Събудих се от тряскане на врата. Разтърках очи и осъзнах къде съм. Вила, вила, вила?О, трагедия. Станах веднага и отворих вратата, защото надявам се само ми се е причул шум
от джип. Открехнах вратата, а Хари тъкмо слагаше очилата си. Къде отива? Излязох навън, тичайки към джипа му и отваряйки вратата. Горките ми крака.
-Къде отиваш?
Беше нервен. Доста.
-Според теб?
-Няма ли да ме изчакаш?
-Успала си се.
-Идвам до 10 минути, чакай.
Не му оставих избор. Няма да стане. Честно казано много не ми се прибира с кисел Хари, но и Зейн не е за предпочитане, така че. А и когато Хари е кисел не говори много, което
означава, че вероятно няма да ми се подиграва за нещо или да вмъква от "радостните му шегички". Как знам толкова за него? А може би е просто плод на въображението ми.
Влязох вътре и отидох до банята като се поизмих малко и добре че имаше вода за уста, защото нямах четка за зъби тук. Като я помирисах миришеше точно на дъха на Хари.
Мента. Ох. Пооправих си кока и си взех якето. Зейн вероятно още спи. Днес имам много работа. Трябва да отида до Лола. После и до Емили.
...
Хари караше бързо както винаги, но явно тази скорост си е нормална за него. Не искам да си представя какво ще е, ако кара наистина бързо. Дано не ставам свидетел на такова
нещо или изобщо да не се случва. Всъщност вечерта, когато ме изведе с джипа си беше безкрайно страшно и вече се приготвях за последните си думи преди смъртта.
Той беше крайно мълчалив. Но и на мен не ми се говореше много. Явно е притеснен за това, което ми се споделил снощи. Щом е притеснен значи е бил искрен и може би не иска да знам толкова за живота му. Сякаш пък знам много. Реших, че трябва да знае какво мисля след всичко, затова проговорих.
-Няма да кажа нищо.
След една минута чудене той продума дрезгаво:
-За какво?
-За всичко от снощи.
Преосмисли отговора ми.
-Вече го забравих.
-О.
Мисля, че не го е забравил, въпреки че няма как да знам. Но дори и да не го е забравил, той няма да си признае. Предпочита да излъже или да каже всичко, противоположно на мислите си, за да нарани, вместо да го каже наглас.
-Разочарован съм.
-Защо?
-Не биваше да се опитваш да ме преспиш.
О, по дяволите.
-Как знаеш за..
-Видях те, Кейтлин, не съм малоумник.
-Аз..аз..но ти..как?
-Няма значение. Просто не трябваше да го правиш и аз ще го запомня.
Чакай малко. Моето дори не може да се сравнява с неговото. Той спа с братовчедка ми, аз трябва да съм бясната.
-Щом си знаел какво направи с преспивателното?
Той мълчеше.
-Ти... Хари, на мен ли го даде?
Защо ли изобщо го питам, то е ясно.
...
До вкъщи и двамата не казахме нищо. Аз през цялото време се вглеждах в една точка, а явно и той беше погълнат от мисли. Хари спря пред къщата на баба, а аз веднага скочих от джипа.
...
-Хей, какво правихте с Лола?
Омръзна ми само да се залъгвам в собствените си лъжи. Какво се заблуждавам, че не лъжа. Както всички други съм.
-Не бях у Лола, бабо. Зейн искаше да признае на Лола, че е бил с Макензи и двамата се изгубиха и ние с Хари отидохме да ги търсим във вилата им, но там ги нямаше и Хари скри ключа и не можах да се прибера, опитах се да го преспя, за да избягам, но той беше разбрал
и беше преспал мен и ми призна много неща и на сутринта се държеше студено и не си казахме почти нищо.
Казах го на един дъх, а баба ме гледаше без да разбере нищо.
-Чакай, чакай, момиче, седни, почини си, хапни, пийни и после разкажи.
...
