Хванах Лиам за блузата и го обърнах към мен.
-Остави нещата, за да няма драма. Не виждаш ли,че не те иска.
Тя ме беше гледаше с ококорени очи, пълни със страх. Бельото и беше секси и със син цвят. Какво правя въобще?
- Облечи се!
Казах и остро.
-О, знам каква е целта ти, Стайлс. Искаш да я изчукаш, но аз я намерих първи, изчезвай.
Този ми бъркаше в нервите. Ако исках да я чукам щях да съм го направил отдавна, а и тя нямаше да ми отказва. Поне така си мисля.Защо е дошла на това парти? Сякаш не знае какво искат тук.И после се прави на невинна.Не е много хубаво да си момиче.
-А ти защо се обличаш? Кучка. Най-много мразя девствениците, защото са тихи води.Правите се на недостъпни, а всъщност умирате от желание да ви изчукат.
Този започва здраво да ме дразни.Ако някой ще я обижда и подиграва, това ще съм аз.Ударих му един юмрук, а той веднага се хвана за кървящия нос.Погледна ме изненадано,а след това погледът му се превърна в ядосан.Опита се да ме удари с другата ръка, но аз го бутнах рязко към стъклото в тоалетната,а то се разби на малки парчета.Лиам остана в безсъзнание. Идиот.Казах му като човек да се маха,нямам намерение да търпя жалките му истории.
От очите на Кейтлин се стичаха сълзи,гримът и се беше размазал,а косата и беше рошава.Да не е идвала тук.Не е моя вина.Тя не спираше да плаче.Какво да правя?Да не си мисли,че ще я успокоявам с утешителни прегръдки.
-Спри да плачеш,казах ти да не си идвала на проклетото парти!
Развиках и се.Това е единственото,което правя,когато не знам какво друго да сторя. Излязох набързо от стаята, слизайки долу, където се бяха преместили всички.
-Къде беше? - попита ме любопитно Зейн.
В този момент Кейтлин излезе от тоалетната.
-Какво си и направил, Хари?
Само това ми липсваше. Да си помислят,че съм я изнасилил.На тяхно място и аз бих, излязох от тоалетната преди минута, а тя след мен, плачеща, рошава и със скъсана рокля.Просто прекрасно.Това момиче ми носи само проблеми.
-Спрете да си правите изводи! Кажи на Лола да спре да те откъсва от средата ти, Зейн. И ти само се влачиш след нея като някакво послушно кученце! Кажи на приятелката и да не се мотае тук, защото другия път няма да има кой да я спаси!
Разярено излязох от това идиотско парти.Пълна загуба на време.Където и да отида си навличам само проблеми. Кой знае какво е положението вкъщи. Омръзна ми от скапания живот.Искам да се хвърля от някой мост и да не мисля за нищо.Запалих колата си и надух музиката,сякаш ще ме откъсне от реалността. Не,не се нуждая от никого.Само от бутилка уиски. Спрях до нощния магазин и взех една. Отворих я и изсипах част от течността в гърлото си. Парливото усещане ми хареса.Сякаш гореше всички емоции.Искам да съм на края на света. Да знам,че всичко ще свърши.
Този глупак Зейн.Само следи това момиче. Сякаш тя го е омагьосала.Не го разбирам.А тази Кейтлин-тя пък от къде се взе? И защо изобщо мисля за нея. Шибанякът Лиам.Този кучи син.Ще разкаже на всички за тази случка, сигурен съм. И задължително ще изпусне частта,че му натрих носа. Ше каже, че искам да чукам Кейтлин, а и по-лошо, че я харесвам.Как си го помислих даже? Неин проблем.Спал съм с много, ако каже така и да не отрека не е проблем за мен.Нея ще я мислят за лесна.Тъпият университет, всичко започва отначало,колко ли драми ме очакват. Докато се усетя бях спрял пред бар.Не искам да се прибирам, ще вляза и дано се отърся от глупавите мисли в главата ми.
