Гледна точка на Хари
*Довечера има купон, ще дойдеш ли, съжалявам, че вчера бях зает.*
Глупакът Зейн се сети за мен. Трябва да ставам. Дано татко е отишъл в офиса. Не искам да виждам изражението му, казващо "Довечера ще съм с друга, може да не се прибираш."
*Беше зает с нещо, което да ти хаби времето.* - Отговорих му.
Лола веднага му е казала. Разбира се.
*Не говори така за нея, трябва да я опознаеш. Е, ще дойдеш ли?*
*Не искам да я опознавам. Като се видим в колежа ще ти кажа.*
Той много се дразнеше като я обиждах. Дори сме се сдърпвали са тази пача. Толкова е фалшива и прозрачна за мен.
-Мяу-у.
Ан се мотаеше в краката ми като станах и се запътих към лъскавата баня. Тази къща е толкова голяма. А сме само двамата с баща ми. Няма смисъл. Скъпи коли, скъпи дрехи, скъпа къща. За какво са ти като нямаш семейство? Мамка му. Имах торбички под очите. Животът ми е пълна каша. Винаги ми е липсвала майка.
Няма да мисля за това. Тя никога няма да се върне. Баща ми се промени,а тя си отиде.
...
-Ох,Брендън.
О, по дяволите. Кухнята. Надникнах и видях най-ужасяващата гледка. Искам да повърна.
Баща ми беше сложил някоя 20 години по-млада жена на плота и беше под роклята и, а тя издаваше най-противните стонове. Мамка им на всички. Тя ме видя и веднага извади главата на баща ми от роклята си, вдигайки презрамката си. И да се крие видях всичко. Добре че не бяха стигнали по-далеч. Какво ги оправдавам. Да отива и чука когото си поиска, но не в тази къща, или да се затворят някъде. Нямам желание да гледам порно на живо от собствения си баща. Отвратително.
Докато баща ми тръгне към мен бях тръшнал вратата и тръгнах бясно към университета. Не взех нито чанта, нито яке. Искам да се дяна някъде. До 5 минути бях там. Пак беше пълно. Всички се смееха толкова изкуствено. Всеки имаше две лица. Както ти е приятел ще те остави.
Със Зейн сме приятели от както се помня, майка ми ни готвеше и се събирахме всеки ден, а сега просто ме зарязва заради някаква кучка. Не беше на обичайното място, където е винаги. Сигурно с Лола са се затворили в някой килер. Майната им. Влязох и тръгнах по коридора. Къде е проклетият Зейн?
Дори не знам каква лекция имам. О, разбира се, ето я Лола. И девствената и приятелка. Когато странницата ме видя, очите и се разшириха.Какво и става? Да не е видяла призрак? Смотанячки.
Кейтлин дръпна ръката на Лола, която говореше по телефона и и каза да спре. Лола се обърна и изпусна листче от ръката си, а от телефона се чу "Добър ден, секс услуги. Какво ще желаете?" Какво по дяволите?
Тези две идиотки са взели номера, този номер е мой и са се обадили? За какви се мислят въобще? Кейтлин се наведе да вземе листа, но аз го настъпих с крак. Няма да се отърват толкова лесно. На Лола ще си го изкарам чрез Зейн, а Кейтлин - нея я чака нещо по-лошо. Омръзна ми някой да си играе с мен. Пикли.
-Откъде го взе?
Насочих се към Лола, сигурно тя е накарала Кейтлин да го вземе. Ако не беше момиче...
-Аз .. не съм..
Тя се наведе надолу и в този момент Зейн дойде.Точно сега ли реши да се появи. И сега пак ще започне да я целува сякаш е най-големият ангел на този свят.
-Хей,какво става. Хари, ще дойдеш ли?
Дадох му само един леден поглед и се обърнах към Кейтлин, която не обелваше и дума. Дори не смееше да ме погледне. Страхливка.
-Защо го взе? И по-важното за коя се мислиш, че се обаждаш на чужди номера? Погледни ме, не се прави на невинна!
Увеличих тона, а Зейн се пресегна към мен.
