Хардин
Не мога да излъжа себе си, казвайки си, че всичко е наред. Не мога да си позволя да мисля, че нещата между нас са както винаги са били. Никога не съм очаквал, че нещо подобно може да се случи между нас, най-малко съм смятал, че ще бъде едностранно.
Но трябва да призная едно нещо - аз бях отхвърлен от Хейли. Тя ясно ми заяви, че не изпитва същите чувства. Да, така е, съмнявах се дали не ме лъже. Но каква причина може да има, за да ме излъже и по този начин да накаже и себе си и мен? Какво би я накарало да се лиши от това, което съм готов да й дам? Защото аз съм готов да й дам всичко, което имам. Готов съм да се жертвам, да жертвам и доверието на Хидра в мен, поста си, Д67, най-близките ми хора, свободата си, сигурността си, готов съм на всичко само за да опитаме. Ако тя изпитваше същото, щеше да ми каже. Мисля, че ясно й показах какво бих направил за нас. Ала за нея "нас" не съществуваше.
Хари, време е да се спреш. Спри да потъваш в тези чувства, защото след това може и да не изпълзиш на повърхността. Не забравяй какво се случи последния път, когато беше влюбен. Не забравяй как едва ли не загуби всичко в името на несъществуваща любов. Сега няма да повториш тази грешка. Щом Хейли няма същите чувства, за което все още тая дълбоки съмнения, остави я.
И да се опитам, няма да я забравя така лесно. Но няма да преследвам хора, които не ме искат. Това разбира се не ми пречи да пробвам поне... дали тя наистина няма нищо към мен. Защото целувките й показват точно обратното.
Взех си душ и се облякох, след което моментално попаднах в примката на съня, придърпан от умората и сладката мисъл за нея. На следващата сутрин се събудих от алармата. Понякога се чудя защо сам я нагласям за толкова рано всеки ден. От време на време искам да спя малко повече, особено днес. Наистина нямам никакво желание да стана от леглото си и да се сблъскам с всичките проблеми, които чакат да бъдат решени. Ама наистина. Иска ми се просто да стоя тук, да спя, да мисля и пак да спя. Но съдбата има други планове.
Оправих се набързо и слязох в главната зала за закуска. На нашата маса вече седяха всички и явно чакаха мен, за да започнем.
- Добро утро - поздравих още сънено и седнах на мястото си.
- Какво има за закуска?
- Обичайното - отвърна Фелиси, ядейки ягодите си, гледайки ме с невинен поглед.
- Фелиси, днес заминаваш.
- Накъде?
- Да заведеш отпадналите към щаба.
- Не трябваше ли Далия и Джейс да свършат това?
- Трябваше. Но сега ти ще го свършиш.
- Сама?
- Вземи Касиди.
Касиди се задави с храната, която преглъщаше, и ме погледна с широко отворени очи.
- Защо мен?
- Защото с Фелиси сте си дружки.
- Ами Бен? - обади се червенокосата, гледайки го с някакъв подъл поглед.
- Хари, исках да поговорим за това - започна русокосият, изпуквайки пръстите на ръцете си нервно.
- Слушам те.
Ясно ми стана, че каквото и да искаше да ми каже Бен, не желаеше да го прави пред всички. Но точно сега искам да си изям банана и не ми се ходи никъде другаде.
- Знаеш за ситуацията с Макензи...
- Коя ситуация? Тази с боя или тази с безнадеждното ти влюбване в нея?
Всички си го мислиха, но никой не очакваше от мен да го кажа ей така по време на закуска. Между нас са били няколко любовни конфликта, но нито един не е просъществувал. Навремето имаше нещо между мен и Фелиси, после между Бен и Касиди, а пък Далия и Джейс имат чак дете, така че... Но не можехме да си позволим да мислим за друго освен за работа. Явно че Бен обаче не беше на същото мнение вече. Не че аз бях по-различен...
- Искаш да запазиш Макензи, нали, Бен?
