Здравейте~
Angsty глава, тъй че приготвите emotional плейлиста иии продължете нататък 😅
----------------------
Лицето на Джимин пребледня. Очите му изпъкнаха.
- К-какво?
В момента се бе настанил гняв на мястото на някогашната тъга. И той беше много по-мощен от нея. Много по-... унищожителен. Бе въпрос на секунди да ме завладее. Нямах никакъв шанс за съпротивление.
- О, нима не знаеш за какво ти говоря?- попитах като повдигнах вежда. Пронизах го с очи. Той все още ме гледаше с недоумение.
- А-аз...
Прехапах устна изнервено.
По дяволите престани с глупостите и говори.
- Какво? Езика ли си глътна?- попитах грубо, скръствайки ръце пред гърдите си.
- Аз... нямам представа за какво говориш.- отвърна той, очите му приковани в моите. Не можех да разчета погледа му. Изби ме на смях. Прекарах пръсти през косата си.
- О, моля те! Спри да се преструваш. Спри с този цирк!- казах, опитвайки се да поддържам гласа си спокоен. Чак сега си дадох сметка колко тъмно беше. Ако Джимин не стоеше толкова близо до мен, едва ли щях да го виждам добре. Лампите бяха далече, а луната озаряваше само половината от лицето му.
- Мей...- каза той тихо, ръката му тръгна към бузата ми, но аз я ударих. Отстъпих назад. Усещах как очите ми се пълнят със сълзи на гняв и възмущение.
- Престани! - креснах му. Не можех да издържам повече.
- Какво искаш да ти кажа?!- викна ми в отговор. Възмущение се бе настанило на лицето му. Ококорих се.
- О, не знам...може би, че съжаляваш, че си игра така с мен? И защо... защо избра нея вместо мен?
Гласът ми трепереше, вече ми беше трудно да преглъщам. Скоро сълзите щяха да потекат. Смисица от гняв и разочарование течеше във вените ми. Сякаш с всеки удар на сърцето ми, всичко ставаше по-болезнено.
- Объркваш ме... кого съм избрал вместо теб? Хората от клуба ли?
Стиснах юмруци. Отново се правеше на глупав. Сълзите намокриха бузите ми.
- Джи А! Избра нея ... въпреки всичко, което направих за теб. Въпреки всички нощи, в които се събуждах, за да те успокоявам. Въпреки всички абсурдни моменти, прекарани заедно. Въпреки цялата любов, която ти дадох.- нямах сили. Сълзите ме задавяха и гласът ми се променяше, сякаш го претоварвах.
Цялата треперех от емоции, които напираха да излязат.
Джимин отново се доближи до мен, хвана лицето ми в шепите си и с палци забърса сълзите ми.
- Не бих избрал Джи А пред теб.- каза той тихо, а очите му се бяха вторачили в моите. Сърцето ми запърха. Появи се малко зрънце надежда, но побързах да го прогоня. Още лъжи.
Поклатих глава в отрицание. В очите му се виждаше, че е натъжен, но не знаех дали това бяха истинските му чувства. Вече не знаех нищо за това момче.
- Не е вярно.- промълвих. Отново очите ми се замъглиха, но дори не се опитах да направя нещо по въпроса. - Никога не си искал мен...
Той преглътна. Беше му трудно да запази самообладание.
- Това не е вярно. Мей, искам теб.- каза Джимин тихо. Ръката му погали бузата ми. Сърцето ме болеше, но нямах достатъчно сила да се отдръпна.
Исках да остана там, при него. Исках любовта му толкова много, но тя не бе предназначена за мен.
- Спри.- казах едвам, топката в гръдния ми кош ми пречеше да поемам нужното количество въздух. - Не ме наранявай още повече. Вече знам всичко. Видях всичко.
Джимин премига няколко пъти и тогава получи прозрение. Очите му се напълниха със страх.
- Видяла си съобщенията...
Не беше нужен отговор, той разбра. Отдръпна се от мен и прекара пръсти през косата си, опитвайки се да остане спокоен. Затвори очи и въздъхна.
- Планирах да ти го кажа в по-хубав момент.- каза привидно спокойно, но от вътре трепереше.
Надеждата, която бълбукаше в мен се бе изпарила вече.
Не удължавай мъката ми, Джимин.
- Виж, когато се появи онзи дух, единственото, за което мислех, бе как да се отърва от него и да се отрека.- призна Джимин, а очите му избягваха моите. - Исках да те накарам да си паднеш по мен и онзи дух да се махне. Така можех да продължа плана си.
Знаех си...
- Но, ти беше наясно с това. Бяхме се разбрали.- отвърна Джимин смело. Очите му най-накрая се срещнаха с моите и потръпнах.
- Никога не си ми представял нещата по този начин. - казах глухо.- Каза ми, че ще дадеш шанс на нас, на връзката. Явно това е било просто лъжа, за да ме накараш да се влюбя и после да ме оставиш...
Гневът отново се появи. Исках да излея всичко върху него. Ядосана, ударих силно гъдите му с умрук. Джимин не помръдна.
- Наистина ли трябваше да ми го причиниш?! Какво съм ти направила? Защо ме мразиш толкова?!
Продължавах с ударите си, докато една от ръцете му не хвана китките ми.
- Мей, сега всичко е различно.
Думите му отекнаха в главата ми. Сърцето ми заби бързо, надежда и топлина се разляха върху някогашната топка тъга.
- М-моля?
- Мей, обичам те.
Треперех. Бях объркана и отчаяна. Мозъкът ми забрави за всичко болезнено, чуто досега, и се хвана за тези думи.
Мей, обичам те.
Премигах.
- Шегуваш се...- промълвих, въпреки че се молех да не се. Той се усмихна и погали бузата ми.
- Не. И мисля, че трябва да се радваш много.- продължи той, а усмивката му растеше. - Аз, Парк Джимин, напълно се влюбих в теб. Предполагам, че ме победи в собствената ми игра.
Усмихнах се с очи пълни със сълзи. Без да мисля, слях устните си с неговите. Целувката беше топла и презареждаща. Сякаш никога не бях плакала.
Когато се отделих го погледнах в очите.
- Ами съобщенията?- попитах плахо. Джимин се усмихна мило, извади телефона си и ми показа чата си с Джи А.
Джимин:
Време е да продължиш напред.
Джи А:
Какво значи това?!
Джимин:
Няма да се отричам.
За първи път днес се почувствах истински щастлива. Прегърнах го силно.
- Не искам повече да се съмняваш в чувствата ми, разбра ли?- прошепна ми. Настръхнах.
- Просто... пазиш толкова много тайни от мен, че ...
Джимин ме прекъсна.
- Това ли е причината? За това ли ми нямаш доверие?- той се отдръпна от прегръдката малко, така че да ме погледне.
Кимнах несигурно. Той допря челото си у моето и си загледа в очите ми. Погледът му накара сърцето ми да забие по-силно.
- Тогава ще се наложи да ти разкажа всичко, любов.