You make my life hell, but i love you

Тъмнина

*Гледната точка на Айлин*

Лежах в леглото си, мислите ми бяха заети от Наш. Липсваше ми. Не го бях виждала от седмица, а не можех да отида, той ми беше забранил и не знаех какво щеше да стане, ако наруша забраната му.

Реших да извадя албумите ни и започнах да разглеждам снимките ни. Минавах с пръсти през снимките, една от тях привлече вниманието ми. На нея бяхме аз и той. Беше направена на рождения ми ден. Това беше преди две години. Наш беше обвил ръцете си около кръста ми и целунал бузата ми, а аз бях погледнала настрани.

Погледът ми беше привлечен от колието, което висеше на врата ми. Неговият подарък. От тогава не го бях сваляла.

Пръстите ми докоснаха златната верижка, намираща се на врата ми и усмивка се настани на лицето ми. Дали той я помни? Дали помни думите, които каза, когато ми я подари? Дали помни реакцията ми? Аз ги помня. Помня как ми каза, че винаги ще сме заедно, че ме помоли да не свалям колието никога. Помня,че тогава се чувствах истински щастлива. Чувствах се обичана, колкото и странно да звучи при положение,че никога не ми е казвал, че ме обича.

Болки в корема ме изкараха от мислите ми. Усетих как ми се повдига и бързо изтичах в банята. Не след дълго бях повърнала в тоалетната. Хванах се за мивката и станах. Чувствах се отпаднала. Измих зъбите си, оттървавайки се от лошия дъх от повръщането и наплисках лицето си. Погледнах се в огледалото, изграждах бледа. Разтърсих глава и излязох от банята. Реших да се поразходя на чист въздух.

Отидох до гардероба и извадих розова пола, бял потник с дантела накрая и тъмно сива жилетка с цветни фигурки по нея. Облякох ги и обух светло кафяви сандалки на лек ток.

Излязох от апартамента и заключих вратата. Тръгнах по добре познатия ми път към парка. Сега се чувствах малко по-добре.

Навлязох в парка, видях една пейка и тръгнах към нея. Не след дълго стигнах до нея и седнах,вдишвайки чистия и свеж въздух. Започнах да наблюдавам как малките деца си играят и усмивка се появи на лицето ми. Бяха толкова сладки. Иска ми се някой ден и ние с Наш да имаме дете и да го гледаме как си играе. Потръпнах при мисълта, сърцето ми ускори ритъма си. Сълза се стече от окото ми,но бързо я изтрих. Насочих отново погледа си напред, но замръзнах при гледката. Видях Наш,но не беше сам.