Доста силна музика. Миналият път дори не влязохме в този бар. Имаше няколко вип сепарета, подиум със стриптизьорки отпред
и огромен бар. Не можах да видя къде е Макензи. Нямам намерение да я търся. Ще се отпусна. С Лола отидохме до бара и си
поръчахме мента със спрайт.
-Кейти...
Изведнъж погледът на Лола пребледня. Беше видяла нещо зад мен. Обърнах се леко, не искайки да виждам какво ме очаква.
Музиката беше доста намалена вече, сякаш трябваше да кажа нещо, но наистина не знаех какво. Хари и Зейн бяха на бара, а Макензи беше точно до тях и си говореше с Хари. Беше в профил така че можех да видя изражението и. Тя докосна и облиза леко пръста си, след това го опря във врата на Хари, а той и се усмихна предизвикателно. Не. Това няма да се случи. Той няма да я омае в мрежите си.
В този момент бях напълно забравила за Лола и за това, че Зейн е там, тъй като не исках единствената ми спокойна вечер да се разваля отново. Докато се приближа Макензи вече целуваше врата на Хари, засмуквайки го леко и оставяйки червени петна. Ужасно.
-Макензи, не трябва да си тук.
Тонът ми беше възможно най-спокоен. И тримата ме погледнаха с различни реакции. Макензи беше възмутена и намусена, погледът на Зейн беше бегъл към мен, когато видя Лола, стояща зад мен, ни напусна и се впусна към нея. Трябваше да ги оставя сами, за да се оправят.
В този момент дори и Хари не ги забеляза, в други случаи би се разгневил затова, че Лола е тук, а в момента се смееше подигравателно.
Да не е пил някакви хапчета?
-Къде се губиш, Кейт? И как познаваш това момиче, да не ти дава уроци как се общува с мъжете?
-Чакайте, чакайте, вие да не би да се познавате?
Макензи стана от стола си, а Хари погледна към бедрата и.
-Хайде Макензи, да тръгваме.
Хванах ръката и, а тя ме пусна и остана на мястото си. Ох, да не е някакво малко дете?!
-Макензи, откъде познаваш Кейтлин?
Тонът на Хари беше по-скоро любопитен. Тъкмо бях свикнала без присъствието му за седмица и ето че заедно с Макензи идват и бедите.
-Тя ми е братовчедка, но остави това, да отидем някъде ...
Макензи застана зад врата на Хари като правеше леки движения на гърба му и сложи единия си крак между неговите два.
-Кейтлин, няма ли да вземеш пример от братовчедка си? Ох, забравих, вече го направи и даде на Лиам да те чука!
Какво? По погледа ми Хари разбра, че не знам за какво говори. Как така?
-Разбира се, преди всичко сме светици.
Той хвана грубо бедрото на Макензи, а с другата ръка докосна дупето и. Отвратително, не мога да ги гледам.
-Макензи, хайде ела, остави го.
Последен опит, не мога да стоя тук повече. Ето че вечерта ми отново е провалена. А глупавата ми братовчедка сякаш изобщо не ме слушаше, тя вече беше застанала с гръб към мен между краката на Хари.
-Защо си толкова недоволна винаги? Момичето има доста умения...
-Не се забърквай с нея, чуваш ли?
Хари бутна леко Макензи от себе си и се изправи. Беше доста висок, не че не съм го виждала, но все пак. Приближи се към мен, а аз усетих как правя крачки назад, докато не се блъснах в стола зад мен. Къде е Лола?Обърнах се, но нея я нямаше. Макензи ме гледаше със скръстени ръце, а аз не се осмелявах да погледна Хари.
-Май на някой увереността се изгуби, хаха. Какво ще ми направиш ако я чукам, а? Ще ме набиеш ли?
С периферията усещах, че той ме гледаше. И въпреки че не го поглеждах пак запомнях всяка една негова дума и всяко едно действие. При почти всяко изречение той докосваше устните си. Дори не знам защо.
Явно на Макензи не и пукаше как говори за нея. Такава ли беше тя?
-Просто ... пр-просто не го прави. Макензи, ела с мен.
Погледнах отново към нея, а тя поклати глава.
-Голяма си страхливка, знаеш ли?
Аз да съм страхливка? За кой се мисли той?Гневът в мен започна да се надига.
-Тя е девствена глупак такъв и ми пука за нея!Не искам да я нараниш!
Отново се разкрещях, а той хвана двете ми китки и докосна тялото си с моето. Беше топъл. Този път го погледнах.
-Този път няма да ти позволя да ми удариш шамар и ще чукам когото си поискам, знаеш ли, както Лиам направи с теб.
Каза ми Хари, така че само аз да мога да чуя.
-Лиам не е ... той не е ...
-Ще престанете ли? Доскуча ми тук...
