Гледна точка на Хари
Снощи беше трагедия. Нито съм пил, нито нищо, а имам махмурлук. Не трябваше да и казвам толкова неща, по дяволите. Цяла нощ не можах да заспя, когато влязохме в болницата Макензи реши, че и е доскучало и си тръгна. Кучка. Беше ясно, че не е дошла заради Уилма. Като се замисля дори не помня откъде и знам името. Вече знам толкова неща за Кейтлин, колкото за никоя друга. Това ме плаши. Не трябва да е така, никога не е било. Издишах тежко. Тя спеше на другия край на огромния диван, беше се сгушила и покрила с якето. Не се беше събудила още. По дяволите, какво още правя тук? Нито съм роднина, абсолютно чужд съм. Но не искам да си тръгвам. Искам да съм тук. Има ми нещо, ще си взема кафе, ще взема и на нея като се събуди.
Не,мамка му няма да и взимам.Няма.Гледал съм по филмите,че това е намек за нещо,а снощи и направих достатъчно намеци.Аз съм си цял филм,какво му мисля толкова.Дано да го е забравила,но кой идиот започва да говори като обезумял и в следващия момент казва да го забравим?Нека позная – шибаняка Стайлс.Дори и сега преосмислям всичко,никога не съм го правил.Имам чувството,че се променям покрай нея.
...
Събудих се от непрекъснато тракане. Дереше ми ушите. Скърцащ звук на не знам какво. Надигнах глава, разтърквайки очи и зървайки Хари, дълбоко замислен, държащ пластмасова чашка, в която забиваше ноктите си. Той беше на другия край на дивана, точно както заспа снощи. Снощи. Какво ли не се случи снощи? Макензи не беше наоколо. Или си е тръгнала, или е до тоалетна, надявам се е първото, но няма да го питам, защото не искам тя да е темата ни на разговор, а и не ме интересува. Но проблемът е, че се чувствам неловко. Дори не знам как да се държа. Махнах якето от гърба си и се изправих, а той стана, когато ме видя. Изглеждаше леко притеснен. Странно.
-Събудих ли те?
Очаквах всичко, но не и това.
-Мне. Колко е часът?
Поизлъгах леко, но има ли значение. Той ме гледаше някак странно ...
-Почти девет. Докторът се появи преди час и каза, че баба ти скоро ще е готова.
-Докторът е идвал? Хари, защо не ме събуди?
Приближих се от вълнение без да усетя, а той реагира като се дистанцира. Защо го прави?
-Така или иначе не дава да я видите. Направо ще я изпишат, иска да си почива до последно. И освен това Тед ти звъня.
-Сериозно, трябваше да ме събудиш. А и телефонът ми е в чантата. Беше.
-Извадих го, между другото си смени рингтона. Вбесяващ е.
Радвам се, че започна да си възвръща „същността".
-Не си ли чувал, че не се бърка в чужди чанти?
-Ако не си го беше завряла на..
-Добре добре, не ми се спори. И без това ..
-И без това какво?
-Нищо. Отивам до тоалетна.
Запътих се към масичката, където бях оставила хапчетата си.
-Между другото Макензи я заболя коремът и ти взе хапчетата.
Издишах вбесено. Вече не мога да я понасям. Да се бях събудила по-рано. Коремът все още ме боли. Трябва да си купя нови хапчета.
-Шегувам се. Сърдитка. Между другото наистина търсеше хапчетата ти, но аз не и ги дадох. Физиономията и беше безценна.
-Много „уместна" шега.
-В чантата ти са. Тичай да не вземе да се изпуснеш.
Изпуфтях неловко, а той седна на дивана, сърбайки нарочно, за да дразни обстановката.
...
