Гледна точка на Хари
Седях в леглото с Ан в ръце, сам самичък в огромната къща. Какво по дяволите да правя?Да се обадя ли на секс услуги? Да, и ще ми докарат някоя проститутка. Уф. Бях задрямал леко, но телефонът ми ме събуди.
-Сети се да се обадиш.
-След 15 минути в нашия бар.
-Там съм.
Не ми пука, че утре съм в офиса, баща ми не е тук. Какво толкова може да стане? Сложих си чисто черна риза и черни дънки, взех телефон, портфейл и ключове и излязох. Явно Зейн ще излива мъката си в пиене.
Нямам нищо против това, стига да не е Лола. Мога да му уредя и компаньонка. Най-накрая живот.
...
Зейн вече беше пред бара, когато паркирах джипа си наблизо и тръгнах към него. Не трябваше да взимам проклетата кола, вероятно ще се напия и кой знае как ще се прибера. Какво му мисля за прибирането. Заеби всичко. Зейн влезе в бара без да ме поздрави, което пак не беше проблем за мен, харесва ми как си общуваме.
Това беше любимият ни бар. Имаше всичко за пиене. Всякакъв алкохол и много мацки. Мразя да съм като безделник, но в това съм най-добър. Никога няма да мога да бъда перфектното богато синче на татко.
Зейн седна в едно сепаре с две бутилки водка. Водка, става.След като изпихме няколко глътки, той реши да проговори.
-Оставих я.
Гласът му беше ... сух.Той да не би да я ... не. Ще се оправи след няколко дни. Защо всичко трябва да е толкова трудно? Да я остави, да чука друга и готово. Сам не си вярвам. Въпреки че погледът му беше в най-тъжното състояние, се усмихнах леко. Какво, радвам се че Лола я няма вече. Викнах едно от момичетата, танцуващи на бара и тя дойде, ухилена до уши, сядаща в скута ми. Пъхнах и 50 долара и и казах да танцува на Зейн. Дано това го успокои. Тя се приближи до него и се въртеше в скута му, навираща гърдите си в лицето му.
Май не му помага особено. Той я бутна леко, а тя не го забеляза и продължи. Зейн затвори очите си.
-Това не е Лола.
Какво? Той халюцинира ли? След малко хвана момичето за дупето и я накара да седне у него, като не отваряше очите си.Точно така. Получава се. Тя целуваше врата му, а друга се приближи към мен и аз отворих портфейла си,за да и напъхам 100 долара. Дръпнахме пердетата в сепарето и накарахме да ни донесат още водка. Това е успокоение. След малко момичетата донесоха наргиле. Мразя дима, и пушачите, и цигарите. Но заради Зейн ще го направя, а и това е нашата вечер. Момичетата се размениха и неговата пое мен, като музиката се увеличи, а цигарите и алкохола намалиха зрението ми.
Ще накарам Зейн да забрави Лола, само това знам.
***
-И Хари излъга, че е спал с теб?
Наведох глава. Разказах на Емили всичко, доста по-подробно. Не знам защо, не бях казала дори и на Лола. Не знам, но чувствах че мога да и вярвам.
-Такива са всички. Всъщност аз дори не съм омъжена.
-Не си?
Реагирах прекалено учудено. Защо съм такава, не искам да я натъжавам още повече.
-Извинявай, просто се изненадах.
-Всеки би. Винаги ще обичам това бебе, но баща му е негодник, на който не му пука.
-Съжалявам. Как се запознахте?
Довършвах спагетите си, а тя въздъхна.
-В бар. Това беше ужасно, не мога да повярвам, че го направих.
-Ако не ти се говори за това няма.
Тя се усмихна леко и една сълза се търкулна по бузата и.
-Никога преди не съм го правила,но тогава бях разбита. И пияна.
Какво иска да каже тя?
-Разбита?
-Гаджето ми скъса с мен същата вечер, защото ... защото не съм достатъчно добра за него.
Беше я срам да говори за това, но го каза тихо и с гняв.
-А аз го обичах.
Не знаех какво да кажа. Може би никога не съм обичала някого. Имам предвид момче. Онова в седми клас не се брои. Това беше просто харесване, въпреки че се прехласвах прекалено много.