- Да - отговори той смело, готов да отбранява това твърдение със зъби и нокти. Но аз нямах намерение да му се противопоставям. Всеки има право да бъде щастлив с човека, с когото иска. Ако Бен толкова обича Макензи, кой съм аз, че да ги спирам да бъдат заедно?
Вярно, че нарушвах десетки закони, позволявайки на това да се случи, но пред любовта на двама души всеки, дори и Хидра е безсилна. Особено ако тези двама души са преживели всичко това, което Макензи и Бен са преживели. Мисля си, че тя го кара да бъде добър. Мисля си също така, че това не е слабост, както някои биха го описали в днешно време, мисля, че да имаш някой, който да те кара да бъдеш по-добър човек, е нещо хубаво и безценно. И това, че Бен и приятелката на Хейли са се намерили и са решили да тръгнат по този път заедно, е нещо, което трябва да бъде по-често срещано, но за жалост е точно обратното. Иска ми се и нещата между мен и нея да бяха толкова лесни. Не че на Бен и Макензи им беше лесно, въобще коя любов е лесна? Но със сигурност не е като нашата.
Мога ли въобще да я наричам нашата, щом е едностранно?
Дори не знам какво да си мисля. Думите й говорят как не е така, но всичко друго крещи само и единствено, че тя не ми е безразлична. На кое да се доверя? И ако има чувства към мен, защо й е да ги крие? Няма начин да се страхува от отблъскване - първо, Хейли е прекалено уверена в себе си, второ аз ясно й заявих, че изпитвам нещо към нея и въпреки това тя пак ме отряза. От любовта ли се страхуваше?
- Хари, ще направя всичко, дори и да се противопоставиш на решението ми.
- Нямам намерение да те спирам, Бен.
- Моля?
Фелиси се намеси с дразнещия си глас, докато всички други само прикриха устите си с ръце. Защо никой не вярваше, че щях да разреша на това да се случи?
- Хари, мисля, че правиш грешка. Макензи отпадна.
Бен затегна челюстта си до степента, за която можех да кажа, че би си счупил зъбите от толкова стискане. Фелиси наистина се бъркаше в личните им отношения и бих я скастрил, освен ако нямаше някакво право. В интерес на истината ние нарушавахме заповедта на Хидра.
- Защо не можеш да бъдеш човечна поне веднъж? - попита я той, а тя повдигна вежди учудено.
- Бен, ти най-малко имаш право да говориш за човечност. С Тачър може да се състезавате кой е убил повече хора.
Фелиси бръкна надълбоко в раната и смятам, че на Бен това хич не му се понрави, след като той стана, удряйки по масата. Закусващите се обърнаха до един насам и в залата настъпи почти гробна тишина.
- Какво намекваш?
- Намеквам само че ти не си най-големият светец сред нас. Бих казала, че имаш най-много грехове. Ако Макензи знаеше какво се случи с Тара, сама би поискала да я изпратим в щаба.
Това вече беше прекалено и Фелисити го знаеше перфектно. Лукавите й очи чак проблесваха под светлината на лампата. Дишането на Бен беше учестено, защото той се опитваше да запази самообладанието си и да не скочи срещу нея на мига. Но всъщност ако се сбият, няма да ги разтървавам. Мисля, че Фелиси го заслужава след като спомена Тара.
- Не изричай името й напразно - изсъска Бен тихо, така че само нашата маса го чу.
- Или какво?
- Или ще свърши зле за теб, Фелиси.
- Фелиси, стига - намесих се в спора им преди нещата да са ескалирали и той да прерасне в дуел.
- Какво ви става на всички? - изведнъж изкрещя тя, събирайки отново погледите на закусващите - Първо Хари с неговата малка лигла и сега Бен с приятелката й? Да не забравихте, че ако Хидра научи, няма да имате щастливия край, за който мечтаете?
- Фелиси, спри най-сетне - Джейс се намеси.
- Джейс, не се бъркай.
- Не, Фелиси, ти не се бъркай в отношенията на хората - Дилън застана срещу нея също. Единствено Касиди и Далия мълчаха.
