You make my life hell, but i love you

Бой и глад

Не може да бъде. Защо отново? Какво иска отново.

-Банани ли?-подсмихна се.

Изчервих се и отклоних погледа си. Чух как се засмя силно и хвана брадичката ми, карайки ме да го погледна. Щом погледнах сините му очи се загубих в тях.

-Интересно ми е за какво са ти бананите? Може и да не са ти нужни след като съм тук.-каза и се засмя.

Погледнах го тъпо. Искам да го ударя. Вдигнах ръката си и замахнах към лицето му, но той реагира бързо и я хвана, преди да се докодне до бузата му.

-Какво си мислиш,че правиш? - попита объркано.

-Как си позволяваш да ми говориш така?-дори не знам от къде събрах тази смелост.

-Уха, от кога стана толкова смела?- продължаваше да се смее.

Не отговорих нищо.

-От както разбра колко жалък си. - появи се Изи и го погледна злобно.

-Ти пък коя си?-погледна към нея.

-Тази, която ще те изрита от тук.-каза ядосано.

Дълбокият му смях се разнесе из стаята. Изи го изгледа злобно.

-Не ставай смешна.

-Не се съмнявай в нея.-казах тихо, сякаш на себе си.

-А ти не се съмнявай в мен, Айлин.-каза и ме погледна.

Настръхнах, когато спомена името ми. Той може да ми направи нещо, да направи нещо на бебето ми. Замълчах и сведох поглед.

-Какво става тук? -чу се ядосаният глас на Камерън.

-А, ето те и теб.-каза Наш и се обърна към момчето.

-Какво търсиш тук, Гриър?

-Тук съм при Айлин. Въпроса е какво правиш ти тук, Далас.-в гласа на Наш се усещаше нотка на раздразнение.

Това не отиваше на добре,никак на добре.

-Нямаш работа тук, Гриер.-изсъска Камерън.

-А ти имаш, така ли? - попита с видимо раздразнение-Айлин е МОЯ приятелка, аз съм този, който ще бъд..... - не се стърпях и го прекъснах.

-Сега ли ти станах приятелка, а Наш? Какво стана с онази кучка? - извиках ядосано.

-Айлин, ти замълчи.-каза грубо.