You make my life hell, but i love you

Защо, Наш?

*Неутрална гледна точка *

Наш тъкмо щеше да казва нещо на Айлин, но беше прекъснат от приятелката си.

-Да си тръгваме Наш, у дома!- изписка тя, гледайки мазно към Айлин.

Наш не каза нищо,но погледът му бе вперен в нея, в момичето му. Колкото и да го отричаше Айлин бе неговото момиче.

Мадисън хвана ръката на Наш и го задърпа към изхода на сградата, докато Айлин гледаше към него с насълзени очи.

Щом я видя почувства нещо.Нещо различно, нещо ново .

Нещо, което не не изпитвал до сега.

Когато излязоха от сградата, Айлин сведе погледа си.Постави ръката си на корема си и го погали.Усети нещо странно и стреснато премахна ръката си.Погледна към корема си и забеляза нещо.

Под тънкия плат на роклята и се бе очертала малка ръчичка.

Това беше неговата ръчичка, ръчичката на синът й.

Тя гледаше как тази ръчичка се местеше, сякаш търсеше точно определен допир. Допирът на Наш, на баща му.

-Мамо,виж!- чу се гласчето на Лорън.

Айлин вдигна погледа си и видя как Лорън любопитно гледа към коремчето й.

-Уха.- каза сестра й с усмивка, но когато видя сълзите в очите й, усмивката й замръзна и побърза да се приближи до сестра си.

-Какво стана, Айлин? - попита я притеснено.

-Наш..-прошепна тя, посмърчайки.

-Шшт, всичко е наред. - шептеше Джесика в косата на малката си сестричка.

Ръцете й се обвиха около Айлин, докато тя от своя страна зарови главата си в извивката на врата и рамото й.

Остави сълзите да се стичат по лицето й.

-Добле ли си, лельо Аййн?-попита Лорън, гледайки към Айлин.

-Всичко е наред, принцесо. - каза й с лека усмивка и я гушна.

-Не искам да плачеш, лельо Аййн. По-класива си, когато се усмихваш.-каза Лорън, целувайки Айлин по бузата.

-Благодаря ти, принцесо.- каза,триейки сълзите си.

Усмихна й се и я целуна по челото.

-Искате си да се рязходим в парка? - попита Джесика.

-Да!-изписка Лорън, а Айлин само кимна.