Може би малко ми олекна. Малко. Поне банановата торта си заслужава. Запътих се към Лола с още храна. Колко глупава трябва да съм, за да си помисля, че тя не си е отишла
направо вкъщи. Тя да не е глупава като мен да ходи в чужди вили. Ох.
Почуках няколко пъти и майката на Лола ме поздрави.
-Тя е горе. Благодаря, че дойде.
-Разбира се.
Всъщност идвам у Лола за трети път мисля. Приятно е. Качих се горе, а около Лола имаше много салфетки и тя духаше носа си. Когато ме видя не стана от леглото, но леко се усмихна.
-Хей.
Приближих се до нея бавно, но се чувствах гузна, задето не дойдох още вчера. Нямам намерение да и разказвам, защото ще разваля настроението и още повече.
-Носиш ли шоколад?
Тя ме попита жално.
-Хаха, да.
Подадох и го, а тя ми се усмихна.
-Искаш да надебелея ли?
-Нека дебелеем заедно.
Тя се усмихна по-широко, а аз отворих чипса като седнах до нея на леглото, а тя се изправи и върза косата си. Нямаше никакъв грим и така ми харесва повече. Беше с дълга
жилетка и черен клин. Омбрето и все още не беше изчезнало, а и надали ще се махне само. Шоколадът видимо и помогна. Не исках да започвам разговора, но като я гледам тя няма
намерение да го направи.
-Ако не искаш да ми разказваш, недей.
Тя ме погледна странно и в този момент осъзнах, че аз не би трябвало да знам нищо. Не би трябвало да знам, че е говорила изобщо със Зейн, или пък че той и е казвал за него
и Макензи, или поне тя си мислеше така. Досега.
-Имам предвид, тръгна си така без да..
-Кейтлин, знаеше ли, че Зейн е чукал Макензи?
Уау. Казано на глас звучи по-зле. Защо всички толкова използват тази дума? Може би и Лола е започнала покрай Зейн, а Зейн покрай Хари. Желязна логика.
Но явно Лола се озлобява, когато става въпрос за Зейн и друго момиче. Кой не би? Въпросът е какво да правя сега? Няма как да я излъжа и без това не ме бива, особено ако трябва да я лъжа в очите, а и няма смисъл. Предпочитам да и кажа истината и тя да ми се разсърди, отколкото да разбере по-късно от някой друг, което дори не е вариант.
-Всъщност да.
Но проблемът ми е, че трябва да обясня как по дяволите знам. Хари не може да ми е казал, защото тя си мисли, че изобщо не общуваме, ние не че общуваме.
Тя остави шоколада ми. Това не върви на добре. Така или иначе вече е разбрала, има ли значение дали аз съм знаела? Всъщност ако бях на нейно място щях да съм много по-бясна.
-Благодаря ти, че ми каза.
Каза ми Лола грубо.
-Исках да ти кажа, но Зейн искаше да разбереш от него.
-Зейн ми каза, че това е станало преди няколко седмици. Как можа да го пазиш в тайна толкова дълго? Как изобщо ме гледаше в очите? Как изобщо си разбрала преди мен?
Въпросите и ме побъркваха.
-Успокой се, Лола.
-За какво да се успокоя?! Ти изобщо приятелка ли си ми или стоиш само за красота?
-Лола, успокой се и ще ти обясня!
И двете повишихме тон. Всъщност може би нямам право да и казвам да се успокои, защото наистина не постъпих правилно. И на мен не ми харесват някои факти покрай Макензи, някои особени неща, но ...
-Момичета, всичко наред ли е?
Вратата на стаята на Лола се отвори и майка и подаде глава вътре със загрижен поглед.
-Кейтлин тъкмо си тръгваше.
Лола ме избута леко от леглото и, а аз започвах да се ядосвам.
-Може ли да и кажа последно нещо?
Това накара майка и да затвори вратата, а аз се обърнах нервно към Лола.
-Нямаш право да ми се сърдиш, защото аз не съм човекът, от който трябваше да научиш. И аз съм ядосана на Макензи, затова че преспа с Хари.
-Какво?
-Имам предвид Зейн, Зейн.