- Полудели сте. Всички сте си загубили ума! - изкрещя червенокосата, хвърляйки приборите си на масата и напускайки главната зала.
- Хари, не мога да я търпя, ще я убия някой ден!
- Стига, Бен. Виж, че не може да си държи езика зад зъбите. И аз не мога да я търпя понякога, но не можем просто да я изключим.
- Ами ако каже на Хидра?
- Няма смелостта да го направи.
- Хари, не я познаваш.
- Бен, бил съм по-интимен с нея отколкото ти. Колкото и да се перчи, Фелиси е страхливка.
- Но все пак, ако си отвори устата?
- Ще й я затворим.
Хейли
Тази сутрин едва се отлепих от леглото, да не говорим как трябваше да се довлека за тренировки. При положение, че ще виждам Хардин цял ден, което направо ще ме съсипе. Все още ми е гузно, че излъгах. Но нямаше как да му отвърна с истината, на която той толкова много се надяваше. Ако го бях сторила, щях да направя нещата толкова сложни и за двамата. Ако започнех да мисля за щастливите ни моменти обаче, щях да се разколебая и да направя някоя глупост. Затова просто отбягвах мисълта за него.
Тъкмо влизах в главната зала за закуска, когато червенокос ураган едва не ме отнесе. Фелиси ругаеше под носа си, блъскайки всичко и всички по пътя си. Когато ме избута, не можах да се сдържа.
- Какъв ти е проблемът?
Тя вдигна погледа си от пода и очите й направо светнаха от задоволство.
- Ти си ми проблемът!
След това тя ме подмина най-нагло, а аз едва се сдържах да не я нападна. След вчера не искам още разправии. Игнорирах безпричинното й държание и влязох в залата. Повечето вече приключваха със закуската, затова побързах да си взема нещо набързо. Странно, но въпреки че вчера едва ядох, въобще не съм гладна и сега.
- Пак пропусна всичко - Раян мина покрай мен, за да остави таблата от закуската си.
- Какво е станало отново?
- Скандал между Хардин, Бен и Фелиси.
Ето защо онази вещица така изхвърча от залата. Надявам се да са се скарали с Хари.
- Най-вероятно е бил заради вчера.
- Съмнявам се, че така си крещяха заради вчера. Бен и Фелиси щяха да се сбият.
- За какво си викаха?
- Не можах да чуя много, но Фелиси спомена нещо за някаква си лигла на Хардин и тази на Бен и как всички били полудели...
- Ще й изтръгна косата, ако я намеря.
Опа, това на глас ли го казах?
- Моля?
- Казвам, че въобще не ми е симпатична.
- Да, след като сте се млатили на ринга едва ли ще сте първи дружки.
Иска ми се да знам какво още е казала за мен и Макензи, но някак си ще е много подозрително да разпитвам. Може би Далия или Джейс ще ми кажат, ако си говоря с тях днес. С Раян се запътихме към тренировъчната зала, за да започнем мъчението за днес.
Не мога да игнорирам това, че Хари дори не ме погледна, щом влязох при останалите. Знаех си, че едва ли ще сме на същото положение както вчера, но не отричам че не ми беше приятно да не ми обръща внимание. Сякаш бях обикновена... По дяволите, Хейли, ти го отряза, не се сърди, щом той реши да ти го върне. Сама си си виновна и трябва да си понесеш последствията.
Когато най-сетне погледите ни се засякоха, очаквах да видя всичко в тях - болка, безразличие, разочарование, дори любов. Но никога не бих очаквала да видя това, което видях. Знаех, че ще ми бъде ядосан, но чак толкова гняв. Защо?
Поведението му беше точно отражение на очите му. И то през целия ден. "Хейлиър, направи това, Хейлиър, отиди там, Хейлиър, това, Хейлиър, онова". Знаеше как мразех да ме нарича с цялото ми име и въпреки това го правеше. Имах чувството, че сме се върнали в началото. А как бяхме в началото - никак. Сякаш не бяхме преживели нищо от това, което ни сближи. Осъзнавам, че го отблъснах, но толкова лошо ли го бях ранила, че беше чак озлобен?
