You Don't Own Me!

Глава 11

Измина един месец от онзи съдбоносен ден. Кристина не видя Джейк. Нито в колежа, нито някъде другаде. Сякаш бе изчезнал. И от чутото по коридорите и шушукането на тайфата му, явно никой не знаеше къде е. 
"Странно" -помисли си тя, но след това размисли и си каза - "Все тая, където иска да е."
Но наистина бе странно. Цял месец го нямаше, сякаш бе потънал в дън земя. Не бе присъщо за него. По принцип понякога изчезваше за ден-два, но винаги Сам знаеше къде и с кого е. Но сега и Сам го бе налегнало притеснение.
Къде е Джейк?
Всички се питаха това и никой не знаеше отговора.
Но някъде в една хижа, недалеч от града, той пиеше сутрешното си кафе, вперил поглед в далечината. 

-Джейк?-нечий глас прозвуча в ушите му.

-Мм?-умислено отвърна.

-Добре ли си? -Красавецът погледна въпросната фигура и надигна вежда.

-Мисля, че да  Дилън. -Опита се да се изправи от стола, но пронизваща болка го сряза. 

Изпъшка.

-Счупените ребра ще заздравеят по-бавно от повърхностните рани, които вече почти не се забелязват.-отбеляза мъжът. Джейк само го погледна и влезе вътре, тих и все така замислен.
Дилън бе на около 22-23 години. Млад , в разгара на силите си, с хубаво тяло и красиви очи.  Той бе чичото на Джейк, брат на майка му, но поради малката разлика в годините си, двамата бяха много добри приятели.

Обратно в  Ню Йорк, Кристина работеше в кафенето, когато съзря Лидия.

-Здравей. -каза тя, но не се усмихна.

-Добре ли си?-попита разтревожено Криси.

-Не, Кристина.-изхлипа ягодово-русата. Криси излезе от тезгяха, отиде до приятелката си и силно я прегърна. 

-Какво има? 

-Останах сама... -няколко сълзи се търкулнаха по бледото ѝ лице.

-Как така сама?

-Нашите заминават да живеят в Лос Анджелис, а аз оставам сама.. 

-Добре, но защо не отидеш с тях? -попита я неразбираемо. Нали не иска да е сама, защо остава тук?

-Искам да си изкарам колежа тук, не искам нови запознанства, ново място и нови приятели. С теб ми е добре...-Кристина се усмихна. Тази луда нейна приятелка, понякога е като дете. Потупа я по главата и все така се усмихваше.