Колкото повече исках да разбера дали Хари ме е излъгал, толкова по-малко исках да ставам. И ще питам Лола дали е станало нещо снощи. Зейн изглеждаше леко раздразнен. И как забелязах това? Как няма да е раздразнен като е пиян? Може да има нещо все пак. Трябва да има. И защо Хари толкова не харесва Лола? Тя щеше да ми каже, но прекъснахме разговора си. А може би е нямала намерение да ми каже.
-Кейтлин!
Чух баба да вика от стълбите. Показах се на стълбите по пижама, а Лола беше на вратата. Какво прави тук?
-Здрасти, Кейти.
-Хей, ако искаш се качи.
Поканих я горе. Как всички знаят изведнъж къде живея? Не помня да съм и споменавала, може и да съм. Но тя не е неканен гост, както Лиам. Обмислям да и разкажа, не знам...Докато тя седеше на леглото ми си вързах косата на кок, беше в ужасно състояние днес и си сложих блуза с бели и сини райета и черни дънки. Сложих си малко спирала, докато тя разглеждаше стаята ми.
-Какви са тези рамки?
-Баба ми ги подари, за да си слагам снимки. Трябва да се снимаме някой път.
-Баба ти наистина е прекрасна.
-Такава е.
След минута мълчание тя въздъхна дълбоко и явно щеше да започне с това, за което е дошла.
-Искаш ли да вървим пеша и да си поговорим? Днес нямаме лекции заедно.
-Става, само да си взема чантата, искаш ли да се парфюмираш?
-Не, вече го направих вкъщи, мерси.
Лола има много стил. Беше с кафява пола и бяла загащена блуза, напълно изчистена.Беше с кафеви боти и бяла чанта. Слязохме долу, а баба ни беше препекла филийки. Не съм много гладна, но ще изям една. ...
-Искам и аз такава баба.
-Хаха.
-Хей, извинявай, че те притесних, просто искам да поговоря с някой, а колежът не е най-подходящото място.
-Да, там се случват само недоразумения.
-Недоразумения?
-Имам чувството, че в гимназията е същото. Не очаквах да е така.
-Как?
-Отново се въртят интриги и глупави лъжи.
-Не мисля, че разбирам.
Тя се засмя леко.
-Хари е казал на Лиам, че е спал с мен.
-Честно казано не се учудвам.
-Така ли?
-Ти не го познаваш. Той е такъв.Не му пука за хората, не му пука дали ще си наранена, ако хората разберат за това.
Може би е права. Няма да и казвам за сделката ни против Лиам, която очевидно отпада. Няма да му правя услуга.
- Като каза Хари, мисля че знам за какво са се сбили или поне скарали.
-Защо?
-Ами аз ... се опитах да целуна Хари, когато връзката ни със Зейн тъкмо започна.
Тя какво?
-Кога беше това?
-Ами ... преди два месеца.
-И мислиш,че Зейн е разбрал?
-Хари е бил пиян, не ме харесва и защо да не му е казал? Не знам какво ще правя.
-А ти имаш ли някакви чувства .. хм..
-НЕ! Никога не бих харесвала кретен като Хари. Може би се опитах да го целуна, защото не го познавах и не знам, но не беше правилно и не трябваше да го крия от Зейн. Сега стана по-лошо.
-Мисля, че трябва да му го обясниш. Какво стана тази сутрин?
-Ами и двамата спяха и аз излязох, не знам какво ще правя ако се скарат отново.
-В една стая ли ги остави?
-Да. Не съм ги местила от снощи.
-И аз не знам, Лола.
Спряхме, за да изчакаме една кола да мине и Лола наведе главата си. Аз се обърнах,тъй като тя изоставаше.
- Хей, всичко ще бъде наред. Ще обясниш на Зейн и това ще се оправи.
-Хари иска да ни раздели.
-Виж, ще го накарам да не го прави, той ми дължи услуга.
Дължи ли ми услуга? Е, може би. Той не изпълни частта от сделката си и дори Лиам се държеше много мило снощи. Не е това, което трябваше да направи.
-Услуга? Не знаех, че общувате.
-Не общуваме, нали правим есето заедно.
-Внимавай от него, той кара хората да страдат.
-Знам, разбрах го. Двете се разделихме на коридора с прегръдка и си пожелахме приятен ден.