-Той не те заслужава, за да ти говори така. Не те познавам напълно, но не мисля, че си такъв тип човек.
Сред всичко реших да и кажа това, което се въртеше в главата ми. Тя изглежда толкова мила, но като се замисля всеки изглежда така. Но как е забременяла? От него или .. ?
-Благодаря ти.
-И какво стана тази вечер?
Явно любопитството ми надделя и я попитах.Дано не съм я засегнала.
-Аз ... срам ме е.
Тя прикри ръце в лицето си като малко момиченце. Явно се е случило нещо ужасно и мога да предположа. Дали са я изнасилили?Не. Може да не е така, както си мисля, но няма да я разпитвам повече.
-Извинявай.
Хванах едната и ръка, а тя ме погледна и и се усмихнах обнадеждаващо.
-Искаш ли да се разходим?
Тя кимна, след като платихме сметката и станахме.
-Не мислех, че е толкова студено в Ню Йорк.
Реших да променя темата.
-Зимите никак не са леки всъщност.
-Първата ме очаква.
Казах тихо,завивайки се с якето и мушкайки ръцете в джоба си. Задуха доста силно и усети
как капка падна на бузата ми.
-Носиш ли си чадър?
Емили ме попита, гледайки към мен очакващо.
-Не, не предполагах, че ще завали.
-Същото се отнася и за мен.
За няма и няколко минути, нюйоркските улици бяха мокри и всяка кола, която минеше пръскаше доста кална вода от локвите, което никак не беше приятно за нас.
-Да се скрием тук!
Извиках на Емили, докато тя ме настигаше отзад и застанахме под един навес.
Стояхме безмълвно, наблюдавайки как дъждът се стича и не намалява.
-Мислиш ли, че Лиам те лъже?
Доста неочакван въпрос всъщност. Но не съжалявам, че и разказах.
-Не знам.
-Не съм го виждала, но не мисля, че хората се променят толкова бързо.
-Всъщност го правят.
Казах го прекалено бързо, сещайки се за Хари. Един ден ме спасява, друг се държи ужасно.
Но той може би е изключение.
-А защо си толкова негативно настроена към Хари?
Въпросите и бяха повече от странни. Как защо?
-Защото това е Хари.
-Но ти говорила ли си си с него сама, когато няма никой наоколо, не в колежа.
-Не,но и не искам.Всички ми казват,че той е много странен.
-Може да има някаква черупка, от която не иска да излезе.
-Не знам. Има нещо за това негово държание, но не искам да знам какво е. Гневът му е ужасен. Много бързо избухва, а в следващия момент може да ти се смее.
-Проблем с емоциите, а?
-Явно. Той е ..
Докато продължа дъждът беше почти спрял и Емили беше излязла от навеса. Надявам се това е край на тази тема.
-Той е ..?
-Нищо.
-Щом казваш.
Тя ми намигна леко. Явно и нейните настроения са променливи. Продължихме да вървим по натоварените улици. Сега разбирах защо баба иска спокоен квартал. И във Вашингтон има много хора, но не чак толкова. А и има части от града, в които никога не сме стъпвали.
Пристъпвахме тихо по улицата, е не чак толкова, токчетата на Емили отекваха в тъмнината.
Телефонът и извибрира. Тя вдигна. Говори няколко минути.
-Забравих да ти спомена, че имам сестра. Живея с нея.
-Така ли? На колко години е?
-Второкурсничка.
-Супер. Сигурно си приличате.
-Всъщност не. Тя е брюнетка. Ти имаш ли брат или сестра?
-Не. Но имам братовчедка, с която казват, че си приличам, което не е така.
Макензи. Изобщо не съм се чувала с нея от началото на годината. Сигурно всички са много доволни от нея, защото остана във Вашингтон.
***
Гледна точка на Хари
Къде по дяволите съм? По навик докоснах джоба си, за да проверя за телефона си. Набрах Зейн, той беше в номерата на бързо набиране. Защо изобщо имам такива? Чу се телефон наблизо. Супер. Поне е тук някъде. Тази вечер не трябваше да пия толкова, чувствам се като развалина.
Всъщност май не е вечер. Някаква светлина проблясваше в очите ми и аз покрих лицето си с ръката, изправяйки се леко да видя къде е Зейн. Бях в някаква стая, но не съм правил секс. Мисля.
