След всички тези преживявания, единственото, което исках, бе да се метна на леглото и да заспя. Но когато легнах, мислите ми не ме оставяха на мира. Споменът за устните на Джимин върху моите се беше отпечатал в съзнанието ми. Ако се опитах можех да си представя че възглавницата бе той и да разиграя сцената отново. Но това би било твърде извратено... Сърцето ми биеше толкова бързо. Ако бях права сигурно би ми се завило свят. Но не, аз си лежах прегърнала възглавница, която миришеше на него. Имайки предвид това, че той лежеше полу гол под завивките ми, нормално всичко да мирише на него. Като скункс е... само дето миришеше доста по-добре.
***
Алармата ми ме събуди абсурдно рано. Или поне така ми се струваше, заради прекалено малкото часове сън. Макар и на зиг-заг, излязох от стаята си и се затътрих към кухнята. Нашите бяха будни вече, както винаги. Странното бе, че и Джимин беше станал.
- Защо си тук?- попитах сънено, докато премигвах с очи, за да се събудя.
По лицето на Джимин си разля топла усмивка. О, моля ти се, много е рано за такива забързващи сърдечния ритъм дейности...
- Добро утро и на теб!- отвърна ми като взе буркана с течен шоколад и го постави пред мен. Точно щях да питам защо го слага там, и мама ми показа чинията с палачинките.
- Мамо, толкова те обичам!- викнах в екстаз, а баща ми ме удари с вестника по главата.
- Толкова си шумна... - отвърна баща ми като клатеше неудобрително глава.
- Кой го казва...- каза насмешливо мама и забели очи. - Между другото, Мей, блузата ти е наопаки.
Вдигнах вежди учудено и погледнах надолу. Факт. Вчера бях толкова изморена, че изобщо не бях обърнала внимание как се обличам.
- Опа. - измърморих и се почесах по врата сънено. - Е, поне съм облечена...
При което, веждите на майка ми се стрелнаха нагоре, набръчквайки челото й. Ако още малко бе останала с тази физиономия, най-вероятно те щяха да излетят нагоре и да се забият в тавана.
За разлика от мама, баща ми продължи да си чете и да отпива от кафето си.
- Хмм, ти с тази блуза и недоспало изражение, той толкова щастлив...- обърна се тя към мен и Джимин и ни загледа преценяващо. - Подозрителни сте.
Точно отворих уста, за да се оправдая, но Джимин ме изпревари.
- Спокойно, ползвахме презерватив.
Край. Това беше краят ми. Е, колко бързо се случи всичко, дори не успях да напиша завещание...
Ченето на мама щеше да удари пода, а баща ми просто изплю цялото кафе, което имаше в устата си. И след този тропически дъжд, който ме заля в този момент, намерих сили да обясня ситуацията.
- Не, това не е вярно!- обявих високо. Отчаянието ме беше обладало и вече дори не обмислях как може грешно да си разтълкуват думите ми.
Татко покри лицето си с ръцете си. Майка ми от друга страна се разкрещя:
- Правила си секс без презерватив?! Това е толкова безотговорно! Толкова разговори отидоха по дяволите! Думи нямам!
- Ще ставам дядо...- шептеше баща ми, който все още изглеждаше сякаш ще заплаче. - Много съм млад за дядо! Господи, защо на мен?!
Аз стоях в пълен шок. Просто не можех да кажа и дума. Мама беше като звяр в човешко тяло в момента. Сякаш имаше бутон за Събуждане на демона, а аз го натиснах с всичка сила.
Като онези деца, които правят какво ли не, за да призоват демон. А всъщност е толкова лесно! Казваш магическите думи "секс без презерватив" и с малко късмет и Сатаната може да се появи.
С периферното си зрение виждах Джимин, който беше почервенял от опити да не се изхили като пълен кретен, какъвто в прочем е.
- Скъпа, погледни го от добрата страна!- обади се татко. - Ще си най-добре изглеждащата баба.
И след малко отново изпадна в депресия. А майка ми вече бе готова да ни откъсне главите с голи ръце.
Джимин явно не можа да издържи повече и съобщи:
- Шегувахме се.
Нещастник такъв, ти се шегуваше, не ме въвличай в това!
Изведнъж настана тишина. Баща ми си отдъхна, но не можех да кажа същото за мама. Беше се усмихнала зловещо и ръката й се пресегна за ножа, с който мажем масло.
Без да му мисля много, просто станах от масата и заотстъпвах. Не исках да бъда изкормена с нож за масло... Джимин не знам дали оцеля. Но дори и да не е, няма да ми липсва...
***
В училище, малко преди да влезем в класната стая, засякох Мин Хо. Хванах го за ръката, за да му привлека вниманието. Той явно не го очакваше, защото подскочи.
- Имаме да си говорим с теб.- обявих му с усмивка. Той се изхили глуповато.
- О, да! Имам да ти разказвам! - обяви той с мазна усмивка.
- Не повече от мен. - издразних го.
- А на бас?- отвърна ми като ми намигна. Изкикотих се, но тогава усетих нечия ръка на рамото ми. Обърнах се стреснато, за да видя Джимин с отегчено изражение.
- За какво е баса? Че си грозен ли?- изсъска той през зъби. Шокирах се от грубостта му и го избутах от мен.
- Сериозно, прекаляваш!- викнах му и побързах да се извиня на Мин Хо.
***
Влязох в библиотеката с пълна газ. Исках поне малко спокойствие! Но за съжаление отърване от това момче няма. Джимин ме следваше като сянка. А изражението му изглеждаше все по-заспало.
Обикалях наоколо, в търсене на книгата, която обсъждаме по литература от миналата седмица, но аз все още не я бях прочела. След сигурно двайсет минути, най-накрая успях да я намеря.
- Ще си тръгваме ли сега? - попита Джимин за осми път. Забелих очи.
- Ако още веднъж ме попиташ, ще ти натъпча някоя книга в устата.
Той се засмя тихо- все пак бяхме в библиотека.
- Още ли ми се сърдиш за днес?- попита ме като хвана едната ми ръка, но аз я изтръгнах веднага.
- И питаш?
Обърнах се с гръб към него и се насочих към столовете, където обмислях да прекарам остатъка от деня. Джимин ще бъде очарован.
- Е, нали ти казах, че съжалявам! - започна да мрънка той.
- Ами онова с Мин Хо? Що за глупост?! Защо го нападна така?
Избягваше погледа ми. Не знаех дали крие нещо, или просто му е неудобно.
- Как очакваш да реагирам, когато флиртуваш с други момчета?- измрънка си той.
Пеперудите в корема ми се появиха толкова неочаквано, че донякъде се зашеметих.
- С никого не съм флирт- чакай, откога ме ревнуваш?
Изпуши ме на смях. Нима Парк Джимин ме ревнува?! Гледай ти как се промениха нещата. Плана явно работи...
- Не ревнувам. Просто не мисля, че я правилно... 'се тая.
Усмихнах се доволно.
- Ок, сменям темата. От къде познаваше онези момчета от вчера?
Той вече не изглеждаше засрамен, а сякаш съм го пляснала с мокър парцал. Очите му почнаха да шават наоколо. Изведнъж сякаш се притесни от нещо. Да не би това да е някаква тема табу? Криеш ли нещо Парк Джимин?