Стигайки до верандата на къщата на баба, моята къща, все още ми е странно да казвам така, беше много светло, прекалено.Отворих портата, минавайки по пътечката на двора и видях от какво идваше тази светлина.Фенери. Около десетина фенера наредени в двора ни. Баба беше извадила масата и имаше и свещи, сякаш щеше да има романтична вечеря. Предполагам ще вечеряме с Тед. Трябва да му се реванширам, защото се държах малко пренебрежително.
Трябва да пиша и на Луи, как ми се иска и той да беше тук и да опита от прекрасните ястия на баба.Какво ли е сготвила? Гладна съм.Тази вечер ще се освободя от всякакви мисли за Хари, Лиам или който и да е било. Не трябва да ме интересуват и да мъча съзнанието си заради тях.Качих се горе, тъй като не видях баба в кухнята.Сигурно е у Тед и подготвят вечерята.Когато дойдох за последен път тук имаше дупка между оградите на нашата къща и къщата на Тед и често минавах оттам.Търкалях се през дупката и баба ми се смееше. Ако беше майка ми щеше да ми се скара и може би да ми каже,че съм като прасетата.
Когато погледна назад всичко толкова се е променило, а сякаш нищо не се променя с изминалите дни.Иска ми се да съм малко дете, да не мисля и да не ми пука за нищо.Да нямам задължения.Всичко би било толкова лесно.Трябва да напиша глупавите задачи.Имам толкова работа.Искам да отида и до мазето.Качих се горе, сложих си любимата ми рокля с къс ръкав малко над коляното, наметнах си горнище отгоре, взех записките си и се запътих към мазето. Докато свалях дънките си извадих от джоба листчето с номера. Какво да го правя?Защо ли го взех? Ще го взема утре и ще го дам на Хари. Може би.
-Джонси?
Джонси? Хаха,в стил баба.
-Уилми?Как си, бабо, май ще вечеряме с Тед.
-Приготвяме вечерята и само обикалям напред назад, трябва да си взема една трутинетка, за да се придвижвам по-лесно по алеята.
-Вземи си направо един скейтборд.
Представям си баба с каска и скейтборд. Смешна картинка.
-Явно си в добро настроение след сутрешния ни разговор. Не искам пак да започвам тази тема, но какво стана днес?
Какво да и кажа? Че Лиам ме е спрял? Не.Тя ще иска да дойде в колежа или по-лошо, да ме премести.И сама мога да се оправя с него.Мисля.
-Нищо.
-Винаги, когато ми отговориш с нищо, има нещо.
-Този път Уилма се е объркала.Отивам до мазето.
Исках да прекратя разговора, докато не и издрънкам всичко. Поне пред Тед няма да ме пита.Дано.
-Звъннах на майка ти.
Бях тръгнала надолу, но се спрях.Защо и е звъняла?
-Защо?Какво и каза?
-Казах и че университетът не е за теб и мисля да се преместиш на общежитие, защото така ще се чувстваш по-добре. А и също така и казах за случката с този татуирания.
Лицето на баба беше напълно безизразно? Общежитие? Да се чувствам по-добре? Казала и е за Лиам? ПЪЛНА КАТАСТРОФА. Какво и става на баба? Изражението ми напълно се промени от разочаровано в напълно унило.Майка ми ще е много доволна от раздвоя на нещата. Да не живея повече с баба.
-Няма ли да кажеш нещо?
Лека усмивка се прокрадна по лицето и.
-Баба Уилма може да е стара, но знае как да те измами. Да си беше видяла лицето,хаха.
И двете прихнахме в смях. Облекчение премина по тялото ми.Ух.
-Ти си най-хладнокръвният лъжец, който съм срещала. Лицето ти не трепна.
-Можеш да научиш много от тази стара устица.
Баба ми върна настроението.Както винаги.
-Отивай.
Тя се запъти към рафта и пъхна едно хапче в устата си. Мразя хапчета. И да съм болна. Но това няма нищо общо със старостта.
