You make my life hell, but i love you

Смесени чувства и пица

29.10

Днес не се чувствам много добрe. Чувствам се отпаднала, цял ден ми се вие свят. Също така и повръщам. Чувствам болка в гърба и гърдите си. По цял ден лежа в леглото си. Нямах сили да направя нищо. През последната седмица постоянно плачех. Чувствах се толкова зле, толкова самотна. Иска ми се той да е тук,но знам,че това няма да се случи. Наш не ме обича, не ме иска. Нямаше какво да направя за да го спечеля. Опитах, направих всичко по силите си, но не успях. Детето ми щеше да остане без баща. Ще бъде лишено от бащина обич, винаги ще му липсва. А най-лошото е, че не мога да направя нищо. Не мога, безсилна съм. Безсилна съм и това ме нараняваше. Искаше ми се да можех да направя нещо, независимо какво трябваше да направя, щях да го направя. Щях да жертвам всичко. Щях да понеса всичко само и само да си го върна. Не е късно да го направя,но имаше един проблем - онази пача. А още по-голям, че Наш я обичаше. Ще се боря, трябва. Ще се опитам да направя всичко по силите си. Колкото и трудно ми да е в момента. Дали да се опитам да му кажа за бебето? А дали ще ми даде възможност да му кажа? Как ли ще реагира? Дали ще се зарадва? Страх ме е, че ще поиска да го махна. Няма да го направи, нали? Не, няма, все пак това дете е негово. Това е неговата плът и кръв. Негово. Нашето. Странно е, но си представях как Наш е до мен. Как ме е прегърнал през кръста и гали корема ми. Как се усмихва, гледайки към мен. Как слива устните ни в нежна целувка, изпълнена с любов. Как ми казва,че ме обича. Как нощем заспиваме прегърнати. Как той е до мен и ме защитава. Как се грижи за нас. Как е до нас. Грижим се заедно за детето ни. Наш се радва на детето ни и е щастлив, че го има. Да сме едно щастливо семейство. Но това няма как да стане. Той не ни иска. Трябва да го проумея, може би така ще бъде по-лесно. Трябва да го преодолея. Трябва да се справя сама с бебето. Така ще е по-добре. За всички, все пак аз реших да запазя детето, следователно аз трябва да се справя с отглеждането му, сама. Ще положа нужните усилия и ще се справя. Ще бъда силна, ще отгледам детето си, ще бъда щастлива. И то ще е щастливо. А и Наш щеше да бъде щастлив, нямаше да му се пречкам, сега осъзнавам, че ако той обича друга, аз нямам правото да го отделям от нея. Независимо, че искам да сме заедно и да сме щастливи, това е неговият избор. Щом я обича и иска тя да е тази, с която иска да прекара остатъка от живота си, аз трябва да се примиря. Колкото и да боли ще го приема. А и нали това исках? Той да бъде щастлив. Но боли. Мамка му, това боли наистина много. Боли,защото исках аз да го правя щастлива, аз да съм причината за усмивката му. Аз да съм тази, с която иска да прекара живота си, да сподели всички моменти с мен, независимо тъжни или радостни. Да съм тази, която ще го изслуша. Но явно това никога няма да се случи. Никога няма да сме заедно...

Написах последното изречение в дневника си и го затворих. От очите ми капеха сълзи. Затворих ги, опитвайки се да ги спра, но те просто не спираха. Бяха като водопад. Изведнъж усетих как корема ми изкъркори. Бях гладна......отново. Ядеше ми се пица. Тъкмо тръгнах да ставам от теглото, когато вратата на стаята ми се отвори и от там се показа Изи.

-Хей.-каза и ми се усмихна -Нося пица. - засмя се и остави кутията с пица на нощното ми шкафче.

Очите ми блеснала при вида на храната. Тя носеше ПИЦА! Бързо взех картонената кутия и започнах да нагъвам от пицата. След няма и десет минути кутията вече беше празна, а Изи седеше като ударена с парцал.

-Какво?-попитах я, насочвайки погледа си към нея.

-Как я изяде толкова бързо? - попита тя и още ме зяпаше.

-Бях гладна.-повдигнах рамене - А и не забравяй,че съм бременна.

-Добре.-каза.

-Как сте днес. - каза с усмивка.

-Добре сме.-насилих се да се усмихна и сложих ръка на коремчето си, коетовече беше леко изпъкнало.

-Радвам се.

Дари ме с усмивка, гледайки към коремчето ми. Бебчето ми беше добре, аз бях щастлива от този факт. Обичах да слагам ръката си на коремчето ми, харесваше ми да виждам как беше леко заоблено. Винаги ме успокояваше.

-Аз ще си ходя, имам малко работа.-каза Изи, откъсвайки ме от мислите ми.

-Работа, а? - повдигнах вежда - С Камерън ли? - попитах след което й намигнах, а тя се изчерви.

Засмях се и бузите й почервеняха повече.

-Използвайте предпазни средства.- изкикотих се и й намигнах.

-Айлин!-тя изписка.

Засмях се и я прегърнах. Тя обви ръцете си около тялото ми, преди да се отделим и да тръгнем към входната врата. Изпратих я и се върнах в леглото Тъкмо легнах, когато чух как на вратата се позвъня. Сигурно Изи е забравила нещо. Станах леко от леглото и се запътих към входната врата. Щом я отворих замръзнах на място.

Авторска бележка

Хей. <3 Какво мислите за новата глава?

Нещата, които Айлин записва в дневника си са с по-тъмен шрифт, за да се различават...

Благодарим ви за цялата подкрепа! Благодарям ви за прекрасните коментари! БЛАГОДАРИМ!

ОБИЧАМЕ ВИ <3

П.С. Направихме в миналата глава страшна реклама на плодово мляко ;дд