Чакахме. Неловка тишина бих казала. Не стояхме едно до друго. Тед вече беше дошъл и от време на време си отделяхме по няколко думи. Дори не знам защо Хари чака с нас, но оценявам жеста му. Тропах с крак, когато вратите се отвориха и докторът ни съобщи, че можем да си вземем баба. Ох, най-накрая. Няма да спра да я обгрижвам, няма да се отделям от нея повече. Когато видях баба, тя си беше същата. Беше малко отслабнала, но я преоблякохме в любимия и розов костюм, докато Хари чакаше отвън и я целунах по бузата, а тя ми се усмихна загадъчно. Баба отпи от водата си преди да излезем от стаята, а ние я подпирахме с по една ръка, въпреки че тя мрънкаше, че може и сама. Излязохме, а тя грейна, когато видя Хари. Не знам защо той и влияе по този начин, може би защото е симпатичен.
-О, кой виждат очите ми?
Тя искаше да спрем пред него, а той се усмихна леко, мисля, че не беше фалшиво, защото съм го виждала много пъти да се усмихва неохотно. Какво знам аз.
-Хари Стайлс от плът и кръв.
Тя се засмя като тийнейджърка.
-Ела у нас, за да хапнем.
-Ъмм не, той..
-Имам работа.
Обадих се, за да откажа вместо него, защото щеше да е трагедия, ако дойде, вече мога да си го представя. Баба го пита нещо от сорта с какво се занимаваш и той започва да се ядосва и накрая завършваме със счупена маса и може би отново болница. Е, това е доста налудничаво дори в главата ми, но не отхвърлям факта, че е възможно при Хари.
Нямах време да му обърна внимание сега.Баба не спираше да дърдори,а и честно казано от една страна съм благодарна,защото не знам откъде да започна.Струва ми се,че нашите разговори винаги са толкова сложни и се опитвам да преосмислям нещо преди да му го кажа,но понякога гневът надделява.Но не съм преодоляла това от снощи все още.Ще го запомня.Колко много ме заболя,когато си помислих,че е станало нещо ... отново.Не можах да проникна в очите му,когато ми казваше,че е нямало нищо,защото беше тъмно,но както и да е.А и думите му,никога никога не бих могла дори да предположа,че Хари ще изрече нещо подобно.Това ме довежда до мисълта,че ... той си мисли за мен?Не мога да го проумея.Но той много бързо смени темата,което може да означава,че просто е искал да ми отнеме вниманието,за да не го ритна отново.Това звучи тъпо,но пък няма как да го питам болят ли те слабините.Пф.
Изнизвахме се бавно с баба, а Хари вървеше зад нас, забит в телефона, вероятно си пише със Зейн. Или с някой друг. Разтресох глава, за да премахна всякакви мисли за него, но самото му присъствие зад мен ме караше да потрепервам. Видях балон през прозореца навън. Даже два. Чакай три. После видях познато лице, позната руса коса и снежно бяла усмивка. ЕМИЛИ! А, колко мило от нейна страна. Когато я видях се сетих автоматично за Лола и че трябва да и се обадя при първа възможност. Излязохме, а аз едвам не се сдържах да пусна баба и да прегърна Емили, въпреки че не идваха заради мен. Е, поне отчасти. Да, точно така, идваха. Найл също беше тук. Той стоеше кротко зад Емили, усмихващ ми се. Как може да ми се усмихва, като се държах доста грубо към него напоследък? Прегърнах Емили, а баба започна да обяснява колко хубаво било приятелството на младините и как имала някаква приятелка Бети, с която се разхождали в парка всеки ден. Изглежда само Тед я слушаше в захлас.
-Надявам се да се оправи скоро.
Емили се усмихна приветливо.
-Хей, хей, кой да се оправи, аз съм си супер мупер! Хари Стайлс от плът и кръв мисли така!
Хари се възползва от възможността и даде пет на баба като изплези самодоволно език, смеейки се, а Найл ги погледна странно. Всъщност доста странен коментар от името на баба след като Найл е тук. Не знам дали го направи нарочно, тези двамата да не са в един отбор? След малко Хари отново стана сериозен като камък и се правеше, че има много работа на телефона си, който съм сигурна, че дори не използва.
