Слънчевите лъчи погалиха лицето ми нежно, карайки ме да отворя бавно очите си. Днес беше денят, в който ще разбера как се равива бебето ми. А денят, в който щях да науча пола му. Винаги съм искала момче, не знам защо, но още от малка съм си мечтаела да имам син. Тръпнех в очакване да разбера. Станах от леглото ,запътвайки се към банята и извърших обичайните си процедури.
Застанах пред гардероба и измъкнах бяло дантелено бельо и бяла рокля, която беше дълга до средата на бедрата ми. Застанах пред огледалото и се загледах в корема ми - вече се личеше повече. Бързо облякох избаните дрехи, роклята перфектно очертаваше заобленото ми коремче. Сложих ръката си на корема и се усмихнах. В този момент си представих как ръцете на Наш се обвиват около корема ми и как слага брадичката си на рамото ми.
Щеше да е толкова приятно. Да усещам топлината на тялото му, ръцете му върху коремчето си, устните му върху моите.
Сресах косата си и я оставих да се спуска свободно на раменете ми. Огледах се в огледалото, погалих корема си и взех якето си от закачалката, обличайки го. Обух ботите си и излязох от апартамента, заключвайки вратата след себе си. Излязох от блока и спрях едно такси. Качих се в него и казах на шофьора адреса на болницата и той потегли.
След 15 минути пристигнахме, платих на шофьора и излязох от превозното средство. Запътих се към входа на болницата и когато влязох тръгнах към кабинета на генеколожката ми. След като стигнах почуках на вратата и след няма и минута тя отвори.
-Влез.-чух как казва и отворих вратата, влизайки в кабинета.
Влязох и я поздравих,след което й се усмихнах топло.
-Готово ли си за днешния преглед, Айлин?-попита с мекия си глас.
-Да, много съм развълнувана.- казах с усмивка.
-Да започваме?-попита.
Кимнах, след което надигнах роклята си, достатъчно за да се открие корема ми и легнах. Тя дойде до мен и намаза корема ми, преди да задвижи уреда по него. Погледнах към екрана, където забелязах моето бебче. Голяма усмивка се разпространи на лицето ми. Гениколожката забеляза на къде гледам и се усмихна.
-Готова ли си да разбереш пола детето си?-попита с усмивка.
-Да.- казах нетърпеливо.
YOU ARE READING
You make my life hell, but i love you
FanfictionОбичах го повече от всичко, бях готова да направя всичко за него. За него жертвах всичко, но дали това беше правилният избор? Сега съм сама, нямам никого. Той е виновен за всичките сълзи,които пролях, за всичката болка,която изпитах, за това,че жерт...
