Не можех да заспя. Още в главата ми беше пълна кочина. Нямаше начин това да имаш съвсем ново семейство да е нещо добро, просто имах такова предчувствие. Успях да си затворя очите чак към 3 часа през нощта.
...
Майка ми връхлетя в стаята и ме побутна. Не, това е доста мила дума, всъщност направо ме разтресе така, че да не мога да заспя отново.
-Ставай, Ребека! Хари и Дезмънд ще са тук след половин час, трябва да се оправиш. - каза майка ми, вече сгъвайки завивките ми. Отвори широко прозореца, а аз потръпнах от студа.
-Мамо, какво правиш?! Умирам от студ!
-Трябва да е проветрено. Отивай в банята бързо, имаш 10 минути и вече да си слязла долу да ми помогнеш. - изкомандва майка ми, а аз изпуфтях. Грабнах си дрехи, защото нямаше начин да се обличам в студената спалня. Взех къси дънкови панталонки. Бяха прекалено къси, за което щях да съжалявам, но пък съм си в нас и не бива да ми пука. Съчетах ги с бяла къса блузка с някакъв надпис. Беше сладко. Придадох на косата си колкото е възможно приличен вид и си измих зъбите. Замириса ми на палачинки. Явно мама доста се беше постарала. Преоблякох се, вързах се на опашка и слязох долу. Помогнах на мама да сложи масата и зачакахме. След по-малко от 5 минути се чу позвъняване. Хари и Дезмънд влязоха в стаята.
-Добро утро, момичета. - поздрави Дезмънд. Усмихнах му се. Хари май не беше в настроение. Седнахме на масата. Разговорите за това как и къде точно ще се настаняват той и Дезмънд ми бяха писнали още първата минута.
-Ако сте се наяли можеш да покажеш на Хари стаята му, Ребека. - каза майка ми. Той дори не помнръдна, беше се замислил нещо. Извъртях очи и го хванах за ръката. Той се осъзна и ме последва. Стаята му се намираше точно срещу моята. Беше малко по-голяма, за което завиждах. Помогнах му да занесе куфарите си и да се разтовари.
-Днес май не ти се говори, а? - попитах най-после, защото това мълчание ме убиваше.
-Не те бърка. Добре съм си. - изплю заядливо. Хах все едно щях да му повярвам. Но реших да не питам отново.
-Както кажеш. - тръгнах към вратата, за да си ходя в стаята.
-Къде отиваш? Нали ще се опознаваме? Не може да ме избягваш постоянно.
Обърнах се и за малко да се засмея.
-Значи признаваш, че искаш да говориш с мен, така ли, Стайлс? - повдигнах вежда. Бях научила фамилията му от майка ми, която ми я повтори най-малко 100 пъти вчера. Вълнението й беше в повече напоследък.
-Да кажем, че да. - въздъхна той, но не успя да скрие усмивката си. Седях си до вратата и го гледах, без да казвам нищо.
-Какво? - засмя се Хари.
-Нищо. - изкисках се. Той изведнъж стана. Не знаех каква игра играем. Приближи се. Загледа се в очите ми, без да казва и думичка. В началото и двамата тихичко се кискахме. После обеча станахме сериозни. Ставаше ми леко неудобно. Опитах да се мръдна, но Хари ме хвана за лакътя и ме задържа. Гледах го объркано.
-Имаш красиви очи. - заяви накрая. Погледнах го невярващо. Моите бяха нищо в сравнение с неговите. Чудех се дали той някога се е поглеждал в огледалото?!
-Ам..благодаря. Ти също. - усмихнах се нервно. Успях да го избутам настрани.
-Майка ми е планирала целия ми ден с теб, знаеш, за да се опознаем. Не изгарям от желание, но все пак отивам да се приготвя. Ще ходим да ядем, имаш ли предпочитания? - попитах, въпреки че вече бях намислила да ходим в Starbucks.
-Неп. Където прецениш. - заклати се на петите си.
-Аз вече знам къде да отидем. Трябва да те оставя, колкото и да не ми се иска. - направих кучешка муцунка, след това се засмях, Хари също.
-Не се възгордявай, няма да ми липсваш много.
-Право в емоциите. - казах с още по-силен смях и излязох от стаята. Не знаех какво толкова ще си приготвям. Вероятно щях да се гримирам. Дръпнах завесите и слънчевата светлина нахлу през прозореца. Извадих на бюрото огромната ми поставка с всякакви гримове и огледалото ми. Това ми беше хоби откакто съм на 16. Един ден попаднах на видео на James Charles и направо се влюбих. Оттам започна всичко. Обожавах гримовете и за по-малко от месец започнах да се гримирам перфектно. Първоначално използвах гримовете на майка ми, но в последствие спястявах по около 50 до 100 лева на месец и с парите си купувах нови. Досега продължавам и колекцията ми наистина е огромна. Имам и доста скъпи палитри на някои известни гримьори и марки. Мама първо беше против това, но в последсвие видя с какво желание и страст се гримирам и даже започна да се радва.