***
Гледна точка на Хари
Мамка му. Главата ми ще избухне. Отворих леко очите си и целия апартамент беше тъмен, щорите не бяха вдигнати. Хванах главата си с дясната ръка, а с лявата извадих телефона си. Нищо. Никой не се е сетил за мен. Поне няма да ходя в колежа. Отидох до банята и изплакнах лицето си, а до огледалото беше закачена снимка на Зейн ... и Лола. Двамата бяха усмихнати, а той я беше прегърнал. Не, те не са един за друг. И ще докажа това на глупавия Зейн. Заедно са само от два месеца, това не е любов. Лола не е такава за каквато всички я мислят. Отидох отново в кухнята, а Зейн го нямаше. След малко се появи от стаята си. По дяволите. Какво да му кажа?Защо аз да му казвам нещо пръв?
-Махай се от апартамента ми.
Сериозно?
-Идиот. Кой знае с кой се чука сега,не и пука за теб.
-За кой се мислиш Хари, а? За кой? Това, че няма кой да те обича и да бъде с теб не означава, че и с мен е същото! Престани да се бъркаш във връзката ни!
Думите му са ... шибани. Шибаняк! Минах покрай него и бутнах рамото му с моето като праснах вратата и на коридора видях снимка на нас двама ни. Тогава, когато бяхме истински приятели. А не когато една кучка ни разделя. Няма да оставя това така. Ще я накарам да си плати, че взе приятеля ми.
***
През целия ден не срещнах Хари, разбира се той няма да дойде, когато имам да го питам толкова неща. Но сякаш когато се изправи пред мен не мога да му кажа нищо. Мразя го за това. Сякаш се страхувам от него по някакъв начин. Той ми влияе зле, но искам да приключа този случай веднъж завинаги и никога повече да не говоря с него. Вървях си по коридора, запътвайки се към клуба по география, ще послушам музика по пътя може би. Сред групичките пред университета беше и Лиам. Прикрих лицето си с ръка, но той ме видя и веднага се втурна към мен. Ох.
-Пита ли го?
-Не мисля само за това.
Всъщност мисля.
-Хаха,дори нямаш смелост да го питаш, не виждаш ли че ти помагам?
-Ти да ми помагаш? Знам какво искаш от мен и няма да го получиш.
-Поне си признавам, а той дори не го прави.
-Поне той не се опитва да изнасилва хората.
Защо го защитавам?
-Извинявай за това, не искам да съм такъв с теб. Само да те чукам. И какво си тръгнала да го защитаваш?
Какво? По-глупаво извинение не бях чувала.
-Не го защитавам, той е същият като теб. През целия ни разговор аз вървях, а Лиам вървеше до мен, като от време на време изоставаше и увеличаваше темпото.
-Има голяма разлика между мен и Стайлс.
-Чао.
Забързах, а той не ме последва.И добре че. Не искам да се занимавам с него.Той увеличава напрежението във вените ми. Докато изваждах слушалките си видях Емили. Г-жа Браун де. Пресякох и се затичах към нея.
-Здравейте.
-Хей, Кейтлин. Можеш да ми говориш на "ти", все пак не съм много по стара от теб, хаха.
Поех към една от торбите и, а тя я пусна, казвайки ми "Благодаря."
-Е,как мина денят ти?
-Всъщност съм под напрежение и очаквах с нетърпение за клуба.
-Ако искаш можеш да споделиш. Заради момче ли е?
-Да, но не е за това което си мислите, мислиш.
Поправих се.
-И ти ме виждаш бременна жена, която изглежда щастливо омъжена, но положението е съвсем различно.
Дадох и една успокоителна усмивка. Всъщност още от миналия път забелязах,че нещо не е съвсем наред с нея. Иска ми се да знам какво и да и помогна, но няма да я питам.
-Трябва да излезем някой път.
-Определено.Мисля, че имаме доста общи теми.
Тя беше няколко години по-голяма от мен и мисля,че ще си паснем. А и е по-опитна от мен. Разменихме си номерата и влязохме в залата, където бяха наредени всички. Малко сме позакаснели. Седнах на мястото си и започнахме да говорим за културата на Индия.Там всичко е толкова различно,но много интересно. ... Тази вечер няма да плащам за такси, ще повървя пеша на чист въздух. Имам нужда от това. Говорех си с баба по телефона.
-Да,останаха ми още пет пресечки.
-Внимавай да не се подхлъзнеш на нещо.
-Как пък ти хрумна това? Може някой да ме разстреля,хаха.