Зейн лежеше на леглото, но не беше гол или нещо. Добре че. Явно не сме стигнали дотам.
Само сме пили и пушили. Вдигнах се на краката си и залитнах. Ауч. Ударих си пръста в това легло.Това нещо боляло! При шума Зейн размърда главата си и отвори леко очите си, за да види кой стои пред него.
-Къде съм?
Същата реакция, бро. ОФИСЪТ. Погледнах телефона си и мамка му, закъснял съм.
И без това баща ми го няма. Няма да бързам. Главата ме цепи ужасно.
Махмурлук. Затова мразя да се напивам. Изобщо не знам как по дяволите сме се озовали тук, само двамата.
...
Вдигнах Зейн от леглото и го разтръсках. Трябва да пия някакво проклето хапче. И да отида до вкъщи.
-Зейн, ставай!
-Къде е Лола?
Сериозно, не я ли забрави тази пача?
-Няма я, няма и да я има! Хайде ставай, трябва да побързам, управителите на баща ми ще му кажат, че съм закъснял! Не ми се разправя.
Не знам как изобщо успях да кажа това. Беше ми нужен доста въздух и плюех, докато говорех. Какво по дяволите?
Зейн се вдигна и взе телефона си, запътвайки се към вратата. Цялата стая беше разхвърляна.
Боже, какво е станало тук? Да не сме правили Харлем Шейк?
-Помниш ли нещо?
Питах Зейн, докато вървяхме към колата ми, търсихме я доста време, тъй като бях забравил къде съм я оставил.
-Абсолютно нищо. Пустиня.
-Познато.
....
Влязох в офиса и някаква секретарка ме поздрави. Бях успял да навлека някаква риза и дънки. Все още не бях напълно трезвен, но пих хапче и се поизмих.
-Добро утро, г-н Стайлс, кафе?
-Ммм да.
Секретарката влезе и ми сипа кафе. Полата и беше .. къса. А гърдите и .. не много големи, но стават.
-Как се казваш?
Попитах я, преди да излезе от стаята.
-Мелиса.
-Мелиса, затвори вратата и влез.
Момичето се паникьоса, защо по дяволите всички го правят? Няма да и направя нищо лошо, само ще я изчукам на бюрото и ще и хареса. Имам нужда от това, за да се съвзема след снощи.
Дръпнах я за ръкава, а тя остави таблата и се втурна към тениската ми. Уау. Очаквах да се съпротивлява отначало, а, разбира се, че го е искала. Дори повече и от мен. Сложих я на бюрото и откопчах ризата и, а тя махаше колана ми.
-И сам мога да го направя.
Да не си мисли, че като я чукам веднъж ще сме приятели или нещо.
Тя развърза косата си и дръпна полата си, докато аз свалих дънките си. Ще го направя бързо. Няма за какво да чакам. Да се надяваме да не е много тясна. Или девственица. Тя не ми даде знак и аз влязох в нея.
Чувството беше същото като с онази Блеър ли как се казваше.Тя викаше по-силно, отколкото трябва, защото бях груб с нея. Държеше се за лист хартия и я стискаше с едната ръка, а в другата имаше молив, който счупи.
Уау. Усетих как свърших и без да чакам излязох от нея, прекратявайки докосването ни.
Закопчах ризата си и си сложих дънките, а тя все още стоеше на бюрото, гола. Какво иска?Да я изчукам отново ли?
Повдигнах вежда към нея, а тя започна да се облича. Най-накрая.
-Ъм ...
-Виж, всичко си остава същото, чуках те и толкова.
Искам да го направя напълно ясно за нея.
-Може ли да не казваш на баща ти?
-Не ми говори на "ти". И, разбира се, че няма да му кажа, да не съм глупак.
-Извинете, искате ли още кафе?
Видях как капка пот се стичаше по челото и.
-Както виждаш не съм го изпил. Отиди да си вършиш работата.
Изтрезнях след сутрешната "закуска" и отпих от кафето. Глупави записки. Баща ми ми беше оставил бележки какво да правя. Бива да се залавям, тъй като нямам много време заради тази секретарка. Изобщо секретарка ли е?Какво ми пука.