-Ей ей, по-спокойно Хари, какво е станало?
-Питай шибаните си "приятелки".Няма да се разминеш така, Кейтлин.И Зейн, кажи на Лола да не ми се бърка в нещата, аз не съм ти и няма да се държа с нея като с принцеса.
Не мога да понасям никого сега. Всички са ми противни и безразлични. Какво изобщо ще правя тук без нищо? Аз съм пълна развалина. Единственото нещо, което ми хрумна беше да отида до ... Лиам.Той стоеше до стаята по история с две момичета. Когато ме видя, усмивката слезе от лицето му. Изобщо не ми се говори с него, но ще го направя.
-Какво искаш,Стайлс?
-Искам да направим сделка.
-За какво говориш?
-Кейтлин.
***
Ужас. Не трябваше да нося листчето. И изобщо да казвам на Лола. Сега и двете ще си изпатим. Дано всичко е само на думи и Хари да не направи нищо. Малко се изплаших от реакцията му. По-страшен е отколкото си мислех. След като настъпи листчето го взе и го скъса. Секс услуги?За какво са му? За какво може да са.
Другият път не трябва да се бъркам там, където не ми е работата. Да, и миналият път казах това.Просто ще се опитам да бъда спокойна и да не издавам, че ме е страх. Искаше ми се да се прибера вкъщи, а деня едва започва. Дано не ме очаква нищо лошо.После имам и история. Защо изобщо се записах с толкова история? И без това не я разбирам, а и професорът ми е хвърлил зъб.
По-късно трябва да отида и да видя магазина за цветя на баба. Да, баба е и цветарка сред всичките и таланти. Прави прекрасни букети. Ще трябва да поработя там, защото не мога да я оставям сама.
***
Беше време за история на литературата. Отново. Спокойствие...
-Така, сега ще се разделим по двойки за есетата, които трябва да напишете. Нека всеки се раздели и да остане само Кейтлин.
Много приятно. Все пак очаквах да е забравил. Не е най-прекрасното чувство да те сочат като немарлив в колежа. Особено за мен. Гадно ми е. Всеки си избра някой, а забелязах, че Хари гледаше нещо на телефона си. Няма да го гледам, най-много и за това да ме хване и още по-лошо за мен.
-Стайлс, кой избираш?
-За кое?
-Пълна скръб. Отивай при Кейтлин, ясно е, че вашата работа ще е критична.
-Не, извинете, но аз..
Веднага се обадих.Не, няма шанс да го правя с Хари.Предпочитам да съм сама. -Искаш да кажеш нещо ли?
Хари се беше отделил от телефона и ме гледаше заплашително.
-Н-н-не.
Този път реших да замълча, а Лола ме погледна жално.
Остатъкът от лекцията мина в неразбираеми въпроси. Поне не бяха зададени към мен. Всички излязоха, а Лола и Зейн ме чакаха на вратата, щяхме да ходим на обяд. Хари ме извика и ток мина по тялото ми. Ох. Ще се справя. Не го гледай в очите. Подаде ми 100 долара. Какво?
-Ето. Направи есето и за мен.
Каза го без капка срам, без капка емоция. Какво ли очаквах?
-Не, няма.
-Не се прави на остроумна, вземи парите и го направи.
И разбира се пак увеличи тона.
-Хари, стига.
Зейн се обади.
-Престани да се бъркаш там, където не трябва. Нали си имаш с кой да си, за какво съм ти аз?
-Лола, Зейн, изчакайте ме, след малко идвам.
Двамата излязоха без голямо желание, но исках да питам Хари нещо. Сякаш смелостта внезапно дойде в мен.
-Защо го правиш?
-Кое?
-Да се държиш така? Винаги, когато нещо не е както искаш, викаш, или псуваш, или и двете.
-Какво те засяга? Взимай парите и излез от шибаната стая!
-Ето. Не, няма да ги взема. И аз не искам да работя с теб, но няма да ме подкупваш.
-О, така ли?
Изведнъж той се засмя. Как така настроението му се промени? Приближи се по-близо до мен, отколкото трябва и ме допря до стената. Отблизо беше много... красив.
