6:45.Трябваше да ставам. Натиснах будилника, за да го спра, но той не спря. Ъгх. Натиснах го по-силно, тоест го праснах, а той падна на пода и спря. Станах и ударих кутрето си в леглото. Ауч.Страхотно започване на деня. Трябва да започна с усмивка,няма да провалям деня си. ЛУИ.О, НЕ, ЛУИ! Забравих да си включа телефона и да му се обадя.Веднага взех устройството и го включих, като го набрах.Номера му беше в бързите повиквания. Въпреки че не си говорехме толкова често, повече си пращахме съобщения.Сега ще е изключение. .... Не ми вдига.Набрах го наново. Този път вдигна.
-Ало, Луи, пристигнах, съжалявам, че вчера не ти звъннах, напълно забравих, с баба доста си говорихме, а и бях много изморена. Надявам се не се сърдиш. Иначе ти как си?В колко тръгваш?
Казах всичко това на един дъх.Ух, не мислех,че мога да говоря толкова много.
-А?
Луи спеше.Напълно забравих.
-О, съжалявам, забравих че спиш, просто исках да ти звънна и се сетих чак сутринта.
-Кой,аз?Не спя.
Да,затова звучеше като заклан.
-Кога започваш?
-След няма и час. Вълнувам се.
-Късмет, лека нощ.
Как ме отряза.
-Лека нощ, дано сънуваш как изпускаш полета си.
-С най-добри чувства от най-сърдечната.
-За теб винаги!Хаха.
След като затворихме отидох до банята да се измия. Все още не чувствах липсата на Луи, може би заради баба, а и е прекалено рано, но съм сигурна, че скоро все повече ще искам да е тук. Дали ще намеря някой като Луи? Приятел? Или приятелка? Няма да е същото, но този момент все някога щеше да дойде.Трябва да го приема,искам или не.Никой не е казал,че ще е лесно,но това е животът.Събраха ми се много мъдри мисли тази сутрин. Не искам да се задълбочавам толкова,просто да го карам по-спокойно. Не, не съм от този тип хора.Винаги преобмислям всичко, дори го пре-преобмислям. Понякога прекалявам и са ми казвали,че съм досадна.Всеки има недостатъци. Това е моят, предполагам.Не, защо да съм досадна? Ох, как стигнах до този въпрос...
***
-Бабо,тръгвам.
-Късмет,мила.Не е толкова страшно.Както в училище.
-Със сигурност не е както в училище.Там се бутахме и викахме за добре дошли.Поне те.Тук е по-сериозно.
-Хаха.Щом казваш.
-Мога ли да взема колата ти?
-Разбира се. И да пазиш Вирджиния!
-Как бих позволила да и се случи нещо?
Излязох и се запътих към колата.Не е толкова лоша. Антика.
***
Беше пълно.Сградата беше синя. Бях я виждала само по снимки.По-голяма е от колкото си я представях.Имаше хора навсякъде, бяха събрани по групички, както в училище. Дали не е толкова различно?Паркирах колата на свободно място, а пред Вирджиния застана едно момиче, русо, с къса пола. Покрай баба и аз започвах да наричам колата по име.Странно.
Момичето изглеждаше точно като известните в гимназията.Излязох от колата, а като затварях вратата тя изскърца.
-Хаха,това да не е средновековно? - изсмя ми се момичето.
Това не е възможно. Сякаш бях нова в гимназията.
-Нарича се антика.
-На отворена ли се правиш?
Сякаш слушах някоя тийнейджърка. Явно не е преминала тази фаза все още. Мисли си,че управлява света.Уморена съм от такива хора. Реших да я игнорирам, а и до нея се приближи едно момче, което я стисна за дупето.Иу! Винаги ми е било странно на такива хора. Като се харесват толкова много нека не го показват на всички.Тяхното дори не беше харесване.
Вървях и си мислех, правех бързи крачки и това, което ме извади от транса ми, беше блъскане по рамото, което почти ме зашемети. Беше момиче с малко по-светла коса от моята,кестенява, имаше омбре. Носеше шапка.
-Извинявай!
-Няма проблем. Аз също се бях замислила.
- Първи ден, всичко ново, а?
-Да.
-С Карли ли говореше? Приятелки ли сте?
-Карли?
-Момичето до колата ти.Между другото колата ми харесва. Различна е.
-Оу. Ами всъщност тя се заяждаше. Не я познавам.Нямам и голямо желание.
Разсмях се.
-С нея бяхме в една гимназия. Не се харесваме. Между другото, аз съм Лола.
-Приятно ми е, Кейтлин.
