Гледна точка на Хари
Какво и е казал този проклет кучи син?! Ще отида и ще му разбия главата. Вратите все още бяха заключени и нямам намерение да ги отключа, докато не разбера от тази странница какво знае.
***
-Какво ти е казал? Казвай или ще отида до него и до утре Лиам Пейн няма да съществува!
Хари пусна ръката ми, но явно нямаше намерение да ме остави намира. Дали блафира? И да блафира не искам да кажа нещо нередно и после аз да си платя. Не разбирам защо толкова ме е страх от него.Но кой не би? Пред теб да стои вбесено момче с татуировки и суров поглед,което може да има каквото поиска. Искам да остана спокойна. Въздух. Ух.
-Всичко.
Явно кратките ми отговори не му харесваха и той се отдалечи от къщата на баба. Не, не, не!!
-Къде отиваме? Остави ме да се прибера!
Този път погледнах към него, но той гледаше към пътя.
-Извади телефона си.
Всъщност телефона ми беше в ръката и се поколебах дали да не набера полицията.
-Обади се на Лола и и кажи да скъса със Зейн!
Тонът му все още беше ужасно груб и това започва да ме вбесява.Това, че е богат не му дава право да се държи с мен така! Аз не съм му заложница или някоя, която може да използва, когато е ядосан на света.
-Защо толкова искаш да скъсат? Няма да и звънна и няма да и кажа нищо, защото ако беше истински приятел на Зейн щеше да си щастлив за него! Нямаше да се опитваш да го разделиш от това, което обича и винаги щеше да си зад гърба му!
Казах всичко това на един дъх. Облекчение премина през тялото ми, но и гняв. Казах му го. Поне част от това, което исках.Той издиша тежко и ноздрите му се разшириха.
-Шибана кучка! Лола не е такава светица за каквато я мислите!Тя се шиба с всеки, изневери на идиота Зейн още в началото на връзката им! Каква си ти, че да казваш кой какъв приятел бил! Излизай от проклетата кола!
И той изговори всичко на един дъх и ме остави по средата на пътя. Не се бяхме отдалечили много от вкъщи, а той потегли с пълна сила нанякъде. Кретен! Той е най-ужасяващият човек, който съм срещала! Сълзите бяха засъхнали, докато не се появиха нови.
Тръгнах пеша. "Тя се шиба с всеки мамка му, изневери на идиота Зейн още в началото на шибаната им връзка!" Думите му се въртяха в замаяната ми глава. Той е психопат. Не казва истината. Мразя го. Не искам никога повече да го видя.
А аз поне малко си мислех, или поне предполагах, че дълбоко в него се крие човек. Че има и други емоции освен гняв и яд. Сякаш целта в живота му беше да обижда и наранява.Той няма капка човечност в тялото си.
***
Прибрах се вкъщи напълно изморена. Баба беше заспала. Исках просто да легна и да затворя очите си, да се пренеса в свят много далечен от тук. Защо никога не се случва това, което очаквам, това което искам? Не искам цяла вечер да мисля за случилото се, за всички казани думи и направени действия. Не трябваше да правя половината неща, които направих. Повече от половината. Извадих слушалките си и ги сложих. Искам да изляза от това място. Отворих прозореца и застанах на плота до него. Сгуших се в краката си и слушах Лунната соната на Бетовен. Винаги когато съм тъжна или просто не в настроение слушам пиано или цигулки. Успокояващо е. Дали това за Лола е вярно? Оооох не мога да се отърся от мислите си. След всичко, което направи този глупак аз все още вярвам на измислиците му. Как сред всички хора на този свят срещнах точно него?
***
Гледна точка на Хари
Мамка и. Нищо не знае, но си отваря проклетата уста. Запътих се към местния клуб, където всички задници се събираха. Ето го и него. Той ще си плати. Много жестоко. Потупах го по рамото, а той се обърна и когато ме видя изражението му беше изненадващо. Да, и аз не се радвам да го видя. Зашеметих го с един юмрук, а той хвана шибания си кървящ нос.
-Разбрал си.
Той ми се изсмя подигравателно. Шибан задник. Дръпнах го за ръкава и го ритнах през вратата. Навън беше адски студено, но се бях загрял от потните тела вътре.
-Какво ти пука дали знае, Стайлс? Нали и ти това искаш, само дето аз ще го получа рано или късно.
Самият му глас ме дразнеше. Гадеше ми се от него. Вместо думи, аз използвах ритници в стомаха, а той сякаш се смееше още повече.