Когато баба спомена името на Хари Емили ме погледна повече от странно, дори плашещо. Не знам, може да ми се е привидяло.
Стояхме от доста време пред болницата и по едно време усетих как някой прошепна в ухото ми тихо :
-Престани да ме оглеждаш, знам, че имам хубаво тяло.
Засмях се на тъпия коментар, а Найл леко се намръщи. Ужасно е да се чувствам в такова напрежение сред тях. Не може ли всички да се разбираме? След малко осъзнах, че Хари е казал нарочно това, само за да подразни Найл, защото го гледаше злобно и вдигаше високомерно вежда.
-А ти престани да гледаш така Найл.
Отговорих му тихо, въпреки че нямаше нищо общо с шегичката му.
Хари се приближи зад мен и ме хвана за кръста с една ръка.
-Не се притеснявай.Когато всички си тръгнете ще го смажа в някоя уличка.
За момент помислих, че е сериозен и се обърнах, поглеждайки го притеснено в очите, но те грееха от щастие. Тъпак.
-Кейтлин?
Найл ми каза мило, а Хари не мръдна ръката си от кръста ми.
-Мога ли да те питам нещо насаме?
През цялото време ръката на Хари изпращаше ток по тялото ми, но аз се отделих и се запътих в посоката на Найл.
-Виж, нека сме наясно, ти и Хари да не би...
Телефонът ми избръмча в този момент.
-Извинявай.
Извадих го. Беше есемес.
*Жалък е ;)*
Автоматично се обърнах назад, но нямаше и следа от Хари. Погледнах объркано. Явно се е изпарил. Както винаги прави.
-Кейтлин? Изобщо слушаш ли ме?
Найл повиши леко тон, но не го обвинявам, защото наистина не го слушах.
-Извинявай, Найл, знаеш ли къде отиде Хари, преди малко беше...
-Кейтлин, знам, че не е времето и мястото, но защо винаги говориш за него след като не ти е гадже? Поне ми разясни, защото не ми е ясно и започва да става все по -досадно.
Въздъхнах.
-И аз не знам какво става Найл. Не искам да те лъжа или заблуждавам. Но не знам какво става.
-Какъв е този отговор? Харесваш ли го или не? Харесваш ли ме или не? Колко по-просто може да бъде?
-Найл, не говори толкова силно...
Найл ме хвана за ръката и допря до стената, но се чувствах повече от некомфортно.
-Кейтлин, искам да съм с теб.
-Какво?! Найл, моля те, пусни ми ръката.
-Поне кажи нещо. Дай ми някакъв знак! Не искам да стоя като глупак отстрани и да се правя, че не ми пука. Но ако не сте заедно ще му покажа как да се държи с теб!
-Найл, моля те, не преувеличавай нещата. Пусни ме, ръката ме боли.
-КЕЙТЛИН! НАЙЛ! Елате!
Баба викаше и добре, че ме спаси. Найл ме пусна, а аз побързах да се върна при тях. Емили ме погледна неразбиращо, а аз няма да и спестя нито една подробност. Не очаквах това от Найл. През цялото време се държеше толкова мило, а сега едва ли не ме накара да му кажа, че искам да съм с него. Какво му стана така изведнъж? Разтърках ръката си, която беше почервеняла и се приближих до баба.
-Всички отиваме вкъщи да се почерпим! Ще купим сладки по пътя, въпреки че и вкъщи има.
Баба беше по-щастлива от всякога. Нямам намерение да развалям момента и, въпреки че няма да е много комфортно и Найл да е там. По-късно трябва да отида до лекаря, защото наистина трябва да махна тези патерици. Чувствам ги излишни вече.
***
Гледна точка на Хари
Запътих се към вкъщи. Дано баща ми да е там или чистачките да не са освободени, защото нямам ключ. Как забравих да го взема. А как няма, спомням си физиономията на баща ми снощи, дано му е минало. Силно се съмнявам да не е. Трябва спешно да си взема душ, слабините още ме болят, по дяволите, Кейтлин има здрав удар. Поне днес нямам проклети лекции, на които нищо не разбирам, а скоро имам изпити за взимаме. Ох, проклет живот.