Макензи се обади, а Хари ме пусна, след което се обърнах, за да потърся Лола.
***
Гледна точка на Хари
Тази Кейтлин ме подлудява. Появява се, за да пази братовчедка си. Значи с това мога да я нараня. Не иска да чукам братовчедка и.
Е, явно е останала с грешни представи, всъщност тази брюнетка с къса рокля ми се натиква.
Момичето се приближи към мен и докосна с език ухото ми. Явно тази е жадна за секс. Макензи седна в скута ми, а аз поръчах
два шота.
-Пиеш ли?
Момичето ме погледна като захапа устната си. Да не е изсипала целия си грим върху лицето?Или най-много да се е мушнала в бутилка
с фон дьо тен. Поне от светлините така изглеждаше. Какво ми дреме. Вместо отговор изпих шота, а тя се усмихна и изпи нейния.
...
-Къде се губиш?
-Никъде.
Най-накрая Зейн се появи. Къде беше този идиот? Кейтлин е тук, следователно ... и Лола е тук! Всъщност вече не я приемах толкова зле, тъй като няма какво да крия от Зейн, а и той беше като някоя развалина без тази идиотка. Но пък когато е с нея ме пренебрегва и това няма да го позволя отново.
-Говори с нея, нали?
Това беше по-скоро примирение, отколкото въпрос.
Зейн кимна леко, а Макензи го погледна с усмивка.
-Хей сладур, любовна мъка?
Тази започва да става досадна, сериозно.
-Какво и каза?
Никой не отрази Макензи, а тя все още стоеше в скута ми, целувайки леко врата ми. Беше като масаж.
-Нищо, не сме се събирали, ако това искаш да знаеш и няма да се съберем!
Зейн беше разгневен и изпи питието си, след което отиде някъде.
-Да отидем у вас...
Макензи ми прошепна в ухото. Взех ключовете и портфейла си от плота на бара и станахме от столовете си.
-Това телефона на Кейтлин ли е?
Макензи се спусна към него и го взе.
-Няма ли да и го върнеш?
-Ако отида да и го върна ще ми каже да се прибираме, а аз искам да се позабавлявам с теб. Тя е супер досадна, съжалявам за шибаното и държание.
-Голяма кучка си.
Прошепнах на себе си, а тя вървеше до мен.
***
-Хей, как си?
Намерих Лола сама, плачейки в едно сепаре. Седнах до нея и я прегърнах. Точно както на пейката.
-Той ми каза, че ... че не може да ме понася, Кейтлин.
Чувствам се ужасно за нея. Цялото това нещо няма ли край?
-Искаш ли да се прибереш?
-Мхм.
-Трябва да намеря Макензи. Ще ме изчакаш ли тук, ще отида да я потърся.
-Добре.
Станах и се запътих към мястото, където за последно я видях с Хари. Не знам как щях да я измъкна от там, но трябва.
Нямаше ги.Нямаше ги? Обиколох поне два пъти целия бар, докато не видях Зейн да седи сам с чашка в ръка. Знам, че е казал силни думи на Лола, но трябва да намеря Макензи, майка ми не знам какво ще направи ако нещо стане още
първата вечер. Приближих се не чак толкова бавно и Зейн ме фокусира с очите си.
-Извинявай, но знаеш ли къде е Макензи?
-Макензи?
Зейн не беше много на себе си, личеше му. Не, не беше пиян, просто беше разбит.
-Да, онова момиче с .. Хари.
-Сигурно са отишли у тях, къде другаде.
Не не не не.Подвоумих се, но го попитах.
-Може ли да ми дадеш адреса на Хари?
Той ме погледна леко изненадано.
-Трябва да я намеря, не мога да позволя на това да се случи, моля те.
Зейн ми го каза и ме погледна съжалително. Не съм го виждала така. Винаги беше усмихнат покрай Лола.
-Зейн?
Той се обърна след като го подминах, но се спрях.
-Да?
-Тя те обича.
Казах на Лола, че ще забера Макензи и ще се върна за нея, не искам тя да идва с мен, защото ако Хари я види ще стане по-лошо. Не че положението ще е хубаво, ако види мен, но не ми пука, защото трябва да измъкна братовчедка си от там. Лола ми каза, че ще се прибере сама. Ох, не трябваше да постъпвам така с нея. Изоставих я точно сега, когато не трябва.
Трябваше първо да я заведа до тях, но докато го направя щеше да е прекалено късно за Макензи. Защо се връзва на Хари?
Дълбоко в себе си вярвам, че той ще ме послуша, но щом я е завел у тях значи няма намерения само да си говорят.
***
Гледна точка на Хари
Влязохме вкъщи, а тя бясно започна да целува устните ми, като сваляше роклята си. Тази е ужасно възбудена. Да я чукам ли?