***
Гледна точка на Хари
Трябва да се прибирам. Мамка му. Не искам да виждам физиономията на баща ми и колегите му.Ще пия цяла вечер вино или уиски, ще има някакви претенциозни ястия, сготвени от прислужницата и ще си говорят за идиотски сделки, които не ме касаят.Трябва цяла вечер да стоя и да ги гледам. Дано колегите му не доведат дразнещите си дъщери.
Паркирах колата си в гаража, няма да я прибирам и без това няма откъде да мина, вече са дошли.Защо има три коли?Още натрапници към вечерта. Най-много баща ми да е довел някоя от пачите си.Не вярвам.Колегите му са същите, но са довели и жените си, пред които тази гледка е невъзможна.Защо изобщо мисля за това? Праснах вратата и влязох вътре.Точно както си мислех, с една разлика, че имаше две прислужници и повече момичета. Милите им дъщерици. Правят се на невинни.Идиотки. Исках да мина през всички без да ме забележат, но разбира се баща ми ме спря. Хвана ме за ръката и ми прошепна:
-Поздрави ги, не се прави на разсеян. Важна вечер е.
-Добър вечер.
Казах вяло.Мразя ги.Проклети задължения, учтивост,за какво ми е да ги поздравявам? Дъщерите му да ме гледат и да ми се смеят сякаш съм ги изчукал, жените им да си нямат и на представа какви са съпрузите им, а мъжете да се правят, че съм част от успешния им бизнес.
Качих се горе и си взех кратък душ, след като си сложих бяла тениска и черни дънки, взех си телефона и слязох долу. Искам да си стоя тук. Столът ми беше точно между две от момичетата, и двете ми се смееха като надрусани.Седнах на стола и веднага си сипах вино. Няма ли нещо по-твърдо? Мамка му, как ще издържа цяла вечер? Трябва да направя нещо. Да се обадя на някой или .. Зейн,тази вечер щял да бъде с Лола.
-Хей,искаш ли да ми покажеш стаята си?
Прошепна ми едно от момичетата.
-Искаш ли направо да те изчукам пред всички на масата?
Не можах да се сдържа, а тя започна да ми се хили.Тази се е надрусала, почти убеден съм.
-Е, Хари, как върви бизнесът?
Попита ме един от мъжете, стоейки вдясно от момичето. Казваше се Дейвид. Виждал съм го много пъти с баща ми и някоя блондинка, нещастик. Аз дори не ходя в офиса, откъде да знам как върви. Подкупване, спане за пари и готово.Баща ми присви очи сякаш беше в мислите ми.
-Аз трябва да те попитам, ти си навътре в тези неща.
Няма да съм учтив. Не мога. И не искам. Да не се прави на тиха вода пред жена си, като я гледам и тя си има друг любовен живот, с това деколте. След коментара ми баща ми чукна по чашата и се изкашля:
-Да вдигнем тост за новите сделки!
Всички се засмяха и продължиха с яденето и скучните си разговори. Щях да заспя.
-Сине, вече си достатъчно голям...
Като чуя това ми се иде да си навра един калмар в устата,за да сдържа смеха си.Какви са тези мисли? Побърквам се.
-... и мисля, че трябва да поемеш 15% от компанията.Преосмилих и направих тази вечеря, за да съобщя, че вече искам да идваш на конференциите и да даваш мнение и идеи. Приготвил съм ти страхотен офис, от другата седмица можеш да започнеш.
Какво по ...?Дяволите.Как му хрумна тази идея? Не искам да ходя в офиса му, още по-малко да съм част от компанията. Няма да стане. Кой му каза да направи това? Знам, че не го е измислил сам, той също не ме иска, ще си поговорим после. Мамка му, няма да стоя повече тук. Изпих втората си чашка вино и дръпнах стола.
-Аз се качвам горе.
Баща ми се намръщи и съм 100% сигурен, че щеше да стане ако бяхме сами. Учудих се дори че не го направи. Извадих телефона си и звъннах на Зейн. Няма как да се справя с това сам, да спре да чука Лола и да вдигне телефона си.
-Ало?
-Защо вдигаш чужди телефони?
Вдигна Лола.Не може ли за една секунда да се отдели от най-добрия ми приятел?Направо да изчезне от лицето на земята.
-Зейн е в банята.