По-глупава, моля те. Сама се изпуснах, сама, сама, сама.
Лола стана от леглото, очите и изпъкнаха.
-Ти каза Хари, Кейтлин. Хари е чукал Макензи? А ти защо си ядосана за това?
-Не съм. Обърках се.
-Кейтлин, вярно ли е?
Обърнах се, хващайки дръжката на вратата и натискайки я, когато усетих напрежение от другата страна, а когато дръпнах леко вратата майката на Лола стоеше от другия край на вратата. Сериозно? Още по-зле.
-Майко, подслушваш ли ни? Боже!!
Аз се измъкнах през вратата, докато Лола викаше на майка си и дори не знам какви са отношенията ни. Сигурно ми е сърдита. А и все някога трябва да и обясня всичко. Не мога да го отлагам вечно.
***
Гледна точка на Хари
Тряснах шибаната врата след смотаната сутрин. Седнах на фотьойла и отворих една бутилка каквото и да беше. Не ми пука. Чух стъпки, но се обърнах и от фотьойла изобщо не се виждах. Баща ми говореше по телефона.
-Да, слънце.
Майната му. Явно "голямата" му депресия, че е сам, е преминала.
-Разбира се, спокойно, ще го накарам. Да.
Няма да му показвам, че съм тук, и без това нищо няма да променя. Той не е от хората, които крият какви отрепки са, дори понякога си мисля, че е горд с това.
-Мисля да викна и тях. Тъкмо Хари да се разбира с някой.
Не можах да се стърпя и станах от шибания фотьойл. След като баща ми ме видя каза на "слънцето си", че трябва да затваря.
-Хей, сине, кога се прибра, нямаше те цяла вечер.
-Ако искаш да ти дам отчет кой съм чукал.
-Явно пак не си в настроение.
-Уча се от най-добрия.
-Виж, тази вечер е много важна за мен. Запознах се с една жена, която ще дойде на вечеря и искам да присъстваш. За да не ти е скучно ще поканим и приятели, и Блеър ще е там, поне с нея се разбирате. А и Сара скоро ще си дойде.
-Въобще не ми дреме за нея, прави каквото искаш, аз няма да я посрещам.
-Не се дръж така. Възползвай се от Блеър, докато Сара я няма и след това ще видим какво ще правиш.
-И двете да ходят на майната си.
-Хари, престани да се държиш като задник!
Има ли изобщо смисъл да се дразня вече?Излишно е. Той никога няма да се промени. Аз не искам да съм като него. Не искам дори да се доближавам до шибаната му същност. Как е могла майка ми изобщо да бъде с него? Никога няма да се успокоя. Не искам да се връщам към тези спомени.
-Е, ще дойдеш ли?
-Кoй съм аз?
-Ох, Хари, моля те, това приемам за "да". Ще те викна по-късно, за да се оправиш, сега може да отиваш, където поискаш.
-Да не съм някой слуга, на който можеш да казваш какво да прави и какво не?
-Докато си в моята къща и харчиш моите пари ще е така. Знаеш ли от колко много време не си идвал в офиса?
-Не искам да се занимавам с проклети сделки, от които само подкупвате хора и така изкарвате "честно" пачките си.
-С тези пачки живееш, така че свиквай.
Копеле. Как се промени така? Как? По дяволите. Буца заседна в гърлото ми, когато спомените навлязоха в главата ми. Запътих се към стаята за рисунки, но той така или иначе не забеляза. Беше зает да казва на прислужниците каква вечеря да сготвят.
Моят свят. Влязох. Не забелязах, че Ан е вървяла зад краката ми през цялото време, единственият пряк свидетел на жалкия ми живот.
„Веднъж майка ми ми каза, че не заслужавам да съм и дъщеря."
Кой не би те искал?
След малко мислите ми отидоха в съвсем различна посока.
-Хайде, Харолд, събуди се!
-Не, мамооо.
-Хайде, има палачинки за закуска. Ако не станеш няма да ходим в парка!
-Идвам, идвам, мами!
