, чакаме те.- каза и затвори.

Прибрах телефона си в джоба на якето си и тръгнах към дома му. 15 минути по-късно пристигнах и звъннах на звънеца. Не след дълго вратата се отвори, а от там се показа Кам, който веднага ме притегли в прегръдка. Сгуших се в него и заплаках, не можеш да спра сълзите си. Думите на Наш ме съсипаха, преди имах поне малка надежда, че можем да бъдем заедно. Сега и тази надежда се изпари.

-Какво има, Айлин? Какво е станало?-попита загрижено Кам, прегръщайки ме силно.

-Всичко е загубено,Кам.- проплаках и сълзите намокриха тениската му.

-Какво трябва да означава това?-погледна ме объркано.

-Той.....-това беше единственото,което успях да кажа.

-Ще го убия!-изсъска Кам и тръгна да излиза, но бързо хванах ръката му.

-М-моля т-те н-недей. И-имам н-нужда о-от в-вас.- помолих го и заплаках още по-силно.

Лицето му омекна и той ме прегърна. Влязохме вътре и видяхме Изи, която бе седнала на дивана. Щом ни видя стана,дойде до мен и ме прегърна.Отвърнах на прегръдктата й, опитвах се да бъда силна и да не плача, но не можех, болеше прекалено силно.

-Не плачи, ние сме и винаги ще сме до теб.-опитваше се да ме успокои.

Знаех, че е така, но не беше същото. Отделихме се и седнахме на дивана. Започнах да им разказвам какво се случи в апартамента на Наш. Сълзите се стичаха по лицето ми,но не се опитвах да ги спра. В главата ми кънтяха думите на Наш. Не мога да повярвам,че през всички тези години само ме е използвал Захапах долната си устна при мисълта за бебчето ми, то щеше да остане без баща. А Наш дори не ми позволи и да му кажа. Ръцете ми си намериха място на корема ми, там растеше едно невинно същество. Ще съм силна за него.