-У тях ли си?
-Какво те интересува?
Какво ми се заяжда?
-Мислиш ли, че ми пука, просто исках да говоря с него.
Не мога да сдържа яда си.Ще я ...
-Да му предам ли нещо?
-Не, кажи му да не вземе да те изпусне от чукане.
Тя схвана сарказма и не се засмя.
-Вулгарник.
-Вулгарник? Хаха,оправи си речника.
Затворих телефона след като чух въздишане от нейна страна. На вратата ми се почука.Какво иска баща ми? Не,той не би почукал. Прислужницата може би.Ох, какво му гадая, отворих вратата и видях онова момиче до мен на стола.Какво пък иска тя?
-Извинявай,че те прекъсвам,просто долу ми стана скучно.
-Чак сега ли?
Извъртях очи, а тя с поглед ме попита дали може да влезе.
Отстъпих,а тя влезе. Носеше къса кафява прилепнала рокля и поне 10 сантиметра токчета.За какво носят тези токчета? Да се отрепят по пътя.Тя седна на леглото ми и моментално бикините и лъснаха.Нарочно го прави.Просто да ми каже да я чукам, защо са тези леки намеци.
-Как се казваш?
-Блеър.
Какво име.Тя дори не забеляза как се засмях.
-Блеър,какво искаш от мен?
-Може да се позабавляваме.
Тя ми намигна.Какво пък. Дейвид го заслужава, щом той чука други жени, някой ще чука дъщеря му.
-Да, но не в моята стая.
-Защо?
Какво и пука защо, не стига, че се съгласявам, а и пита. Досадница.
-Защото така казвам аз.
Не искам да спя с никой в стаята си, никога не съм.Стаята си ми е личното пространство, мразя, когато някой го наруши.
-Добре.
Тя стана и се запъти към съседната стая след мен.
-Девствена ли си?
-Много ясно,че не.
Какво ли я питам, сякаш ми пука дали я боли.
-Ами ако някой отдолу ни чуе? Или провери?
-Ти сама дойде при мен, ако не искаш ще си намеря друга.
Ясно и дадох да разбере, че не ми пука за нея. На нея също не и пука. Важно е удоволствието.
-Не, искам, ще бъда тиха.
Какво ми се обяснява? Грабнах презерватив и затворих вратата след нас.
***
Бях се облегнала на старата пералня, която баба вече не използваше. Обзалагам се, че е поне на двайсет години.Всичко си беше същото тук. Малко по-прашно от последния път,трябва да го освежа.Имаше цял рафт, пълен с кутии, навярно от детството на баба.Като гледах записките си и купа работа,който професор Морисън ми беше оставил,ми призляваше. Дойде точно до мен, сякаш другите не говорят. А и аз казах точно едно изречение,но разбира се ще види мен и аз ще имам допълнителни задачи.
Не мога да се съсредоточа.Оставих тетрадката и станах,тръгвайки към големия рафт.Грабнах най-близката кутия и издухах прахта,насъбрала се на повърхността и.Беше запечатана с тиксо, но аз го скъсах. Щях да се върна в годините на баба, вероятно трябваше да разглеждам това с нея, но тя беше заета в момента.Снимки.Куп снимки и най-отгоре имаше бяла маска.Бална маска.Баба не ми е разказвала за бала си. Дали е имала кавалер?
-Кейти? Вечерята е готова.
Оставих кутията и имах намерение да я разпитам повече за това.
***
Гледна точка на Хари
Докато се обърна, момичето,Блеър, беше свалило роклята си. Беше с бяло бельо, хубаво тяло. Бутнах я грубо на леглото, а тя изписка леко. Ако ще крещи и ще си мисли, че никой няма да я чуе няма как да стане.Свалих панталоните и боксерките си.
-Уау много е ...
Прекратих изречението и като влязох рязко в нея без да искам позволение.Тя изстена. Имах нужда от това, да отдам някъде гнева си. Забързах темпото, а тя се хвана за завивката.
-О, това е ... Боже!
