You make my life hell, but i love you

Единствен

-Вече към сита!-възкликна Айлин и се усмихна доволно.

-Най-накрая. - засмя се Дани и я погледна с усмивка.

-Защо най-накрая, не ми отне много време.-каза тя и сбръчка вежди.

-Както и да е.

-Добре.-усмихна се момичето. -Сега какво ще правим?-обърна се към всички.

-Ние ще се прибираме, стана късно. - съобщи Джесика, поглеждайки към Трой и Лорън.

-Къде отивате?-попита Айлин объркано.

-Вкъщи.-отговори Трой.

Щом чу това, Лорън заподскача от радост.

-Йей, мамо, ще видя къщата на тате.-каза развълнувано тя, усмихвайки се сладко.

-Да, миличка. - усмихна й се Джес, прегръщайки я.

Трой ги гледаше и се усмихваше, радваше се, че дъщеря му е щастлива. Джес и Трой станаха, хванаха Лорън за ръка и помахаха на Айлин и Дани. Айлин и Дани също им помахаха, след което младото семейство напусна ресторанта, оставяйки ги сами.

-Е, ами ние какво ще правим? - попита развълнувана Айлин.

-Предложи нещо ти.-засмя се леко момчето.

-Да се разходим някъде? - повдигна вежда тя.

-Съгласен.-усмихна се Даниел.

Той повика Нора и плати сметката, след което двамата с Айлин излязоха от малкото ресторантче.

-Сега къде ще се разхождаме?-попита тя.

-Какво ще кажеш в парка?

-Съгласна.

Даниел нежно хвана ръката й. Момичето се усмихна при този жест и облегна главата си на рамото му. Момчето погледна към нея с усмивка. Покрай нея се чувстваше невероятно,нещо, което не беше чувствал от много време насам.

-Дани.-каза изведнъж тя, поглеждайки го.

-Да?

-Искам сладолед.-засмя се тя, изчервявайки се леко.

Дани се засмя и я поведе към количката за сладолед.

-Какъв сладолед искаш?-попита я с усмивка.

-Ами...шоколадов.

-Добре, два шоколадови, моля.-каза момчето на продавача.