Сложих си само малко спирала, гланц и очна линия. Все пак не отивах на бал, а в Starbucks. Взех си малка черна чантичка и си сложих елегантно колие. Беше ми подарък от най-добрата ми приятелка, Бела.
Сложих в чантата си телефон, портмоне и ключове, както винаги, също гланц и спирала за всеки случай. Обичах да съм подготвена.
Огледах се за последно да не забравя нещо и се спях пред стаята на Хари. Мислех да почукам, но вместо това нахълтах направо. Щях да получа удар от това, което видях. Хари беше без тениска. Боже, като казах че е бог не се шегувах. Татуировките му си личаха ясно. Бяха уникални.
-Спри да ме зяпах и се научи да чукаш. - подхвърли Хари развеселено докато обличаше тениската си.
-Не те зяпам и вярвай ми, мога да чукам. - държах се адски надменно, но пък той си го заслужаваше. Егото му беше твърде голямо, за да го понеса. Нямаше да мога да го търпя още дълго. Облегнах се на рамката на вратата и търпеливо зачаках отговора му. Хари ме погледна и вдигна вежди.
-Убеден съм. Какво, да не искаш да ми го докажеш? - попита, а аз извъртях очи. Лазеше ми по нервите. Беше напълно извратен.
-Ъгх..ил. Ти си ми брат, по дяволите!
-Доведен брат. - припомни ми. Не отговорих, не ми се занимаваше. Тръгнахме надолу по стълбите. Мама и Дезмънд си говореха. Бяха разтребили масата.
-Излизате ли? - попита бащата на Хари. - Забавлявайте се. Стойте доколкото искате, заслужавате го.
-Дам. Благодаря, но май ще се върнем навреме. - отвърна Хари. Мама се усмихна и си разменихме по едно "чао". Пред вратата видях две коли. Тази на майка ми, която на практика беше моя, и тази на Хари и Дезмънд. Спогледахме се. Хари кимна да се качваме в тахната.
-Оо не. Аз ще карам и отиваме с моята кола. Ти си в моята къща. Точка, не приемам откъзи. - заявих и задърпах Хари към колата. Той, за мое учудване, не възрази. Седна на седалката до мен.
-Можеш ли да караш? - попита с недоверие. Това ме изкара извън нерви. Блъснах волана и го изгледах ядосано.
-Какъв ти е проблемът с мен, шибан идиот такъв?! Щях ли да карам кола, ако не можех! Заври си шибаното мнение за жените шофьори отзад и напусни колата ми веднагически! - бях меко казано бясна.
-Хей..не съм искал.. Просто те попитах. Много лесно се палиш.
-Разкарай се!
-Не, няма. Съжалявам, не исках да те обидя. Ще се реванширам, сестричке. - усмихна ми се. Стана ми доста странно, че ме нарече така. Някак си аз не го възприемах като брат. А като приятел..чакай приятел? Хаха не. Не ми беше приятел.
-Ъъ добре. Повече не го казвай. Сериозна съм, ако го кажеш ще те убия. - не се шегувах. Хари поклати глава. Запалих колата и потеглихме. Бях отличен шофьор и затова се дразнех когато някой ми намекнеше, че не мога да карам. Стигнахме за около 10 минути. Поръчахме и седнахме на една маса.
-Какво ще правиш след университета? - попитах го.
-Не съм мислил. Имам приятели, ще ми уредят някаква работа. А ти след училище?
-Ще ходя в иниверситет. Как е в твоя? - гледахме се право в очите, което ми харесваше.
-Препоръчвам го. - каза просто. Задърпах го навън. Това май ми ставаше навик. Огледах за място за снимка.
-Щом си ми брат автоматично ми ставаш личен фотограф. - ухилих се и му връчих телефона. По физиономията му разбрах, че не е много доволен. Все пак ми направи няколко снимки и бяха доста добри.
-Да не повярваш! Бивало те в нещо!
-О повярвай ми, бива ме в още много неща. - намигна ми със самодоволна усмивка. - Вече ме отегчаваш, а ако трябва да съм цял живот с теб не ми се мисли. - въздъхна Хари и тръгна нанякъде. Последвах го.
-Накъде?
-На парти. Отиваме при моите хора. - заяви и без да изчака реакцията ми седна на шофьорското място. Изгледах го невярващо.
