*Една седмица по-късно*
Тази седмица мина странно бързо, за което се радвам. Не бях виждала Хари, нито пък Лиам цяла седмица. Явно са решили да не идват в колежа, което изключително ме улеснява.
С Лола се размотавахме заедно и мисля, че се сближихме доста. Вече напълних стената си с доста нови наши снимки. Срещахме се в парка почти всеки следобед и дори сега ми е по-близка от всякога. Явно това преди седмица беше за добро. Въпреки че тя все още не се чувства много добре, Зейн и липсва ужасно много.
Първите няколко дни не спираше да му се обажда, но аз и казах да му даде малко време. Той има нужда да помисли и силно се надявам да и прости. Не знам абсолютно всичко в техните отношения, тя ми е пропускала някои подробности, но са стигнали доста далеч според разказите и. А и виждам как Зейн я гледа. Не откъсва поглед от нея и постоянно държи ръката и. Но пък от друга страна в момента Зейн също не е на себе си, според мен и Хари се възползва от това да го настройва срещу Лола. Как пак мислите ми достигнаха до него.Започвам да се ядосвам на ума си.
Ходих също така и два пъти в клуба по география. В момента говорим за Африка и водопада Виктория. Ужасно ми е интересно. С Емили се разходихме още една вечер, но все още не ме е завела до Статуята на Свободата. Не ми е продължавала историята за бременността си. Тази тема е доста болезнена за нея. Разбира се, че ще е, вижда се че съжалява за нещо, което дори не знам, но я е смачкало доста.
...
-Хей, да се видим днес, Кейти?
-Да, ела у нас, днес нямам лекции до обяд.
-На мен ми е почивния ден, супер.
Слязох долу,за да пия чаша вода,бях ожадняла доста след като подреждах гардероба си,после ходих до мазето
да разглеждам кутиите на баба.Намерих доста интересни неща.И един презерватив.Няма да я питам за това,но
е доста смешно.Кой знае от кога е.Може би от преди двадесет години.Кой знае.После слушах музика,облегната
на старата пералня,това място никога няма да ми омръзне. Напоследък не спирам да слушам песента на Sam Smith- Stay with me. Обсебена съм от нея, въпреки че текста няма нищо общо с живота ми. Няма кой да остане с мен.
...
-Виж тази снимка.
Лола ми показа снимка на нея и Зейн, бяха направили дък фейс. Пхаха. От една страна е лошо да си спомня за всичко това през цялото време, защото няма шанс да го забрави, но тя няма такова намерение, не иска да го прави.
Заключих телефона и, навеждайки главата си и гледайки я с поглед трябва-да-спреш-да-мислиш-за-него, но тя не изглежда, че ме отрази, докато баба не влезе в кухнята.
-Хей момичета, Кейтлин, защо не си сложила нищо, значи ще я държиш гладна и ще криеш сладките си, а?
Каза Уилма закачливо.
Аз станах и извадих от шкафа няколко кутии с бисквити и някакви сладки. Не че ги криех, просто не се бях сетила.
Не съм чааак толкова стисната.Лола се засмя на баба, изглежда двете се харесваха. Щом баба я удря по дупето значи определено я харесва. Това е нещо като знака и, че е приета за баба. И оттам се започва с шегичките на Уилма. Хаха.
Да видят какво ми е. Тази жена обожава да се подиграва за каквото и да било.
-За Зейнчо ли е всичко това?
-Бабооо!
Не трябваше да и споменавам за това. Нали уж не помни имена, как го е запомнила, а и се подиграва за това.
-Няма проблем, така е.
Поне Лола не е от хората, които се засягат толкова бързо. Но аз съм си доста тънкообидна и лесно мога да бъда наранена.
Но пък като се ядосам казвам напълно всичко в очите."Странница". Ах, отново разтръсках главата си, точно сега ли?
***
И днес отново си продължавам с ежедневието след релаксиращата неделя. Дано и следващата седмица да е така спокойна, но
всъщност се дразня, че си мисля за това, защото попринцип за каквото си мисля, че ще се случи, не се случва, а става напълно
обратното. Но в този случай по-добре да мисля, че всичко ще си продължи така.
Днес реших да си направя къдрици. С Лола щяхме да излезем за първи път вечерта, след раздялата и със Зейн. Едвам я накарах, но това не означава, че ще имаме някаква луда вечер или нещо. Просто да се освободим от мисли, и двете. Навън се застудяваше с всеки изминал ден, така че си сложих дънки и бяла дебела блуза със син шал и черното палто.
Запътих се към стълбището и си изпуснах телефона. Вдигнах го, не знам как не се счупи от толкова бързане. А ми е само от година. Майка ми каза, че ако го счупя няма да видя нов телефон от нея. Не че се съмнявах в това, а и аз не съм такъв човек.
Никога не бих я накарала да ми купи нов след като съм го счупила, а и нямаше да искам, доста съм си пестелива. Не обичам да
прахосвам насам натам.