-Колкото и да ме удряш, тя ще те мрази още повече. Интересно как всички в колежа ще те питат какво ти пука за тази девственица.
-Не ми пука !!
Ударих го още веднъж и от бара дойде един мъж, който ме хвана за якето и ме дръпна на единия край.
-Какво ти става, човече? Махай се от тук!
Няма да се занимавам повече с този боклук Лиам. Махнах ръката на мъжа от рамото ми и тръгнах към "дома си".
...
Седнах на плочките пред прозореца, държащ Ан в ръка и лист и молив в другата. Рисуването. Най-прекрасното изкуство. Научил съм го от майка ми вероятно, защото баща ми си няма и идея от това. Никога не съм искал да бъда художник, но обичам да рисувам. Това е нещото, което наистина обичам да правя, каквото и да става, където и да съм.
Навън заваля. Капките се стичаха по шибания прозорец и гледката беше невероятна. Мамка му, Кейтлин. Защо не ме слуша? Не трябваше да и казвам за това с Лола, всъщност трябваше, но не на нея. Зейн заслужава да го знае. Такъв глупак е. Слепец. Не вижда, че го мамят пред очите. Започнах да рисувам, а дъждът се чуваше леко и Ан мъркаше, като от време на време я галех зад ухото. Изведнъж баща ми наруши тишината в стаята като отвори вратата. Веднага бутнах листа под леглото. Той не знае за това. И никога няма да разбере.
-Хей, не чух че си се прибрал.
-Къде другаде може да съм?!
Погледнах го със сарказъм.
-Кой знае. Нали знаеш, че започваш след два дни? Офисът ще ти хареса.
-Не ми се говори за това. Затвори вратата като излизаш.
Чувствах се като 16 годишен хлапак,на който му развалят личното пространство.Не искам да живея с баща си повече.Да,и това няма как да стане без пари,без неговите пари.Животът е пълна глупост.
***
Тъкмо преди да си лягам,телефона ми извибрира.Лола ми беше пратила есемес. *Със Зейн се сдобрихме Послепис: Благодаря ти за подкрепата :3* Лола го обича и всичко,което Хари казва са измислици,защото ревнува от нея.Това е истината и някой трябва да му я каже,но този път няма да съм аз,защото нямам намерение да говоря с него до края на живота си. Искам това есе да мине колкото се може по-бързо и не знам какво да правя. Ако кажа,че Хари не е правил нищо ще се наложи отново да говоря с него. А не искам това.Утре трябва да го предам и ох,ще го измисля. *Чудесно,радвам се за вас :)* Тя го заслужава.Няма да направя втора грешка и да вярвам на Хари отново. Той ме излъга веднъж и няма да го направи пак.Иска ми се Лу да е тук. Този човек толкова ми липсва...Приятелчето ми.Взех снимката ни с него, която беше в рамка и я бях закачила на стената.Най-доброто човече,което може да съществува.Искам да върна годините и моментите,в които му се сърдех.Това е най-прекрасния приятел,който човек може да има.Всеки,който е около него сега е щастливец.Малкото ми братче.Винаги му се подигравам,че съм по-голяма дори и с няколко месеца.Мисълта за Лу ме разведри малко,но и натъжи в същото време.Кой знае кога пак ще се видим.Нямам намерение да пътувам скоро за Вашингтон,а и в момента нямам възможността да посетя далечния Ел Ей.Дано той да се реши да дойде.Представям си как идва и ми представя приятелката си,баба ни прави от вкусната торта и мляко и тримата си говорим и се смеем заедно.Разказваме на приятелката му за детските ни години,как сме си играли,помня имахме къща на дърво и там гледахме малки птички.Помня,когато правихме къща от камъни,или когато се разболях,а Лу открадна цветя от градината на съседката си и ми ги донесе.Липсва ми толкова много този безгрижен живот,когато не знаех какво е притеснение,а и не разбирах отношенията на родителите ми.Иска ми се да си беше останало така.
Замислих се. В Ню Йорк съм, а все още не съм видяла Статуята на свободата. Трябва да накарам Лола да ме разкара наоколо. Или да изляза с Емили. Искам да разбера повече за живота и, дали е женена? Може и да е била, но да са се разделили, не знам. Имаме клуб другата седмица, а и там не може да си говорим лични разговори пред всички, ще я поканя да излезем и да се опознаем някой ден.