Вечерта беше точно, такава каквато я планирах. Зейн беше отишъл да ни вземе още
напитки, докато всички танцуваха, а ние с Лола стояхме на масата.
-Танцува ли ти се?
-Ами аз не мога много.
-Хайдеее, не се прави, знам че можеш.
Тя започна да ме дърпа и аз най-накрая се предадох. Даваха Wake me up, а момичето
което я пееше имаше невероятен глас.След малко Зейн излезе на сцената. Хаха.
-Искам следващата песен да бъде изпята от Лола Флетчър дами и господа! Вдигнете шум!
Лола се засмя и се качи на сцената.Песента беше Hey Brother.Обичам тази песен.
Лола не пее чак толкова зле. Двамата със Зейн танцуваха на сцената. Толкова са сладки.
Не разбирам защо Хари ще си измисля това за Лола. Толкова е глупаво.
...
-Справихте се страхотно!
-Трябваше и ти да дойдеш!
-О не, последният път, когато пях на сцена завърши трагично, хаха.
-Какво стана?
Лола въртеше главата си леко в ритъма на музиката, а Зейн целуваше врата и.
-Започнаха да ме целят.
Зейн свали презрамката на Лола и започна да става доста неловко за мен. Тя се обърна към него, хвана го за косата и седна в скута му. Така, трябва да се мръдна от тук, чувствам се доста странно. Обърнах се на другата страна и видях нещо наистина по-лошо от това да гледам как Лола и Зейн се целуват. Хари. Разбира се. Имаше кърпа на косата си, която беше почти паднала и краища коса се спущаха по лицето му, а той се разтръска като куче. От ризата му бяха закопчани само долните три копчета и целия беше раздърпан. Светлините
го осветяха и видях, че имаше червило на бузата и на врата, а до него вървяха две дългокраки момичета. Сериозно? Пълен ужас. Веднага обърнах погледа си от него. Зейн и Лола очевидно го бяха видяли, защото вече Лола си стоеше нормално на стола.
-Какво става с него?
Попита Лола.
-Той има нещо като навик да спи с много момичета просто така.
Защо ли си мислех, че просто случайно ризата му се е дръпнала и разкъсала леко.
-Пиян ли е?
Лола явно беше любопитна, а аз се правех, че не ги слушам, но ми беше интересно.
-Очевидно е. Отивам да видя какво става.
Зейн стана и се приближи към него. Когато Хари го видя се усмихна и го прегърна.
Какво по дяволите? Нали се бяха скарали? Нищо не разбирам, не че ми е за първи път.
-Дано не го доведе тук.
Лола изглеждаше леко притеснена. Не. Думите на Хари не са истина,нали? Трябва да се отърва от това място. Сякаш когато Хари се появи въздуха става гъст и мястото тясно. Запътих се към тоалетната, но Зейн вече беше довел Хари на нашата маса и очевидно той беше в много добро настроение. Идиот.
-Кейт къде отиваш, ела тук, нужна си ни.
Каза ми Хари със сарказъм. Пълен идиот. Лола беше права за него.
-Всъщност аз отивам до..
-Стой, кажи на Зейн каквото имаш да му казваш.
Какво? Не. Знаех си, че е дошъл с цел тук.
-Какво имаш да ми казваш, Кейти?
Зейн се обърна към мен. Не, това няма да стане.
-Нищо.
Лола се намеси в разговора, сякаш знаеше за какво става въпрос. Ами ако знае?
-Ти не се меси, защото си най-виновна. Хайде Кейт, кажи на Зейн истината.
Каза рязко Хари. Не може да ме използва така. Нищо няма да кажа.
-Нямам да казвам нищо, престани да ме използваш за целите си, не съм някоя глупачка!
Вече се развиках, защото не можах да издържа.
-Хахахаха, аз пък си мисля, че си точно такава.
По дяволите.
-А ти какъв си, само използваш момичетата за да спиш с тях и манипулираш някого! Идиот!
Погледа на Хари отново се промени и той пусна ръката си от рамото на Зейн, насочвайки
се към мен. Пак аз ще го отнеса, заради голямата си уста.
-Какво против имаш това, а? Странница! Знам, че искаш да те чукам!
Не можах да се сдържа и му ударих шамар. Тази вечер е най-лошата. Всъщност откакто дойдох почти всяка вечер е такава. След удара ми Хари дори не трепна, а Зейн го хвана за ръката и го дръпна.
-Зейн, аз ...
Лола се обади. Ох, какво става тук? Тя гледаше надолу и погледът и беше тъжен.
-Някой да ми обясни какво става тук?!
-Ела отвън.
Лола дръпна Зейн за ръката и двамата излязоха навън, а музиката вътре беше намаляла. Хари ме гледаше самодоволно, сякаш е спечелил най-голямата битка.
Проклетник.
Минах през него като присвих очи. Не мога да го понасям. Не искам да го виждам повече!
-Тази пола много добре те очертава.
Каза ми игриво той. Забързах темпото и излязох навън, а Лола и Зейн не се виждаха.
Нямам повече работа тук. Всеки ме лъже. Ако това е вярно Лола трябваше да ми каже.
Нямаше да кажа на Зейн. Повървях малко и хванах едно такси като писах есемес на Лола, че се прибирам. Защо изобщо и пиша. Мислех, че ми вярва достатъчно, за да ми сподели това. А този ужасен Хари. Как може да е толкова безскрупулен?
...
Прибрах се вкъщи и легнах на леглото си. Гледах към тавана в продължение на половин
час, когато се преоблякох и измих и отплетох венеца. Легнах в леглото и започнах да разглеждам снимки. Бяхме се снимали с Лола и Зейн тази вечер. Чувствам се странно.
Не е моя вината, че Зейн знае за това, но се чувствам виновна. Хари трябва да е този, който да се чувства така. Може и да е бил прав като е казал така за Лола, но не знаем защо го е направила, на него му стига да я обиди. Въпреки това, не знам, това не я оправдава. Тя му е изневерила...Вибрацията на телефона ми показа, че имам есемес от Лу.Звъннах му.
-Хей, какво стана с традицията ни за есемесите?
Не искам да развалям хубавото му настроение, но трябва да споделя на някого.
-Реших този път да ти звънна, защото има много за обяснение.
***
Гледна точка на Хари
Отключвах вратата вкъщи, когато някой ми прати есемес. Дано най-накрая Зейн да се е отървал от тази лепка Лола!
*Скоро се връщам ;3 -Сара*
Сара? Точно тази кучка не ми трябва.