Ноща бе тиха и прохладна,
по улиците на Ню Йорк не се случваше нищо, нямаше нито хора, нито коли. Часа отдавна бе минал полунощ ..
Но в една уличка , почти в преградието на града, не бе така спокойно...
-Докоснеш ли я още веднъж ще те убия, чули-изкрещя Джейк на Хари хващайко го за яката на якето му..
-Не ме е страх от теб!-започна да се смее , като по устата му имаше кръв от ударите.
-Ах ти мръсно чудовище.-Джейк го удари още веднъж-Повече да не си докоснал Кристина, още повече да я доближаваш, ще съжаляваш за това, че и посегна!
-Хахахах-започна да се смее Хари за пореден път-Аз ли и посегнах? Чуваш ли се какво говориш. За всичките и нещастия само ти единствено си виновен...
-За какво говориш?
-Не се прави ,че не знаеш. Ти я изнасили, ти я нарани , ти избра да чукаш Алекс. Ако не бе такъв женкар , такъв използвач, Александра никога нямаше да реши да ти съсипва живота... Сега щяхте да сте щастливи с Кристина. Но знаеш ли , може би наистина това което стана е за добро, Кристина заслужава някой много по-добър от теб. Някой като мен! Който да я цени и обича, който няма да я наранява Джейк. -Захвата на Джейк отслабна, той пусна съперника си и се отдръпна настрани. Почувства се наранен от думите му, почувства се използван ...
-От къде познаваш Алекс?-успя да смоторлеви.
-От къде? За бога Джейк , ние с Алекс сме комбина, знаеш ли колко връзки съсипах ме. Знаеш ли колко живота опропастих ме .-Джейк го погледна невярващо, всичко това му се виждаше не реално...-Не ми вярваш нали?
-Как да ти вярвам кучи син такъв..Ти си болен...Това което казваш няма смисал..
-Не Джейк, ти си болен. Повярва на един фотошоп , направен от мен и прокуди приятелката си. Според мен даже си жалък, че даже не я изслуша, тя ти се молеше , жалваше ,а ти я насили...
-Замълчи-хубавелкото стисна очи и изръмжа.
-Не Джейк, не съм чудовище и ценя Кристина, затова сметнах за нужно да ти кажа цялата истина...И знаеш ли какво ако си мислиш, че ти си чудовище, Александра е много по голямо. Тя е болна, луда, но е моята сестра и винаги ще я подкрепям. Затова всеки път, в който тя искаше да опропасти ничии живот , защото не е получила исканото внимание, аз винаги и помагах.-Джейк го погледна и се вгледа в него.
-Ти не си и брат, тя е рускиня, но ти не си руснак.. Ясно се личи , че си американец...
-Биологически не съм, но родителите ни са женени, което ме прави нейн брат..- Кратко мълчание обвзе и двамата. Джейк все още не можеше да повярва на думите на този луд. Той бе объркан, вече не знаеше кое е истина и кое лъжа.
-Сега, за доброто и на двамата най-добре е да си тръгнеш от тук . Трябва да я оставиш да живее живота си, и тя и ти знаете , че след всичко , няма как да бъдете заедно..
-Никога, няма да я оставя, боклук нещастен, вървете на майната си и ти и тъпата ти сестра-понечи да го удари , но залитна. След което Хари удари Джейк карайки го да падне на земята.
-Това да ти е за урок. Най-добре се вслушай в думите ми Джейк, казвам ти го като на приятел, въпреки , че не сме такива...-След тези финални думи Хари си тръгна. Джейк остана сам в тъмното, вглъбен в тишината мислещ за това, което трябваше да направи от тук нататък.
Дали Хари бе прав или не? Този въпрос го разкъсваше и го караше да го боли все повече.
Но как да остави Кристина?
Ясно бе, че сега осъзнаваше грешката си, ясно бе , че е такъв глупак, но как да я остави, как?
...
-Как си?-Гласа на Лидия оглуши тишината.
-Той е толкова малък..-Криси се вгледа в бебчето. -Толкова чист, непорочен, невинен.. Не знае нищо за живота, та той е тук от два дни... Не знае какво е болка, какво е това сърцето ти да кърви и да не спира да боли... Искам и аз да съм като него, да не ме боли, Лидия..-тя заплака съкрушена и се гушна в приятелката си.
-Знам мила, знам.. -потупа я по главата и я прегърна силно. -Но трябва да се стегнеш и да се бориш, ако не за любовта си, поне за живота си.
-Не искам..
-Но трябва! -Лидия въздъхна и погледна приятелката си в очите.
Там тя намери само болка, отчаяние и стрес.
Чак сега забеляза , че Кристина бе в доста окаян вид-бледа и в рани, синини. Че тя бе на предела на силите си и всеки момент щеше да рухне.
Какво да прави Лидия, как да я утеши, как да й помогне?Не знаеше... не знаеше как да помогне и на Джейк. Ясно осъзнаваше , че Тина няма да преглътне гордостта си и да прости на Джейк.
А й тази Алекс, имаше нещо нередно в нея, Лидия знаеше , че Джейк не би наговорил и извършил тези неща , които твърдеше Кристина, но как да й го обясни..
Най-добре и за двамата щеше да бъде те да се разделят..
Когато Лидия си помисли това всякъш ток премина през тялото й. Тя осъзнаваше колко болезнено щеше да бъде, но като всичко бе рухнало и изгубено, как щеше да се изгради отново?
Те бяха изгубили доверието си, а ако няма доверие ,що за връзка щеше да е?
Само с думата "обичам те" не става . И тя знаеше , че и Джейк и Кристиня знаеха това, може би и за това не си прощаваха..
Ахх милият Джейк, и аххх милата Кристина.
Две агънца изгубили правилния път. Отдалечили се един от друг , лутащи се в бездната на самотата...
...
Джейк влезе в дома си и блъсна с всичка сила входната врата.
-Александраа-изкрещя с толкова омраза.
Но тя не отговори. С бързи крачки той влезе в кухнята, после в хола , но и на двете места я нямаше.
Затова се отправи право към стаята си.
Когато отвори вратата и влезе разярено вътре, осъзна , че и там я нямаше.
Да не би кучката да си бе тръгнала?
И то безнаказано?
Джейк изкара телефона си от джоба и набра номера й.
-Такъв номер не съществува, моля проверете дали не е грешен...-чу се гласа на гласовия оператор.
Джейк изтръпна от ярост, намеришели я щеше да я убие, щеше да я разкатае, щеше да й покаже , че се е захванала с грешният човек ,и че той бе същинският дявол , а не тя...
...
В тъмнината светеха само чифт очи, тези на Джейк, които се бяха напълнили със сълзи.
Той падна на колене и удари с юмруци в земята.
-Ще те убия, ще те убия...-устните му шептяха тихо, всякаш казваха молитва, но бяха далеч от правенните неща в момента.
Цялата му душа сега пренадлежеше на Луцифер и докато не изпълнеше заканата си нямаше да намери може би покой..
Но бе раздиран и от това дали да ни си тръгне да остави Кристина, да остави всичко и всички и да загърби живота си.. Та той бе виновен за всичко, той и тъпия му характер , его , всичко...
Той и само той!
Беше ли нужно да цапа ръцете си с кръв , заради неговата грешка?
Какво да прави? Какво?
Да убие или да си тръгне?!?
Да си тръгне или да убие?!?