Рисува ми се страшно много, но съм изморен и ще поспя. Тъкмо когато влизах в огромния двор се успокоих, защото джипът на баща ми беше тук. Паркирах и слязох набързо. Вратата беше заключена. Колко яко, да звъня в собствения си дом. Никой не ме отрази. Какво правят тези хора, сигурно баща ми не е сам, но поне да чуват проклетия звънец. Набрах номера му. Заето. Отрдъпнах се от вратата, поглеждайки към прозорците на втория етаж, прозорецът беше отворен. По дяволите, няма шанс да се кача. Набрах го още веднъж. Хайде, мамка му, вдигни.
-Какво искаш?
-Ако може така леко някой да благоволи да ми отключи.
-Аз предупредих ли те снощи, Хари? Казах ли ти, че ако излезнеш от тази къща, няма повече да влезеш?
-Ти сериозен ли си?
Извиках му невярващо.
-Очаквам повече уважение от теб. Нямаш абсолютно никакво право да се правиш на шефа в тази къща.
-Собственият ми баща няма да ме пусне в къщата ми, така ли?
Крещях в двора и съм сигурен, че той ме чуваше от къщата, но не показваше страхливия си задник навън.
-Ало? Брендън?
Дори не искам да го наричам татко повече. Затвори ми. Какъв баща е той? По дяволите. Качих се в джипа си, а по пътя набрах Зейн.
***
-И после с Тед отидохме и какво да видим – костенурка в двора ни! Беше много малка, малко по-голяма от юмрука ми и крачеше леко, а ние решихме да я оставим в двора и я гледахме известно време. Изобщо не знам откъде се беше появила, но както се появи, така и изчезна един ден.
Баба обясняваше запалено историята за костенурката, която бях слушала поне сто пъти.
Името и е странница и стои точно до мен.
Задишах тежко и станах от масата. Запътих се към тоалетната, стана ми лошо, а и коремът ме заболя отново. Не трябваше да ям толкова сладки. Но какво друго да правя, когато ми е скучно или когато съм погълната в мисли, когато не мога да се отърся и всичко се свежда до едно място? Напличках лицето си и си забълбуках с водата за уста. Чух шум отвън и вероятно беше баба, идваща до кухнята за още сладки, но в този момент вратата на тоалетната се отвори. Найл влезе. Честно казано ме е страх. Не че той ще ми направи нещо, но все пак чувствам страх.
-Спокойно, Кейтлин.
Найл вдигна ръка, за да ми покаже, че е с добри намерения. Не искам да слушам това „Спокойно, Кейтлин" отново. Въпреки че Найл ми показва, че не трябва да се страхувам от него, аз все още го правя, защото никога не бих предполагала, че той може да ме хване така за ръката, няма никаква външност, за да направи такова нещо, но ето, че стана. Движех се леко назад, докато не усетих студената повърхност на ваната, на която завесата беше отворена и се докоснах с крака до нея. Найл се приближаваше, а аз се отдалечавах. Не бях с патериците си, но все още имах гипс, така че придвижването ми беше трудно, докато не загубих равновесие.
-Кейт, искам да знам само дали си заедно с него и да имам ли надежди за ..
-Кейтлин!!!
Найл изкрещя леко,когато аз се сгромолясах във ваната,удряйки задната част на главата си в стената.Краката ми не издържаха и вече бях седнала във ваната и едва мърдах дясната си ръка.О,стига де омръзна ми само да се контузя.Първо крака,сега ръката,какво ми има?Бях се ударила ужасно на лакътя и цялата долна част на ръката ми,която веднага почервеня и сто процента ще посинее.Главата ме болеше от удара и се замаях,затова не станах веднага,а Найл клекна,питайки ме къде има лед.
-Найл, не казвай на другите, не искам да знаят, защото баба ще се притесни.