***
Гледна точка на Хари
Най-накрая тази седмица мина! Стори ми се сякаш съм в затвор! Някакви клюкарки само си говорят, Виктор постоянно ми се мотаеше, честно ще го смажа. Даже и баща ми все още да не се е върнал няма да ходя в проклетия
офис поне месец занапред! Никога не искам да се занимавам с тези глупави оферти и конференции. Тези хора са супер досадни, разбирам защо баща ми се разсейва като чука различни, няма как да оцелееш на това проклето място ако просто си стоиш цял ден на стола, но изглежда че другите го правят. Няма значение. Това не е за мен, знаех го в самото начало. Но баща ми не разбира и само ме кара да се меся в тъпата му работа, вижда, че нямам интерес.
Няма да ходя и днес в смотания университет ,изпуснах цяла седмица, но съм изморен днес и поне си поспах. Зейн пак се е натъжил. Омръзна ми от неговите настроения. Ще го накарам да излезем тази вечер. Или в най-лошия случай ще отида и ще кажа на Лола да го накара да спре да мисли за нея. Да, и как по-точно ще го направя?
***
-Как ще си облечена?
С Лола си говорехме по телефона.
-Ммм рокля?
Не само и казвах, но и предлагах и тя да е с рокля.
-Хм..
-Хайде, ще се отпуснеш, ще бъде хубаво, обещавам.
Въпреки че дори не знаех къде ще ходим. Тя беше измислила някакво близо до университета място, където всички се събират, дано това "всички се събират" не стане трагично. Най-много да е онзи бар, хаха.
-Добре. Да се видим след половин час пред университета.
Всъщност университета стана мястото ни за срещи, тъй като беше в близост до много заведения и имаше много хора наоколо.
Сложих си чисто черни токчета и черна рокля като повторих буклите, защото бяха леко спаднали. Реших да си сложа очна линия
и спирала. Червено червило. Става. Дано не съм се направила прекалено много, не искам да стане както на партито в къщата на идиота Лиам. Всички ме гледаха странно, но това е много глупаво, защото ако се бях облякла в костюм на банан нямаше да има толкова голямо учудване, а когато съм се поизтупала повече в официална рокля сякаш съм извънземно за тях. Много глупава
логика.
...
Казах чао на баба и си взех ключ за вратата за после, а тя ме целуна по бузата.
-Да не си си изсипала парфюма на главата момиче?
Хаха.
-Не, само малко си сложих.
Дано не съм прекалила, защото чувството някой около теб да е прекалил с парфюма не е много приятно. Съжалявам за тези хора, ще
трябва да дишат през устата, въпреки че ароматът изобщо не е лош, но всеки е, когато е в голямо количество.
-Само малко на 50 милилитра ли се равнява?
-Бабооо, хаха.
-Пази се и да не си забравиш якето.
-Взех го.
Показах и черното си яке и тя ми намигна.
Отворих вратата и видях последното нещо, което очаквах. Не, не беше Хари. Или Лиам.
-Здравей, братовчедкеее!
Макензи? Тя ми се нахвърли, незабелязвайки че излизам някъде и внесе куфарите си. Тя не може да живее тук. С баба не се разбират особено.
-Макензи, какво правиш тук?
-Местя се да живея в Ню Йорк! Не е ли прекрасно, ще сме заедно! Съжалявам за куфарите, ще си намеря общежитие възможно най-бързо.
- О, бабче!
Макензи промени гласа си на възможно най-миличък и замига бързо като малко детенце,подавайки ръката си към баба.Не е истина.
Това е .. значи това е била голямата изненада на майка ми? Каква глупачка съм да очаквам да ми доведе Лу. И сега какво, вечерта ми
проваля ли се? Ох.
-О, ами ти да не излизаше?
Ами не, стоях си така вкъщи. Не искам да ме дразни толкова, но го прави. И може би главната причина е, защото очаквах Лу. Макензи, Макензи?
Защо точно тя от всички хора на земята?Никога не сме се разбирали, не очаквам и да го правим. Надявам се да страни от мен, но явно се предполага, че ще живее с нас за известно време, което никак не ми се нрави. Всъщност изобщо не знам защо майка ми я
харесва толкова освен миличкото и държание.
И в моя университет ли ще е? Това означава ли, че ще я виждам всеки ден? Звуча сякаш е най-големият ми враг, но не е и най-приятният ми човек. Телефонът ми
зазвъня. Майка ми. В точния момент.
-Хей, мила, какво мислиш за изненадата? Не е ли прекрасно, че Макензи ще е в твоя университет!
Майка ми беше крайно развълнувана, та тя се вълнува повече за преместването на Макензи, отколкото за моето.
-Да ...
-Мога ли да те помоля за нещо, моля те не казвай на милата ми Макензи.