Чакай какво? Той се наведе и ме погледна в очите. Бяха зелени. Вече съм убедена. Имаше леко набола брада. Как така забелязах всичко това? Не мога да го понасям, а ще го оставя ли да ме целуне? Той облиза горната си устна и се приближи толкова близо до мен, а аз затворих очите си. Явно щях да му позволя.
В същия момент усетих как напрежението от тялото му до мен се изпари, а не усетих устните му до моите. Не е това, което си мисля, нали?
-Хаха, ти да не си помисли, че ще те целуна?
Подигравателността в гласа му беше ясна. Оставих му се. И нямаше да направя нищо. Говорех колко не го харесвам, но щях да го оставя да ме целуне. А той дори не го е планирал. Искал е просто да ме унижи. И успя. Изплъзнах се и набързо излязох от стаята.
...
С Лола и Зейн щяхме да се срещнем пред фонтаните след 5 минути. Няма да и казвам за нищо от това. Ужас. Как се изложих. Дали той ще го разкаже? Исках да му се развикам в лицето, но краката ми омекнаха при допира му. Какво? Не,не са. Няма да се поддавам на игричките му. Иска да ме засрами.
Поне не съм виждала Лиам днес. И ето, защо ли изобщо си помислих за това? Вървеше толкова самодоволно. Може би Хари и Лиам си приличат повече, отколкото си мислех. От една страна, според мен Хари се държи така, защото Зейн обръща повече внимание на Лола. Той е самотен.
Не трябва да ме интересува. Той ме изложи. И се опита да ме подкупи. Не знам какво ще правя с есето.
-Хей.
-Хей.
Зейн още не беше дошъл и с Лола седяхме мълчаливо.
-Какво ти каза?
-Кой?
Не исках да говорим за него.
-Как кой? Хари.
-Ами нищо.Опита се да ме подкупи.
-Да, видях. Лицемер.
-Мхм.
-И после?
-Нищо, аз отказах.
-Не му се давай, Кейти.
-Отивам да си взема шейк. Искаш ли?
-Не.
Станах. Не че ми се пиеше толкова, но не искам да я лъжа, нито да говоря за това. Взех си шейк и се запътих към масата. Отпих и гледах надолу, а тялото ми се сблъска с нечие.
-Хей, Кейтлин внимавай, знам че ме искаш, но да се блъскаш нарочно.
Супер. Омръзна ми да говоря с кретени. Лиам взе шейка ми и аз протегнах ръка да си го върна. Той ме гледаше толкова доволно, точно както и Хари. Докато се осъзная ме бутна. Буквално. Паднах във фонтана. И отнякъде се появи и Хари.
Смехът му отекваше сред всички. Лола се втурна към мен и ме издърпа. От мен се стичаше вода, а по пътя до масата оставих следи и всеки ми се присмиваше. Изстисках якето и косата си и седнах.
-Упс, защо не внимаваш повече.
Лиам се изсмя.
-По-добре ли се чувстваш, Лиам?
Лола му се сопна.
-Кретен такъв. Добре ли си?
-Да.
-Пълен идиот. Изобщо не мислех, че ще го направи.
-Аз още по-малко.
Хаха,колко съм жалка. Мокра насред колежа. Мислех, че тези неща стават само в гимназията. Пълна неудачница. Защо им позволявам да си правят каквото искат и да ме унижават по този начин? И мълча като още по-голяма глупачка.
***
Отидох до тоалетна да си оправя спиралата. Беше се размазала. Защо изобщо си сложих? Как да знам, че някой кретен ще ме бутне във фонтан като пет годишните? Пуснах чешмата и погледнах в отражението на огледалото след което се обърнах и оставих чешмата да върви. Хари.
-Ще ти предложа нещо.
Това не звучеше добре щом е от неговата уста.
-Не искам.
-Не те питам дали искаш.
Той смръщи вежди. Перчемът му беше толкова перфектен. Защо го гледам? Той ме унижи.
-Какво искаш от мен? Унижи ме достатъчно.