Найл кимна и изтича до кухнята, за да вземе лед за главата ми. Щеше да е по-добре ако ваната беше пълна, нямаше да ме боли толкова, въпреки че щях да се пльосна върху водата. Ох, ръката ми.
***
Гледна точка на Зейн
Очаквах Хаза да дойде и от последния път, когато беше тук не остана никак доволен от обстановката, така че почистих малко да не ми мрънка, въпреки че пак ще намери някакъв проблем, той може да ги създаде от въздуха. Ще поръчам какво, не знам, той ще иска да пие със сигурност, но пък нямам нищо за ядене, а съм гладен, трябва да купя нещо. Ще видя какво мога да направя, не че мога да готвя, но Лола ме беше научила на ....Лола.
Тя. Зейн, стегни се, по дяволите. След малко повече от седмица има рожден ден. Юбилей. Става на двадесет. Проклет да съм, извадих телефона си и отворих Галерия. Имаше куп нейни снимки, които все още не бях изтрил. Дали тя все още си мисли за мен, или аз съм единственият идиот? Отварянето на вратата ме накара да си прибера телефона. Няма смисъл да поглеждам – щом не почука значи е Хари. Отидох в хола и той беше седнал, клатейки нервно крака си на дивана ми. Не,тази вечер няма да пием. Решил съм го. Ще го държа трезвен, прекалено често взе да се напива и това няма да го доведе доникъде, а и е още привечер, дори няма осем, но вече е тъмно, защото е зима.
-Е?
Знам, че има да ми казва нещо, затова направо започвам с въпросите. Или няма да спре да говори, или цяла вечер ще мълчи, това са двете опции.
-Шибаният ми баща не ми даде да се прибера вкъщи.
И преди да попитам защо той продължи. Беше разгневен, разбира се, но вече съм го свикнал.
-Защото снощи милите му гости дойдоха, а аз трябваше спешно да изляза и сега се прави на интересен. По дяволите какво да правя?
Хари ме погледна за първи път немощен от много време.
-Трябваше да излезеш спешно, защото ... ?
Честно казано исках да се разясни темата с Кейтлин първо, защото не съм наясно с това. Кой знае дали той самият е.
-Престани да задаваш малоумни въпроси, и кой ти каза да кажеш на онази малка пача къде сме?
-Тя искаше да знае, каза, че бабата на Кейтлин е..
-Макензи не дава пет пари за бабата на Кейтлин, Зейн!
Хари ми каза смехотворно.
-Как е тя между другото?
-По-забавна от всички баби, хахаха.
Погледнах го странно, а той ми се засмя. Толкова е странен.
-А ти познаваш ли я?
-Има ли значение, говорили сме си няколко пъти, но не е някоя скучна бабка.
Присвих очи.
-Имаш ли уиски?
-Не.
Излъгах.
-Винаги имаш.
-Е, днес свърши. Искаш ли нещо за ядене?
-Не.
-Какво ще правиш с баща ти?
-Нямам абсолютно никаква идея. Не очаквах да го направи. Мислех, че просто се е ядосал малко, а той взе, че го прие толкова насериозно.
-Какво ти каза като излизаше?
-Че ако изляза нямало да се върна бла бла...
-А ти защо толкова напираше да излизаш ...
Попитах предпазливо, но той разбира се отново го прие остро и повиши тон.
-Баба и беше в болница, Зейн! Тя плачеше по телефона и ме молеше да и помогна, какво по дяволите трябваше да направя?!
Облегнах се на фотьойла, а той се отпусна малко.
Гледна точка на Хари
Не трябва да се напрягам толкова. Ще се правя на непукист, чакай, откога започнах да се правя на непукист, преди си бях напълно завършен. Въздъхнах силно.
-Хари ... не приемай въпросите ми толкова навътре, но ако искаш да ми кажеш нещо ..
Мразя, когато Зейн ме притиска по този начин. Аз не мога да разясня нещата пред себе си, а камо ли пред него.