***
Слязох долу при всички,търсейки Лола.Искам да си вървя и никога повече да не се връщам тук. Какво щях да кажа на баба? Сълзите се стичаха по лицето ми, ами ако Лиам се събуди дали ще каже нещо за мен? Защо Хари ми помогна? Дали му пука? Не.Той дори не ме погледна, когато ми каза да си вървя. Беше толкова ядосан.Сигурно се е чудел защо ми помага.Видях Лола, спяща на дивана и Зейн се беше надвесил над нея. Докато вървях към тях, той ме погледна и усмивката му изчезна.Стана и тръгна към мен.
-Добре ли си? Хари каза ..
-Да.Искам да си вървя от тук.
-Добре.Искаш ли да те закарам?
-Моля те. Колата ми е отвън. Вземи и Лола.
Радвам се,че той не ме питаше за това повече.Какво му е казал Хари? Няма да го питам.Сигурно е казал, че съм жалка.Страх ме е какво ще стане утре.Дали някой ще помни случката?Дали трябва да благодаря на Хари? Няма да мисля за това.Чувствам се ужасно.
Когато Лиам се приближи до мен и скъса роклята ми ...Не усетих как започнах тихо да ридая и да си спомням всяка ужасна секунда, докато Хари влезе.Погледът на Лиам беше сякаш щеше да убие човек.Сякаш бях играчка.Ами ако Хари не беше влязъл? Ако беше ... Не.
-Къде живееш?
Зейн ме прекъсна,обръщайки се към задната седалка.
-На три пресечки от тук, после наляво.
Едвам отговорих.Дано баба е заспала, въпреки че все още е полунощ. Защо дойдох на това парти?Защо,защо,защо? Ще съжалявам до края на живота си за това. Ако си бях стояла вкъщи, на дори и не толкова интересната вечеря с баба и Тед всичко щеше да е различно. А аз си мислех, че това парти ще бъде приятелско и ще ми бъде приятно.Каква глупачка.Трябваше да си тръгна още след разговора ни с Хари.Не, преди това.Не. Не трябваше да идвам.Колкото и да го повтарям не мога да върна времето назад. А стената ми? Какви снимки.Пълна противоположност на това, което очаквах.Баба беше права.Можеш да си мислиш едно, а то се случва напълно друго.
-Пристигнахме.
Обади се Зейн и излезе от колата,а Лола все още спеше.
-Благодаря ви много.Как ще се приберете?
-Ще си поръчаме такси.И ние няма да се връщаме на партито, Лола е във фаза "не ме търсете".
Засмя се той.Хубаво е,че се опитва да разведри положението, но не ми е до това сега. Запътих се към къщи и след като отворих вратата, лампата светна.
Гледна точка на Хари
-Хей, хубавецо,искаш ли напитка?
-Водка.Или уиски.
Тя ми намигна, а аз извадих няколко долара,слагайки ги на плота. До мен седна едно русо момиче с къса пола и разголен потник.Тя ме погледна и се усмихна.Защо да не спя с нея и без това няма да се прибера при баща си. Барманката ми даде уиски и аз го изпих на екс, след което тръгнах да излизам към близкия мотел. Момичето веднага заприпка след мен, за малко да падне от високите си токчета от бързане.Опипах джоба си, имах презерватив.
Тръгнах към мотела, когато видях нещо, което не исках. Баща ми. С някоя жена. Беше пиян и тя го подпираше.Вървяха към скъпия му Мерцедес, който купи миналия месец.Той беше бизнесмен.Жалък.Не мога да го понасям.След като майка ми почина,той пропи и започна да се чука с различна почти всяка вечер. Ето защо не исках да се прибирам. Когато не беше пиян ме командваше и взимаше живота ми под своя контрол.Искаше да се занимавам с бизнеса му, бях ходил няколко пъти в офиса му.Не е това,което искам. Както и да е.Защо по дяволите видях точно него точно тази вечер...
-Няма да стане тази вечер.
-Но защо?Мислех,че ме искаш,както и аз те искам.