Защо изобщо се чудя, думите на странницата Кейтлин не ми влияят. Свалих тениската и дънките си, а тя остана по бельо.
Макензи обви крака около кръста ми и ми правеше смучки. В момента, в който разкопчавах сутиена и в ума ми изникна
гледка на голата Кейтлин. Е, полу де. На партито на Лиам. Дали е бил с нея? Тя викаше за помощ, а той целуваше врата и. Тя беше ужасена. Очите и бяха подпухнали. Бях спрял. Какво по дяволите ми става? Не се облякох, но тя изглежда се ядоса.
-Тръгвай си.
Казах и студено.
-Знаех, си че си такъв страхливец! С какво ти повлияха думите и?
-Казах ти да си тръгваш!
Тя потрепна при вика ми и си събра набързо дрехите, излизайки от стаята с телефона си.
Седнах на дивана по боксерки. От пет минути стоя така и нищо не правя. Защо се отказах? Не ми е повлияла странницата Кейтлин, мамка му, не го направих! Разтърках слепоочията си и се загледах в тоалетката до плазмата. Телефон.
Взех го и го отключих, нямаше парола. Имаше доста песни, бях чувал за повечето. Тапетът и беше с някакво момче. Пф. Не вярвам да
си има гадже. Никой не я е чукал все още. Лиам може би. Защо се нервя за това, да бъде с когото си иска.
Имаше много снимки с тъпата Лола ,с Лола и Зейн, с някаква баба. Хаха, имаше снимка на
нея в костюм на Батман. Имаше снимка на банан. Какво по дяволите правя? Оставих телефона, нямам намерение да го връщам
на никого, докато не си го потърсят. Легнах на леглото, гледайки към празния бял таван.
***
Уау. Каква къща. По-точно палат. Какво е това място? Да не съм объркала адреса? Тук ли живее той? Уау. Джипът му беше отвън, вероятно живее тук. Сложих колата си по-назад, не на главния вход. Така или иначе нямам никакво намерение да влизам и да видя това място отвътре. Дано Макензи не е стигнала прекалено далеч. Ще и звънна. Чакай...къде ми е телефонът? Нямам джобове, държах го в ръката си!
Не не не.Когато говорих с ... Хари и Макензи го оставих ... на плота! Да, оставих го на плота. Останал е в бара? Ами ако някой го вземе? Сутринта падна от стълбите, сега се губи, боже. Защо всичко се случва на мен? Ще побързам тук и веднага отивам да го търся.
Почуках на големите врати, но никой не отвори. Дали има някакъв заден вход?Обиколих палата и имаше някаква задна врата. Почуках на нея, а отвътре се чу шум. Дано Макензи е добре. Някой отвори вратата. Хари. Беше. По. Боксерки. Веднага отместих поглед от него. Макензи!
-Къде е тя?
-Тръгна си, дойде прекалено късно.
Усмихна ми се нагло той. Не!!! Макензи не е девствена и тя изгуби девственността си с него! Ужас, мразя го от дъното на душата си!
Трябваше да побързам!
Започнах да го удрям по гърдите, крещейки как тя не го е заслужавала и как той е негодник и един куп неща. Не осъзнах, че бях влязла вътре. Имаше огромен телевизор, а той отново хвана китките ми. Всичките му татуировки бяха на показ.
-Спри се! Не съм я чукал, чуваш ли, не съм! Какво ти става?
Той ми се развика право в лицето, а аз млъкнах.
Щях да му кажа нещо, но видях нещо познато на заден план. Какво прави телефона ми тук? Втурнах се и го взех веднага.
-Имаше доста забавни снимки, хаха.
Той се обърна и затвори вратата.
-Разглеждал си ми телефона? Как може да си толкова ужасен?
Присвих очи и минах покрай него, за да си тръгна, а той ме хвана за ръката. Токчетата ми бяха прекалено високи и не издържах.
Подхлъзнах се и паднах.Сериозно?Той се наведе към мен и се пукна от смях.Опитах се да стана,но не можах.Той хвана ръката ми
и ме дръпна,за да стана.
-Така става, когато гледаш това под кръста ми.
-Какво? Тръгвам си.
-Само не разбирам защо даде на Лиам да те чука.
-Не съм давала на никого нищо! Престани!
Подпрях се за възглавницата на леглото и се изправих като кракът ми изтръпна. Дано не съм го изкълчила.
-ХАРИ!
Някой викна от някоя от стаите, а Хари напълно се вцепени. Дръпна ме за ръка, но не можех да се движа бързо. Хвана ме за тила и краката
и ме вдигна и започна да тича с мен по боксерки към някоя от стаите.Представям си как изглеждахме.
-Пусни ме!
Хари ме погледна и ми каза да мълча като взе някакво дистанционно и натисна копче. Имаше библиотека, която се обърна и беше врата за някаква стая. Мислех, че това става само във филмите.