-Тц.
-Лола има рожден ден след седмица.
Не знам защо ми казва това, защото не давам пет пари за нея. И без това настройва Кейтлин срещу мен през цялото време.
-И ?
-Искам ... не знам, да и подаря нещо.
-Подари и.
-Какво?
-Аз да не съм някоя продавачка?Тцтц.
-Престани да се дразниш на всичко, което те попитам. Страшно кисел си винаги.
-Много съм си добре.Откъде да знам какво да и купиш?!Изобщо тя канила ли те е?
-Благодаря ти, че ме улесняваш.
-Винаги на разположение.
-Не ме е канила, но поразпитай Кейтлин какво смята да прави, защото на мен не ми говори след това с Макензи ... а не знам на теб как ти ..
-Млъквай. Кой е казал, че си говоря с нея?
Зейн ме погледна тъпо.
-Ами снощи ходи в болни..
-Хубаво хубаво, не ми се обяснявай. Цъкни в интернет за подаръци и готово.
-Искам да е нещо оригинално.
-Зейн, не съм някоя врачка какво и харесва, ти трябва да знаеш. Няма да тръгна да се моля на Кейтлин да ми каже подарък за Лола.
-Просто и вметни, не знам ... Помогни ми, бро.
Изпуфтях, хващайки се за главата.
-Ще видим.
***
Държах леда на главата си към 15 минути, когато баба започна да ме търси, а аз накарах Найл да излезе от банята и да каже, че не ме е виждал. Не искам да я притеснявам излишно и без това има достатъчно неща на главата. Колко ли беше часът? Излязох от банята като се опитах да се изшмугна и да отида горе, но баба не ме видя и започна да ме вика. Оххх. Оставих леда в кухнята и смъкнах ръкава си, за да не се вижда посинялото. Да, вече беше посиняло.
-Извинете ме, но бях до горе за малко.
-Кейтлин, хайде помогни ми да сложим вечерята.
Баба стана с розовото си костюмче и заходи напред назад.
-Не, не, ние ще си тръгваме.
Емили се приготви да става, но баба само с поглед я накара да се откаже.
-Никъде няма да ходите!! Тед е направил пиле и ще си оближете пръстите, обещавам ви! А има и десерт!
Всички започнаха да се оплакват,че коремите ги заболяли от сладките,но когато ставаше въпрос за храна,не мисля че някой можеше да спори с баба.Ако можеше щеше да ни навре храната в гърлата.Тя ме дръпна към кухнята и започна да изважда прибори.
-Хайде сега ми кажи къде беше?
-Нали казах ..бях до ..
-Кейтлин, Кейтлин, Кейтлин ...
Баба започна да размята пръст пред мен и ми стана смешно.
-Хубаво, бях в тоалетната, коремът много ме заболя.
-Стои ли се половин час в тоалетната?
-Мхм.
Обърнах се, за да не срещам погледа и и започнах да пренасям чиниите на масата.
***
Гледна точка на Хари
Зейн поръча пица и си легна.В девет часа.Тоя или е изперкал или е станал като дядовците.И аз какво да правя?!Ако беше миналата година сега щях да отида в някой клуб и да чукам някоя,но сега искам да видя Кейтлин.Какво?!По дяволите,помислих ли си го?Стегни се,Харолд.Харолд.Тя ми каза Харолд.Като майка ми.Мамка му,ще се побъркам ако остана тук.На всичкото отгоре Зейн започна да хърка.Или трябва да го удуша с възглавницата или да се изнеса от тук.Избирам второто,тъй като все още се нуждая от най-добър приятел,но пък трябва сериозно да си взема душ.Мериша на ... болница,ъгх.Нямам намерение да взимам от бельото на Зейн,така че нямам избор освен да си сложа старото.Кога стигнах дотук?И докога ще е това?Трябва да направя нещо по въпроса,но това ще е утре.Няма какво да правя.Или къде да отида.Има.Има.Има.Ще забера Кейтлин и ще я заведа във вилата.Точно така ще стане.Пф,и кой си помисли,че тя ще се съгласи?Ще се съгласи,няма как да не се съгласи,ще я омая.Не ми се кара половин час до вилата,но пък ще си заслужава.Ако започна да говоря на глас,ще изглеждам като някой луд клошар.Поне имам пари.Да,50 долара.Ще стигнат.Да се надяваме.Мога да си купя нещо за пиене.Трябва да се подготвя психически да убедя Кейтлин.