На края на поредната изтощителна тренировка, Раян се приближи към мен, избърсвайки потта от челото си, и задъхано седна на пода.
- Мисля, че Хардин днес не е в добро настроение.
- Най-вероятно е заради скандала сутринта - потиснах октавата на тревожност, която винаги бе там, щом лъжех.
- Съмнявам се да си го изкарва на нас заради Фелиси. Той не е такъв.
- Какво значи не е такъв, Раян? Хари е задник както винаги.
- Хари, а?
Отне ми повече време, отколкото трябваше, за да осъзная какво бях казала. Бях нарекла Хардин с малкото му име пред Раян, който си нямаше идея за всички неща, случили се помежду ни.
- Аз... Не знам защо казах това.
- Веднъж му говореше на ти, Хейли, сигурна ли си, че няма нещо, което не ми казваш?
- Да, Раян, сигурна съм.
- Добре - той въздъхна, очевидно ми вярваше. - Защото почвах да се плаша малко.
- Защо?
- Ами ако между вас има нещо, сещаш се...
Не че не бях на същото мнение, но това някак заболя. Защо изглежда толкова нереалистично да има нещо между мен и Хари?
- Какво, Раян, не схващам.
- Не, това са глупости, не се притеснявай.
- Очевидно си мислел нещо, кажи ми.
- Аз, просто...
- Хайде де!
- Не, това е невъзможно, зарежи...
- Ако не ми кажеш, ще съм длъжна да извикам Хардин.
- Какво?! Няма да го направиш.
Добре де, блъфирах, но исках да знам какво се е въртяло в ума на Раян. Приготвих се да извикам Хари, но в този момент приятелят ми ме спря. Точно както предполагах.
- Добре де, ще ти кажа.
- Слушам - направих възможно най-фалшивата усмивка, готова да изслушам Раян. Истината - тревогата и притеснението ме изяждаха отвътре.
- Нали знаеш... Ако между теб и Хардин има нещо, нещата могат да загрубеят.
- Какво имаш предвид?
- Каквото чу. Той има власт и притежава избухлив характер и ако нещо се случи между двама ви, може да си изпатиш.
- Стига, Раян, Хари е лош, но никога не би направил това.
Вярно е, че допреди малко го обвинявах, а сега едва ли не го защитавам, но там е целият проблем с Хари. Никога не знаеш мразиш ли го, обичаш ли го.
- Понякога хората нараняват тези, които най-много обичат.
Раян каза това в различен контекст, но аз знаех, че все пак тези думи биха могли да намерят предназначението си и в ситуацията между мен и Хари.
- Аз трябва да тръгвам - опитах се да се усмихна, но не можах, затова станах от пода и се запътих към стаята си. Исках просто да си взема един горещ душ, да вечерям и да легна на не чак толкова удобното си легло, опитвайки се да спя без кошмари поне една нощ.
Раян не каза нищо, нито ме погледна, затова реших дори да не се обръщам назад. Плановете ми бяха провалени, когато някой сложи ръката си на рамото ми. Обърнах се и видях Крисия.
- Какво искаш? - можех и да звуча грубо, но и двете не се понасяме, нека да не се лъжем.
- Хардин ме изпрати.
Аха.
- Добре, какво иска той?
- Иска да дойдеш на извънредна тренировка преди вечеря.
- Моля? Не, няма шанс да го направя.
Умирах от глад, бях на предела на силите си и Хардин искаше от мен какво?
- Това не беше покана, Хейлиър, беше заповед.
Бях забравила за любимото занимание на Хардин - да командва хората. Грешка, това беше второто му любимо. Как можах да пропусна първото - да ги измъчва и да превръща живота им в ад.
- Кажи му, че съм гладна и изморена и няма шанс да се занимавам с глупостите му.
- Не мисля, че това ще му хареса.
- Не ми пука какво му харесва и какво не. Няма да ме командва.
