You make my life hell, but i love you

Разочарование

Насилих се да отворя очите си. Цялото ми лице беше мокро от сълзите ми. Огледах се и осъзнах, че се намирам в апартамента си. Забелязах някаква бележка на нощното ми шкафче. Взех я и зачетох.

"Айлин, вчера заспа в колата, когато те карах към апартамента ти. Обади ми се,когато се събудиш. - Камерън хох"

Усмихнах се леко, той беше толкова мил. Затърсих телефона си и след като го намерих му се обадих.

-Айлин, как се чувстваш?-чух дрезгавия му глас.

-По-добре съм.......благодаря Ви за всичко!

-Няма нужда да ни благодариш.-направи малка пауза-Нали знаеш, че ние винаги ще сме до теб?-попита.

-Да, знам. - направих малка пауза - Ъм... Кам?

-Да?

-Ти и Изи......сте най-добрите ми приятели.- казах тихо, но достатъчно за да ме чуе.

-И ти си нашата най-добра приятелка, Айлин.-чух гласа му, думите му ме накара да се усмихна истински.

-Благодаря Ви страшно много.

-За вас винаги.-отначало се зачудих защо говори в множествено число, но после се сетих.

-Е, аз ще затварям, ако има нещо или се нуждаеш от компания ми звънни.- каза Камерън и след като казах едно простичко "Добре" той затвори.

Отпуснах се върху меките завивки и затворих очите си. Пред очите ми започнаха да се изреждат случките от вчера. Спомняйки си за това от очите ми започнаха да се стичат сълзи,но ги изтрих. Не трябва да плача, трябва да съм силна заради бебето. Трябва да бъда силна и да се боря за неговото щастие. Сега това е целта в живота ми - неговото щастие.

Замислих се, трябваше да кажа на Наш. Нямаше да искам да приеме мен, исках само да приеме бебето ни. Трябва да му кажа още сега,колкото и неприятности да си навлека. Готова съм да направя всичко, стига бебенцето ми да бъде щастливо. Независимо колко ще боли, независимо през какво ще премина, то го заслужава. Заслужава всичко най-хубаво.

Заслужава да получи всичко, от което се нуждае и ще се постарая за да му го дам. Трябваше веднага да отида при Наш! Не ми пука какво ще стане, трябва да му кажа!

Бързо станах от леглото и се запътих към банята. Взех си бърз душ и застанах пред гардероба и взех първото, което ми падне. Това беше някаква дънкова рокличка, облякох я бързо и започнах да суша косата си. Не след дълго бях готова и я вързах на висока конска опашка. Обух черни кецове и облякох черно кожено яке, запътвайки се към апартамента му. Реших да отида пеша, свежия въздух щеше да се отрази добре на мен и на бебето ми, а и щях да помисля как точно да му съобща за бебето.