-Гледаш много криминални филми.
-Борецът ще дойде да ме спаси в костюм на Жената котка.
-Кейтлин!
Баба не спираше да се смее. Аз също. Смехът ми изведнъж секна, когато уличната лампа отрази нечии лице. Забързах крачка, но Хари ме видя и даде газ. Ух. Започнах да тичам леко. Защо бягам от него? Нали исках да говоря с него?
-Бабо ще затварям.
-Добре ли си?
Баба чу,че се задъхах.
-Да,просто малко джогинг.
-Хаха,само така.
Ох.Хари спря джипа си пред мен и излезе от колата.Светлината беше оскъдна и не можах да видя изражението му,но познах,че е той. Вероятно беше ядосан.Но защо?И какво ще иска от мен?
-Качвай се в колата.
-Не,няма да стане.
-Няма да повтарям повече, качи се в колата!!
Тонът му беше висок и бесен. Ако го послушам кой знае какво ще ми направи. Страх ме е. Сериозно. Единственото,което ми хрумна беше ужасно глупаво, да избягам, но той е с кола и се обзалагам, че бяга много по-бързо от мен.Отворих вратата на Range Rover-a му и се качих на предната седалка. Вътре меришеше на ванилия, точно като шампоана ми. Той влезе и вече виждах лицето му перфектно. Беше потен. Може би беше спортувал или не знам.
-Защо беше у Зейн снощи? Казвай!
Тонът му беше повелителен.Знаех си, че не трябваше да се качвам. Поне беше загасил джипа.
-Лола ме извика да и помогна.
Нямах абсолютно никаква смелост да го питам каквото и да е било.
-Лола, защо всичко трябва да се стига до нея!Мразя я!
Той удари силно по кормилото, а аз потреперих.
-Защо?
Едвам успях да попитам и съжалих. Той ме погледна, а очите му бяха потъмнели до черно.
-Защо? Сериозно? Странница.Тя ми взе приятеля и ще я накарам да види какво е да обърнат приятеля ти срещу теб!
Това за мен ли ставаше въпрос? В този момент той запали колата и тръгна нанякъде. Завиваше по тъмни улички и не можах да запомня пътя. Пълна катастрофа. Заключи вратите. Този психопат ли е? Какво смята да прави? Страх ме е. Движехме се с 180 километра в час. Ще се убием, ох трябва да направя нещо!
-Хари спри колата!
Нищо.
-Моля те, Хари!! Ще умрем, страх ме е, сприииии!
Вече тонът ми беше по-силен и започнах да викам истерично. Беше както когато бяхме с Лиам в тоалетната. Няма да се връщам там. В момента не знам кое от двете положения беше по-лошо.
-Млъкни!
-Спри Хари, моля те, ще направя каквото искаш!
Сълзите се стичаха надолу по бузите ми, кокът ми беше слезнал до тила, но това беше последното, за което можех да мисля. Той спря на половината път. Нямаше жива душа. Нямах идея къде съм.
-Искам да накараш Лола да скъса със Зейн.
-Какво? Аз не мога да я накарам...
Той ме погледна кръвожадно и аз млъкнах.Как ще я накарам?
-Ще го направиш.
Той го каза бързо и рязко. Беше си изгубил ума. Наистина не го познавам.
-Страх ме е...
Бях напълно честна.
-От какво по дяволите те е страх?! Ще и кажеш да зареже Зейн и това е!
-Добре.
Не искам да го причинявам на Лола, но искам да се прибера вкъщи. Той обърна колата и се запъти към обратния път. За това ли беше всичко? За Лола и Зейн? Защо толкова иска да ги раздели?
-Защо те е страх?
Попита ме той, със значително по-нисък тон. Радвам се, че поне малко от яростта му си беше отишла.
-От теб.
-Питах защо, не от какво.
Замълчах.
-Мразя, когато се правиш на толкова невинна. Лиам се разкара от теб, но съм сигурен, че искаш да те чука.
Лиам. Исках да го питам.
-Той ... се държи прекалено мило с мен...
-Той какво?
Хари отново увеличи скоростта. Защо ли изобщо говоря с него? Стигнахме пред нас. Как и той знае къде живея? Какво става? Тръгнах да излизам, но той хвана грубо ръката ми и аз се обърнах.
-Питах те нещо.
-Той ми каза всичко.
Не го гледах в очите, а той отпусна хватката си.