You Don't Own Me!

Глава 22

Кристина влезна в кафенето в което работеше вече няколко месеца.
Тази сутрин не успя да се види с Джейк, затова му написа сладък СмС в който му каза колко много го обича. Тревожеше се и за него и за Лидия. Сякаш всичко най-лошо бе струпано все около тях.
Часа бе едва 7:45 , а деня се очертаваше скучен.
Вратата се отвори и една симпатична женица влезе и нададе вик.

-Ооо ти си тук, от кога те чакам..-замаха радостно ръце и викаше въодушевено. Кристина въобще не зацепваше , коя е тази страница и какво искаше от нея.
Първоначално си помисли , че е някой луда, затова сграбчи един нож за сигурност. Но след това и се стори твърде позната , и се отпусна.

-Аз ли? Защо аз?

-Разбира се , че теб Кристина..-Тина я погледна странно това ,че и знаеше и името я изплаши още повече. Забелязала жената притеснението й , изпадна в истеричен смях и през сълзи заговори.-Ясно е , че не ме помниш но се успокой, не съм сериен убиец..-Кристина си отдъхна леко, но все още бе напрегната.-Охх, аз съм жената от модната агенция, спомняш ли си? Ема, Ема Монгомъри.

-Модна агенция??-попита неразбираемо, защото не разбираше наистина.

-Бях тук , една зимна сутрин и си купих лате от теб, след това ти направих предложение да станеш модел в модната ми агенция и ти отказа. Сега спомнили си? -И чак сега на хубавелката и светна, коя е тази жена, но със сигурност първия път не изглеждаше толкова луда...

-А да, здравей!-усмихна й се топло.

-Здравей! Но не съм тук да се поздравяваме ,тук съм за нещо много по-голямо.

-Голямо?

-Него ден, може да съм те снимала няколко пъти и така лекичко да съм пратила снимките ти тук и там, и мисълта ми е , че много хора те искат и ще спечелиш сумати пари. От теб зависи и твоята и моята работа, затова хубавелке съгласи се!-Ема направи кучешка муцунка и премигна няколко пъти. А колкото до Кристина, ченето и увисна до земята.

Как така я искат? Тя и модел и въобще, кой би я забелязъл... Тя е едно обикновенно момиче, да не би да е шега?

-Ти се шегуваш, не ми е до шеги затова си върви моля те..-започна да мие нацапаните чаши.

-Шегувам?? Ммм ехо, поглеждала ли си се в огледалото? Ти си как да кажа, уникална. -скастри я тя.-Красива си, нямаш си и напредстава колко много, имаш уникалното тяло , излъчване , а за височината да не говорим. Ти си диамант Кристина, и то от най- скъпите!-Кристина се усмихна, такъв макар и леко строг , коментар не бе получавала, какво лошо имаше, ако пробваше? Без това и трябват пари, а само работата в кафенето не стигаше...