-Мислех, че не искаш Лиам наоколо, но сега разбирам.
-Какво общо има той?
Той ме посочи с пръст. Напълно забравих, че изглеждам като плашило.
-Ще го разкарам от теб, ако напишеш това есе, освен ако не искаш да те изчука.
-Престани да използваш тази дума.
-Коя? Чукане, чукайки, чукащ?
Той се разсмя. Аз не. Не е забавно. Сериозна съм.
-Как ще го накараш?
Исках да знам какво ще направи.
-Имам си начини.
Защо ми помагаше? Така де, той също искаше нещо, но той трябваше да се потруди повече от мен.Това есе нямаше да е лесно, но все пак щях да го направя по-добре, отколкото да говоря с Лиам. Докато си мислех той беше излязъл. Измих лицето си и най-накрая беше време да тръгвам.
***
Гледна точка на Хари
Честно казано не знаех как ще накарам Лиам да се разкара. Ето го и него.
-Планът ни проработи.
*Ретроспекция(връщане назад)*
-Какво искаш,Стайлс?
-Искам да направим сделка.
-За какво говориш?
-Кейтлин.
-Мммм.. какво за нея?
-Ще я бутнеш във фонтана отвън и ще я изложиш.
-И защо да го правя?
-Искаш да я чукаш,нали?
-Да, но това с какво ще ми помогне?
-Ако го направиш ще и кажа да спи с теб.
-Тя пък защо да те слуша?
-Защото аз не съм ти и знам как да го направя.
-Добре, а ти какво печелиш?
-Да я гледам унижена. Харесва ми.
-Хм...искам да чукам девственица.
-Направи го и ще стане.
*Край на ретроспекцията*
-Планът се променя.
-Какво имаш предвид, Стайлс?
-Тя няма да спи с теб.
-Какво?
-Чу ме.
Лиам се приближи до мен. Кретен.
-Ще я чукам искаш или не. Това с фонтана не ми пречи. Тя ме иска.
Идиота се обърна и се запъти нанякъде. Мамка му. Очаквах да е по-лесно.
-Мислех, че искаш да чукаш девственица.
Той веднага се обърна.
-Какво?
-Аз я изчуках вече.
Няма нищо лошо от това да го излъжа.Тя така или иначе няма да разбере.
-Кучи син такъв!Тя трябваше да е моя!Ще я питам,не ти вярвам.
Този идиот блъфира. Няма да я пита.
-Питай я и дали съм бил добър. Хаха.
Погледнах го подигравателно.
-Майната ти.
-Не ти трябва вече след като не е девствена.
-Ще видим това.
Не знам дали го убедих, но бях доста убедителен. Дано се е поддал.
***
Прибрах се и се преоблякох преди баба да ме е видяла. Поне от това се отървах. Тръгнах към магазина за цветя.
....
-Здрасти, Кейти.
-Хей,бабо.
-Как мина днес?
-Странно.
-Защо?
-Не очаквах да е такъв ден.
-Да не е станало нещо?
-Не, спокойно.
Баба си сложи една роза зад ухото и започна да пее "Happy". Хахах. Присъединих се към песента с моите "певчески способности". Получи се просто прекрасно фалшиво.
-Майка ти се обади.
-Така ли?
Трудно ми беше да повярвам. Бяха минали само няколко дена.
-Да. Каза, че има изненада за теб другата седмица.
-Смисъл?
-Не очаквай да е торта с банани и шоколад.
-Хаха.Трябва да я питам.
-Нали обичаш изненадите.
-Не и нейните.Хаха.
....
След нормален следобед в цветарницата с баба се прибрахме вкъщи. Беше към 9. Приспа ми се, баба беше в стаята си, а аз долу в кухнята. Причу ми се почукване на вратата. Отидох и отворих вратата, за да видя дали наистина ми се е причуло. Какво търси този идиот тук?
-Може ли да говоря с теб?
Беше си сложил най-миловидната усмивка. Какво се е случило с него?
-Не.
-Стига, важно е.
-За какво? Да ме унижаваш още?
Не мога да го понасям.
-Не,за Хари е.
Хари?