Стиснахме си ръцете и тя ми се усмихна. Изглеждаше приятна. Вървяхме и изведнъж се приближиха две момчета. Едното беше с черна коса, а другото с къдрава кафява.Беше намръщен и дори не я поздрави. Дали се познават?Разбира се, че се познават,щом идват при нея.И двамата бяха с много татуировки. Момчето с черната коса я целуна по устните, а тя сложи ръце на врата му. Явно бяха гаджета. Другото момче се ровеше в телефона си и ги игнорираше.
-Е,аз ще тръгвам.
-Чао.Може да се засечем някой път.
Тръгнах към входа, не знаех нищо тук, но си имаше карта. Първият ми клас беше история на литературата. Мразех всичко, свързано с история. Сигурно, защото не ми се отдаваше да помня дати. Отправих се към кабинет 3 след като видях на картата къде е влязох, а вътре почти беше пълно. Преподавателят беше с тъмнокафяв костюм и бяла риза, загащена под панталоните. Беше на около 50. Погледна ме намръщено и с поглед ми каза да седна. Последните места бяха свободни. Супер. И без това не обичах да се набивам на очи. Колкото по-назад, толкова по-добре.
След малко в стаята влязоха Лола и двете момчета.Тя веднага ме видя, усмихна ми се и седна срещу мен, а момчетата се разделиха из стаята.
-Значи ще се виждаме тук.
-Да.
-Така.Нека е ясно.Тук не е гимназия. Без шушукания. Без телефони. Без тайни бележчици.Това са правилата и трябва да се спазват.
Недоволно ни гледаше този човек.
Не. Не трябва да има такова мнение за мен още от първия клас. Няма да говоря повече. О,това започва грешно. Има време за приятелства.
-Аз съм Джейк Морисън.Нека всеки се представи,от къде е и как се казва.
След като половината клас мина в представяне, професорът започна да обикаля стаята.Чувствах се сякаш преписвах на тест и щях да бъда хваната. Защо се притеснявах? Нищо не съм направила.Професорът отиде до стола на едно от момчетата с Лола. Къдравото.
-Дайте го.
-Кое?
-Как кое?Телефона.
-Проверявах часа.
-Не, изрично казах без телефони.Не съм тук, за да ми се подигравате! Който не иска да бъде на тази лекция, може да излезе!
-Казах,че проверявах часа.
Къдравия вдигна тона си.Защо се заяжда, просто да го даде.
-Дайте ми го. Не спорете с мен.
-Не,няма да го дам.
И двамата бяха видимо раздразнени. Професорът протегна ръка към телефона, но момчето го отдръпна и приятелят му го взе.
-Вън! И двамата!
Сякаш и на двамата не им пукаше.Какви хора само.Тръгнаха да излизат и се подхилкваха. Щом Лола се движеше с такива безотговорници не знам дали можеше да бъдем приятелки.Но тя може да не е като тях. Момчето с черната коса се наведе към нея и и прошепна, че я чака отвън. Не че слушах, просто бях близко.Тя му каза "Добре,Зейн". Значи се казва Зейн.Както и да е, не ми трябва да се забърквам с тях. Да бъдат изгонени още от първата лекция. Какво нещо!
***
След часа вървях по коридора и Лола ме настигна.
-Хей, този професор е много досаден.
Защо да е досаден? Защото изгони гаджето и приятеля му? Според мен беше прав,но си замълчах.
-Хей.
-Е, значи си от Вашингтон?
-Да,но винаги съм искала да живея тук.
-Типична мечта.
-Хаха, да.
-Ей, тази вечер има парти за започването на годината.Мога да те вкарам и да те опозная с приятелите ми. С повечето се знаем още от гимназията.
-Ами, не мисля,че ще се впиша.
-Както искаш, но поканата си остава.Ето ти номера ми,Кейт.
-Благодаря.Онова момче..заедно ли сте?
-Да,това е Зейн. Много е сладък,нали? Прекрасен е. Може да изглежда груб с тези татуси, но се държи много мило с мен.
-Това е .. страхотно.
Да,външният му вид е груб. Но аз дори не го познавам, за да съдя по характера му.Просто мисля,че си пада непукист,както и приятелят му. Все още мисля как просто излезнаха от залата, аз щях да се моля хиляда часа да не ме гонят. Аз щях да си дам телефона. Да,но те не са мен.Не всички мислят като мен.Както и да е.
-Е,звънни ако промениш решението си!
-Добре.
Нямаше да го променя.Имах намерение да вечерям с баба и Тед.Тед ни беше поканил още от вчера.Не исках да ги разочаровам.
***
Минаха и другите ми лекции за деня. Искам да направя хубаво впечатление на всеки.Такава съм. Искам да ме харесат и ще дам всичко от себе си. Не мечтая за това от вчера. Не се заговорих с никой друг, но видях доста листовки за извънкласни клубове. Мислех да се запиша на някой. Харесвах географията. Ще го обмисля.