Мамка му. Не и това. Галех Ан, като я гледах в зелените очи, точно като на майка ми. Помня много добре този ден. Бях болен и тя си беше взела почивка от работата, тогава ми направи палачинки и аз бях най-щастливото проклето дете в този нечестен свят. Баща ми беше на работа, а аз го чаках с нетърпение да се прибере, за да гледаме филм заедно тримата.
-Добро утро на най-красивото създание на този свят!
-За теб ли говорим, мами?
-Хей, подмазвач такъв. Хайде хапвай, че ще излизаме. Ще ти купя чипс по пътя.
-Мами?
-Да, миличко?
-Обичам те, мамо.
Обичам те мамо.По дяволите.Какво ми става?Не,Хари,дръж се,няма да ревеш като някоя кучка.Ан мяукаше, а аз станах,взимайки молив и гума,за да довърша последната си рисунка.Мамка му,жалък съм.
***
Отворих вратата на малката стаичка за клуба, но явно съм подранила, нямаше никой все още, вероятно повечето имат лекции днес. Реших да ги изчакам, докато чета нещо и отворих една енциклопедия. Хубавото на малката стаичка беше, че беше пълна с всякакви интересни статии и книги, повечето научни. Човекът, който е спонсорирал това място наистина си е струвало да го направи. Разглеждах за влиянието на вулканите върху човешката среда.
-Кейтлин.
Вдигнах глава и видях сияещата усмивка на Найл.
-Хей.
-Подранила си.
-Да, днес имам време.
-Красива си днес.
-Благодаря, ти също.
Странно е някой да е толкова мил с мен без да има задни мисли.
-Имаш ли планове за днес?
-Ами..
Позамислих се малко, не дали имам планове, а дали да му откажа каквото и да иска. Но защо да го правя, той е толкова мил. Но не искам да приемам и да му давам някакви надежди, които са далеч от това, което чувствам към него. Всичко е по-лесно, когато си приятел с някого. Само. Защото започнеш ли да общуваш повече с него с мисълта, че ставате близки приятели, а всъщност си нямаш и на идея, че те е поканил на среща, защото те харесва. Просто ми се струваше приятелско. А и все още го чувствам така, но това не означава, че ще се държа грубо и пренебрежително с него.
-Здравейте на всички!
Докато се отърся от мислите си Найл ме гледаше втренчено, очакващ отговор, а вече бяха дошли почти десет човека.
-Ако искаш си помисли и ми кажи след като свърши клуба.
Найл ми намигна и се обърна на другата страна. Емили ми се усмихна, видимо доволна, че с Найл си общуваме. Тя надали знае за излизането ни с Найл. Но както и да е.
***
Гледна точка на Хари
-Хариииии!
Заспал съм. Чувах гласа на баща ми отвъд стената, но нямам намерение да отварям, защото не искам да разбира за тази стая. Чух как започна да се качва по стълбите към стаята ми и през това време излязох.
След малко той слезе намръщен, че не ме е намерил, може би, но след като ме видя изражението му по-скоро премина към сериозно.
-Иди се преоблечи, ще дойдат след няколко минути!
-Хубаво, хубаво, какво толкова си ги приел насериозно.
-Не ми говори така. И ти ще ги приемеш насериозно.
Искам да се махна от тази къща. Цяла вечер сделки и скучни разговори. Поне ще има алкохол.
***
-Виждам, че с Найлър се разбирате.
-Мхм.
-Мхм? Нищо повече?
-Ами аз ..
-Няма да те притискам като те питам какво мислиш за него.
-Всъщност аз го приемам само като приятел, но не знам дали той го знае. След като излязохме..оо ти сигурно не знаеш, но аз си мислех, че..
-Разбира се, че знам. Той подготвяше какво да ти каже преди да тръгнете, така че ако не чувстваш нищо към него му го кажи, защото не искам да е наранен.
-Да, аз също.
-Хубаво, иначе ти как си?
-Горе-долу.
-Какво става в университета?
-Нищо особено.
-Хм... Хари,Лола,Макара ли беше?
-Макензи, хахаха.
-Хахаха. И какво става?