Тази не разбираше ли от дума?Колко ниско може да падне да ми се моли?
-Не те искам. *отговорих и грубо, а тя се обърна и тръгна към бара*
Няма да отида до баща си,казвайки му "Здравей татко, цял ден не сме се виждали, а ти си пиян и отиваш вкъщи с друга тази вечер." Ще се прибера вкъщи и ще се затворя. Ще слушам музика или ще пия, заглушавайки звуците от спалнята на баща ми. Ще бъда невидим.Или ще изгоня курвата в стаята му и ще го ударя.Не.Стига ми толкова бой за тази вечер.Не ми трябва второ счупено стъкло.
Шибаняци. Искам да стигна преди тях вкъщи. Това няма да е проблем, всички така или иначе ми казват, че карам прекалено бързо. Още по-бързо като съм ядосан. Не ми пука.Нека се блъсна в някой стълб и всичко ще свърши.На никой няма да липсвам и никой няма да ми липсва...
***
-Кейти?Ти ли си?
Баба излезе от всекидневната към коридора, където стоях безмълвно.Когато ме видя очите и се разшириха и се втурна към мен.
-Кейт, какво е станало с теб?
Не исках да и обяснявам, но знаех че тя няма да се откаже.Поне не тази вечер.
-Не трябваше да ходя там,бабо.
Свалих токчетата си и се наведох към рамото и да сгуша главата си, тъй като тя беше по-ниска от мен.Когато докоснах мекия материал на горнището и се почувствах по-добре.
-Ела, мила, ще ми разкажеш когато си готова.Ще ти направя горещ шоколад.
Тя щеше да ме разбере. Нали? Надявах се.Исках да поспя, но и да споделя с някой, но не сега.Сега нямах сили да говоря повече за това. Как исках да не трябваше да ходя утре. Пиейки горещия си шоколад, баба ме гледаше загрижено.
-Съжалявам.Вината е моя. Не трябваше да те пращам.К ейт,какво стана, да не би някой да те...
-Не. Но щеше. Хари ме спаси.
Прекъснах, я казвайки и че Хари ме е спасил.Не трябваше да и споменавам за него.Колко неща не трябваше да правя тази вечер.
-Кой е Хари?
След като я погледнах, тя разбра че не ми се говори и не ме пита нищо повече.Реших да си лягам.Беше късно, а и исках да измия всичкия срам от кожата си. От душата си. Мразя Лиам. Щеше да го направи. Щеше. Видях го в очите му.
Гледна точка на Хари
Прибрах се вкъщи, взимайки си бутилка уиски и прибирайки се в стаята си. Ще се усамотя. Ще се откъсна от света.Чух шум от долу. Баща ми беше дошъл. И разбира се не е сам. Чу се женски смях. Затвори се врата и смеха се увеличи.
Мамка им.Искам майка ми да беше жива. Сложих слушалките си, пиех уиски и седнах на плочките до огромния ми прозорец,разкриващ Ню Йорк. Градът беше жив. А аз не.Напитката още повече изгаряше душата ми, леко докосваща раните.
***
Преди да заспя погледнах туитъра си.Луи ми беше писал.Отговорих му, пропускайки частта с партито.Няма да го притеснявам с това.Сигурна съм,че животът му в Ел Ей не е започнал така. Лиам ме беше последвал в туитър. Преди 10 минути. Не. Значи не се е отказал.Какво ще правя утре? Нямам си и приятели. Дали Лола ще ми помогне?Дали ще бъде до мен?Аз почти не я познавам, дори не знам дали и пука. Ами ако е знаела за намеренията на Лиам и затова ме е викнала?Не, тя ми каза,че не го харесва.Ще разбера всичко утре.А може би не искам.
Ще се държа сякаш нищо не се е случило, но трябва да благодаря на Хари.Задължена съм му, колкото и да не ми е приятен.Има нещо странно в него.Сякаш нещо, пазено от дълги години, нещо което го правеше ядосан и спокоен в същото време. Очите му преливаха в странни нюанси.