Опитваше се да каже нещо, но не успя.Сигурно ще си навлека проблеми с това. Дано не тръгне да разказва на приятелките си и да се наредят пред вратата ми.Какви глупости мисля?По дяволите. Усетих как свърших, а тя се просна на възглавницата, дишайки тежко. Стояхме няколко минути в мълчание,а аз навлякох боксерките си.
-Ужас. Защо това коте е толкова слабо?
Облякох тениската и дънките си без да кажа и дума.Идиотка.Защо ли я доведох тук, сега ще се раздрънка.
-Излез и кажи че си търсила тоалетната.Не споменавай на никого за това.
Казах и остро. Да се надяваме да ме послуша, защото иначе ще види лошата ми страна. Не искам да каже на баща ми, оттам пълна катастрофа.Какво толкова ще стане?Той спи с толкова много, но ще каже, че неговото е различно.
-Хареса ли ти?
Попита ме тя с мазна усмивка, а аз нежно взех котето и излязох от стаята. Не ми се говори с тази досадница.Котето е най-крехкото нещо, което имам.Трябва да я нахраня, не че яде много.Няма да слизам долу да ги изпращам. Не са ми притрябвали.Чух тропване на вратата. Явно онази дрънкащата на име Блейка не е казала нищо.След като нахраних котето вратата ми леко се отвори. Главата на баща ми се показа.
-Защо така изведнъж стана от масата?
-Изморен съм, ще си лягам.
Точно сега нямам желание за разговори с него.
-Защо искаш да идвам в офиса ти?
-За да работиш,не мога да се справям сам, трябва ми някой доверен.
-Ти никога не си ми вярвал, винаги си ..
Реших да си замълча.Поне този път.
-Чакам те от другата седмица, това не подлежи на договаряне повече.
Идеше ми да му ударя юмрук в лицето, но честно казано бях легнал и изобщо не ми се ставаше, а и щяха да се очертаят нови проблеми. Омръзна ми от тях.Докато успея да му отговоря той затвори вратата. Ще отида веднъж в офиса му и ако не ми хареса изчезвам оттам. Какво си мисля? Няма да ходя там.И да ида да не си мисли, че ще нося скъпи костюмчета и черни куфарчета. Този мръсен бизнес.
***
Вече бяхме горе. Аз с баба и Тед. Говорихме си общи неща и вечерта беше спокойна. Точно така трябваше да протече и снощната вечер.
-Записах се на клуб по география.
Реших да кажа нещо след редовните шегички на баба. Сигурно побърква Тед, докато ме няма.
-Хм, география. Имах тройка на изпита.
-Хаха, не може да си и борец и пътешественик.
-Та кой знае къде са Судан и Монголия?
-Бабо,те са на различни континенти.
-Именно.
-На мен ми е интересно.
Наистина ми беше. Ето едно нещо, по което се различаваме с баба. Не знаех, че географията и е слаб предмет. За разлика от нея майка ми знае перфектно териториите, където колегите и я канят и пътуват.
-И на мен много неща са ми интересни.
Какво ли имаше предвид?Хаха.Няма и да разбера потайните и мисли тази вечер.
-Ей бабо, видях маската от бала ти, не си ми разказвала за това.
-Ооо, това беше преди дълги години, помня всичко от онази вечер.
Широка усмивка се настани на лицето и.
-И моят бал беше незабравим. Момичетата ми се лепяха здраво. *каза Тед,ухилен до уши*
-Сигурно защото си им сготвил някоя тортица или курабийки, или заради настояващия ти одеколон.
И двамата прихнаха в смях. Бяха приятна компания в сравнение с нещата, за които хората на моята възраст говорят.И да, пак се сещам за думите на Хари .Винаги се чудя защо мисля за това, но не спирам да го правя.
Баба и Тед цяла вечер ме забавляваха, докато изведнъж Тед заспа на масата и баба го побутна по рамото, а той каза "Не,не съм гладен." и двете се засмяхме.Трябва да си лягам, защото утре ме чака дълъг ден. Дано не срещна Лиам, мразя го за малкото време, през което сме си общували.Та това изобщо общуване ли е. Докато ядях последното парче от вкусната торта на баба телефонът ми избръмча. Съобщение от Луи, ще си попишем малко преди да си легна.