...
Карах, мислейки си какво правя с живота си. По радиото даваха One Republic – I lived. Тази група ми харесва, а досега не съм го осъзнавал. Засмях се на себе си. Смешен съм. Ако някой види живота ми отстрани ще си каже за кой се мисли този богаташ? Като най-малкото нещо в живота може да го спъне, да отнеме крилете му и да го бутне на дъното, където са всички живи същества. Откъдето всички започват. И нито парите, нито материалните неща могат да му помогнат да се изправи, да бъде щастлив. Само едно единствено проклето нещо му връща живота във вените. Една проста усмивка, един проклет смях, един проклет поглед. Но той е страхливец и не си отваря устата за нищо, само си мълчи, мислещ, че така е по-силен от другите.
Искам да си щастлив, детето ми. Не позволявай да ти попречат за това. Бъди с този, който те прави щастлив, който искаш да виждаш всеки ден, който искаш да радваш.
Всеки път,когато съм сам и си мисля дълбоко,се сещам за нея.Майка ми.Искам да я прегърна,понякога просто се отказвам от всичко,отказвам се да се правя,че съм добре без нея.И всеки път,когато погледна очите на Кейтлин,виждам майка си.Виждам същата доброта,дори същото държание.Те толкова си приличат.Видях нещо в нея,което в никоя не съм.Тя е ... по дяволите виждам толкова много майка си в нея и искам да я прегърна ужасно силно.В момента съм като някой слабак.
...
Пред тях съм. Вътре свети. Набрах номера и.
***
Когато видях номера на телефона си, веднага станах от масата. Дори не знам защо го записах в указателя си.
-Да?
-Покажи се на прозореца.
Вълнение заигра през вените ми и аз изтичах до кухнята, виждайки го отвън. Леко се закисках по телефона и усетих как той се усмихва, дори и да не го виждах отблизо. Но защо е тук?
-Кейтлин, какво става?
Веднага пуснах пердето от прозореца и се направих, че съм приключила с разговора, но не бях затворила. Трябва да внимавам какво казвам, защото Хари ме чува. Найл ме гледаше недоумяващо.
-Ъм, нищо ... просто вечерта е много красива.
-Точно като теб.
По дяволите. Найл видя неудобството ми и ме погледна загрижено.
-Какво има, как е ръката ти?
Трябва да затворя проклетия телефон.
-Ъхм...супер. Да се връщаме на масата.
Найл тръгна пред мен, а аз сложих телефона на ухото си отново.
-Ало? Хари?
-Хари, тук ли си?
-Тук съм.
Гласът му беше сух.
-Какво има?
-Нищо. Не трябваше да идвам.
-Не, Хари...
Той затвори. Изтичах до прозореца, джипът му беше все още там. Но него го нямаше вътре. Залепих се до прозореца, за да видя не ми ли се привижда, че вътре е празно, когато от другата страна на прозореца се появи лице .Ох, изплаших се. Къдриците му се вееха от вятъра, а аз отворих прозореца.
-Хари, какво правиш тук?
Хееей,за много години хора <3 Пожелавам ви 2015 да бъде изпълнена с много усмивки,хубави мигове,много късмет и най-вече здраве.Продължавайте да мечтаете,защото един ден може да стане реалност :) Та какво мислите за главата ? ;дд вече малко по малко започнах да пиша и от гледната точка на Зейн ;д А и харесвате ли Найл?;д абе общо взето кажете какво мислите,обширно обширно ;д