Милата ми Макензи? Чувствам се като някоя доносница, собствената ми майка не и пука за мен. Знам, че това не трябва да ме учудва, защото се е случвало безкрайно много пъти, но съм просто смаяна как може да има такива хора. И дори не я е срам да говори и хвали нея, а мен да ме има като за даденост. Може би това е една от причините, поради които не харесвам чак толкова много Макензи. Въпреки че е много красива. Но се облича точно като някоя ... уличница. Навън е ужасно студено, а
тя е с изрязан потник и отворено деколте и кожено якенце до лактите, а и да не забравим късата пола и дългите ботуши.
-Какво?
-Искам да я наглеждаш като по-голяма сестра, моля те, знам че ще го направиш така или иначе, ще се сближите и ще си споделяте всичко!
Не знам какво става с плановете на майка ми, но не мисля че Макензи и аз сме еднакъв тип хора. Тя си пада по съвсем различни неща. И никога не е харесвала Лу. Това ме изнервя. Да я наглеждам? Това в пряк смисъл означава да ходя където и тя ходи и да пазя от неприятни събития. Себе си ли да пазя или нея?
-За какво друго бих си мечтала освен по-малка сестра!
Отговорих като извъртях очите си.
-Знаех си, че ще се съгласиш! Ходете заедно навсякъде и не отделяйте очи една от друга. Не знам какво ще се случи ако нещо стане с някоя от вас!
Гласът на майка ми беше като захар - прекалено сладък за моите уши. Тъкмо си мислех, че е дошъл краят на неканените гости.
И на всичкото отгоре няма да мога да споделя мнението си за Макензи на баба. Но тя знае всичко за нея, не съм пропуснала да и разкажа предишните ни случки. Надявам се да си намери по-скоро общежитие, но даже и да си намери ще трябва да я "наглеждам". Да ходим навсякъде заедно? Не знам как ще се случи, освен ако Макензи обича да си стои вкъщи.
Докато си мислех, двете с баба ми бяха качили куфара и горе и баба я беше настанила в стаята до мен. Ъгх. Токчетата на Макензи
тракаха по стълбите, докато слизаха. Трябва да звънна на Лола и да отменя срещата ни. Невероятно! Затворих вратата, която през цялото време стоеше отворена и свалих токчетата си.
-Хей, да не провалих плановете ти? Къде отиваше?
-Щях да ходя с една приятелка в някой клуб, не знам.
-Ами не искам да бъда нахална, но може ли да дойда с вас?
-Мислех, че си изморена от пътя и искаш да останеш вкъщи.
-Всъщност не, кипя от енергия, преобличам се и идвам.
Тази вечер се очертава досадна. Въпреки че не вярвам Макензи да е чак толкова зле, че да се напие или нещо. Ще чукна на дърво за всеки случай.
През целия път до университета Макензи увеличаваше радиото, а аз го намалях. Връзката ни върви прекрасно. Беше сложила
чисто бяла, прилепнала, ужасно къса рокля и на моменти, когато кръстосваше краката си виждах белите и бикини. Просто невероятно, дори се чудя дали е девствена. Как може да има такива хора?
-Станала си много скучна.
Коя е тя да ми казва, че съм скучна?
-И ти си се променила.
Реших да игнорирам досадния и коментар.
-Хората се променят,нали знаеш, Кейти.
Намигна ми закачливо Макензи, завъртайки един кичур от масурите ми около пръста си. Най-накрая пристигнахме. От колко време ли
ме чака горката Лола. Не и бях споменала че имам нова "гостенка" и веднага слязох от колата да и обясня накратко за нея.
-Братовчедка ми от Вашингтон Макензи се премести да живее в Ню Йорк и трябва да ми помогнеш! Майка ми иска да я наблюдавам,
а сме съвсем различни.
Казах всичко толкова бързо, а Лола ме гледаше учудено.
-Уау дишай.
...
-Къде да спра, Лола?
през цялото време Макензи се обръщаше назад към Лола и и даваше мазни усмивки. Бях оставила предното място за приятелката ми,
но изглежда милата ми братовчедка не се интересува от тези малки подробности.
-Мисля да отидем до близкия ресторант, съгласни?
-Ресторант, сериозно? Там ходят само старци, нали щяхме да ходим на клуб, спрете, вижте тук май има бар!
Макензи посочи точно бара, който ми донесе спомени за пияните Зейн и Хари.
Не бях спряла колата, а и не мисля да стоим в този бар, докато Макензи отвори вратата и слезе. Сериозно? Да не е някоя извиряла тийнейджърка? Ще бъде по-трудно да я спра отколкото си мислех. От каквото и да било. Ох.
Паркирах колата в паркинга пред бара и можех през огледалото да видя как Лола трепна при вида на това място.
-Ако не искаш няма да сме тук и аз нямам голямо желание така или иначе.
-Не, няма проблем. Ще се оправя. На колко е тя?
-Една година по-малка, но е тръгнала с нас.
-Тя ли беше момичето, което всички харесват?Не ми изглежда в стил "майка ти" според разказите ти.
-Пред майка ми е съвсем различна - самата невинност.
Изгасих колата и двете слязохме.