-Няма начин. Ако ми повредиш колата.. - той ме прекъсна, слагайки ръка на устата ми и ми кимна да се качвам. Бяз никакво желание го послушах. Бях под напрежение през целия път. Оказа се, че е доста добър шофьор. Почти колкото мен.
Стигнахме пред някаква огромна къща. Погледнах телефона си. Беше 15:36. Парти от толкова рано? Но на кой му пукаше, съдейки по гърмящата музика и миризмата на алкохол и цигари, носеща се вътре. Вървях до Хари, понеже беше колежанско парти и не познавах никого. Хари тръгна към някакво тъмнокосо момче и се здрависаха по техен си начин. Момчето ми се усмихна, аз също.
-Хаз, това гаджето ли е? - попита той и ме изгледа. Отвратих се. Хари, мое гадже, ил.
-Не. Аз съм Ребека и съм му един вид сестра. - казах и подадох ръката си на момчето, без да дочакам отговора на Хари.
-Ще я мъкна често, защото оттук нататък ще живеем заедно. - въздъхна къдрокоското. Да ме мъкне ли? Какво съм аз, кукла?
-Моля? Как така да ме мъкнеш, да не съм парцал? - изпуфтях и седнах на един диван. Хари ме последва без дори да се извини. Настани се срещу мен, а непознатото момче седна до мен.
-Той си е такъв, ще свикнеш. Аз съм Райън между другото. - каза той. Кимнах и се усмихнах. Забелязах някакво момиче със синя коса да отива при Хари. Тя му седна в скута и погали мястото, където се намираше онази му работа. Гадост. Целуна врата му. Хари я отблъсна леко.
-Не ми е до това, Моника.
-Не искаш ли..да свалиш напрежението? Хайде, ела горе да се позабавляваме. - май предложението на мацката го заинтригува. Тя беше красива. Къдриците й се спускаха свободно по раменете й. Гримът й беше прекален, а дрехите-оскъдни. Носеше потниче, разкриващо голяма част от гърдите й. Определено беше надарена. Имаше къса поличка, която не скриваше почти нищо. Гледаше Хари с онзи секси поглед "Изчукай ме, знам, че го искаш". Беше отвратителна. Идеше ми да повърна от начина, по който го докосваше. Хари стана с кучката и се качиха горе. Затворих очи, за да се успокоя. Прилоша ми. Защо изобщо стана така? Защо се съгласих.. Брат ми, който всъщност познавах от ден, ме доведе на парти и ме заряза, за да чука някаква курва. Просто чудесно.
-Хей. Добре ли си? - попита Райън като хвана ръката ми. - Искаш ли вода?
-Не, добре съм. Ела с мен. - казах му. Той се усмихна. - Къде е кухнята? - заведе ме там. Имаше много хора, които танцуваха или се натискаха. Измих си лицето и въздъхнах. Прекарахме няколко часа в разговори. Оказа се, че Райън е в колежа на Хари и се познават отдавна. Беше доста приятна компание. Бях доста изморена, а беше едва 20:07.
-Аз мисля да си ходя.. Утре е понеделник и не искам да приличам на призрак. Много ми беше приятно, дано отново да се видим. - усмихнах му се. Беше сладък. Той ме прегърна.
-Чао, въпреки че съм сигурен, че и 2 часа да спиш ще изглеждаш супер. - засмях се и му помахах. Веднага се качих в спалнята. Разбрах къде са Хари и кучката по звуците. Не откачай, Ребека. Просто му кажи, че тръгваш и готово. Повтарях си наум. Почуках на проклетата врата.
-Който и да си, разкарай се! - чух гласа на Хари.
-Това и правя, да знаеш, че си без кола. Чао! - извиках ядосано.
-О не, няма да стане! Чакай ме, Бека! И да не си посмяла да си тръгнеш. - чу се досадния глас на оплакващата се Моника, че съм й развалила вечерта с Хари. Само как искам да й откъсна косата от скалпа. Хари излезе и ме погледна. Опита се да разбере дали съм ядосана. Израженивто ми беше каменно. Опитвах се да изглежда, че не ми пука.
-Какво? Сънчо мина и детенцето си търси бавачката да се прибере? - заяде се Моника.
-Виж какво, тъпа курво такава! Не стига, че ви чакам да се чукате няколко часа, ами и ми се правиш на интересна! Ако още веднъж те видя да се навърташ около брат ми докато аз съм тук, кълна се, че ще ти отскубна екстеншъните и изкуствените нокти, разбра ли?
Идеше ми направо да я удуша. Тя ме гледаше невярващо. Хари ме задърпа да си ходим.
-Хази, няма ли да й кажеш нещо? Ще я оставиш да ми говори така? - захленчи кучката. Хари изсумтя.
-Млъквай. - сряза я той и я остави с отворена уста. Така й се пада.