-Ами нищо. Макензи си е Макензи, трябва да бъде показана на всички.
-В смисъл?
-И буквално и преносно, хаха.
-Уау.
-Ами ти, в кой месец си вече?
-В седми. Усещам го как рита и доста боли, честно казано.
-Мога ли да пипна?
Протегнах ръка и докоснах корема и, който вибрираше. Чувството е невероятно. Винаги съм си се представяла с бебе в ръка като всяко едно момиче. И с булчинска рокля. Дали изобщо това ще стане някой ден?
-Мога ли да те питам нещо, но ако не искаш не ми отговаряй.
-Имам ли избор, хаха.
Добих сериозен вид, защото от много време се чудех за това.
- Мислила ли си да видиш бащата на бебето отново?
Тя се намръщи.
- Не искам. Когато се срещнахме в бара не си говорихме толкова много. Беше късно, а и аз бях полупияна, а и него не го интересуваше особено.
- Аха.
Беше всичко, което успях да кажа.
-Не ме интересува.Остави тази тема.Той е негодник и ако разкрия пред всички какво е направил мога да разваля целия му бизнес.
-Според мен трябва да търсиш правата си.
-Но има един проблем.Той има пари,а аз не.Така че съм безсилна.
...
Не ми се ходеше никъде сега, честно казано исках да си стоя вкъщи и да си почина, защото не спрях да вървя днес, а и с този крак. А и дори не се сдобрих с Лола и не ходих до лекаря, общо взето нищо не съм направила. Найл реши поне да ме изпрати донякъде като ме молеше да отида с него на бар или нещо, но наистина не ми се ходи, не е заради друго.
-Виж, знам че може би е рано, но аз искам да ти призная някои неща.
Не знам какво ще ми каже, само ще стоя мълчаливо, докато не дойде някой неочакван въпрос.
-Не знам кое беше онова момче, което реагира толкова остро на мен и което носеше алкохол в дома на баба ти, но честно казано не изглежда на човек, който може да се интересува от някого, а още по-малко да бъде влюбен. Не знам какви са отношенията ви и може би не е моя работа, но случайно ако ти трябва помощ за нещо ми кажи.
-Той няма да ме нарани.
-Може би не физически, но виждам, че психически стабилно успява.
-Благодаря, Найл, оценявам го.
Той ми се усмихна и се разделихме с прегръдка и той ме целуна по бузата. Добре, че не ми каза по-неловки неща.
....
-Бабче, вкъщи съм!
-Бабо! Къде си?
Сигурно пак е изтичала до Тед за „тайната им среща". Навън вече беше тъмно, въпреки че не беше кой знае колко късно. Тъкмо време за вечеря. Бях доста изморена и се нуждаех от чаша вода. Вратата на кухнята беше открехната и оттам зърнах нещо.
Някого. Ръка. Какво? Баба? Изтичах до вратата и я бутнах с все сила, натъквайки се на баба, лежаща в безсъзнание на земята. Сякаш светът около мен се завъртя за секунди. Започнах да се панирам и да викам, след това седнах до нея и проверих пулса и, сърцето и биеше, но тя беше в напълно безсъзнание. Първата ми мисъл беше да се обадя на някого. Стоях, хващайки се за главата на пода до баба, набирайки някой.
-Ало?
***
Гледна точка на Хари
-Ало?
-Хари, затвори телефона, не е прилично.
Баща ми отново се правеше на интересен.
-Хари, моля те, не знам какво да правя, баба е в безсъзнание на пода, Хари, помогни ми, моля те, звънни на линейка, аз ще повикам Тед, Хари, страх ме е.
Беше Кейтлин. Мамка му, гласът и трепереше. Дори не помня кога е взела номера ми.
да, финалът е малко неочакван ;д
не знам кога ще мога да постна скоро,защото ще пътувам през ваканцията,но ще се радвам да чета коментарите ви :)
Какво ви направи впечатление в тази глава?Какво ли ще се случи с баба и?Хм,май само аз знам,но все пак искам теории ;дд Любов,хх