С тези думи се запътих към баните, оставяйки Крисия да се чуди откъде имам тази смелост. Хардин можеше и да се заканва, но от опит знам, че няма последствия. Добре де, имаше последствия, но аз и без това обичах да тествам търпението му. Въпреки че този път наистина не искам скандали между нас двамата.
Вървях по тихите коридори с кърпа, увита около голото ми тяло, и коса, от която все още се стичаше вода. Бях си взела нещо набързо за вечеря, за да не се засичам с Хардин в главната зала, а и исках да остана сама поне една вечер. Наближаваж стаята си, когато някакъв звук ми привлече вниманието. Зад ъгъла стояха едно момче и момиче. Бях се запознавала с Нейт преди известно време, но за първи път виждах момичето. Щях да ги подмина, ако не бях видяла страха в очите й.
- Какво става?
Намесих се между тях и каквото и да ставаше помежду им.
- Хейли - той изглеждаше изненадан и то приятно. Но нещо в гласа му не ми харесваше. - Разбрах за случилото се вчера? - изглеждаше по-скоро като въпрос, затова кимнах, оглеждайки момичето, което стоеше до него, от глава до пети - Добре си, нали?
Едва ли му пукаше, според мен просто искаше да разсее съмнението ми, че прави нещо нередно.
- Искаш ли да дойдеш с мен? - попитах момичето направо. Нямаше да увъртам, той явно я е сплашил, защото тя го погледна уплашено и поклати глава.
- С Никол се забавляваме, това е.
- Мисля, че на нея не й е много забавно, Нейт.
- Тя е просто срамежлива, нали така, Никол?
Той я погледна и се заклевам, че видях зенниците й да се разширяват.
- Съмнявам се. Никол, ела с мен.
Хванах ръката й, но в същия момент, Нейт хвана моята. Опитах се да го избутам, но с другата си ръка трябваше да придърпвам кърпата си. Винаги аз попадам в такива ситуации.
- Недей да го правиш - той звучеше мило, но знаех, че зад усмивката му се крият всички лоши неща, който може да й е направил.
- Мисля да остана с Нейт.
- Никол, искам да дойдеш с мен. Хайде.
Дръпнах я по-силно, ала Нейт хвана и двете й китки, дърпайки я настрани.
- Да вървим.
- Нейт, заклевам се, че ако не я пуснеш на мига, ще се наложи да извикам Хардин.
- Стига, Хейли, просто се забавляваме.
- По-скоро ти се забавляваш с нея. Предупреждавам те да я оставиш намира.
- О, хайде...
- Какво става тук?
Винаги съм се очудвала на способността на Хари да се появява в правилния момент.
- Нищо - видях как Нейт пусна Никол на секундата и даже се отдръпна от нея с няколко крачки.
- Треньоре - усмихна се той. - Тъкмо запознавах приятелката ми Никол с Хейли.
На Хардин му беше необходим само един поглед в моя посока, за да разбере, че това е лъжа.
- Никол, ти не трябва ли да си в спалните?
- Да, аз ще вървя - едва-едва каза тя и прибяга по коридора в обратната посока. Нейт се засмя фалшиво.
- Тя е доста...
- Уплашена? Чудя се защо ли?
- Аз ще вървя...
- Не, Нейт, ти ще стоиш. Какво й направи?
Имах чуството, че трябва да си тръгна сега, но сърце не ми даваше да напусна гледката. Хари, деец на добро дело.
- Нищо, ние искахме да се позабавляваме.
- Едва ли. Ако разбера, че нещо се е случило с Никол, ще си имаш работа с мен, разбра ли?
- Да - отговори Нейт и секудна след това ни заобиколи, тръгвайки си. Минута неловко мълчание беше настъпила между мен и Хардин. Това беше първият ни разговор насаме от признанието му. Мислено се подготвих за крясъците му.
- Това беше добра постъпка.
- Никол е сестра на Джейс, това е.
Джейс има сестра? Нямах представа.
- Оу - казах неловко, затягайки кърпата около тялото си. Съвсем бях забравила, че практически съм гола.
- Защо не дойде днес, Хейли?