You Don't Own Me!

Глава 40

"Аз не съм за тебе, лош съм, ще нараня и теб, както нараних и Лидия, ще съсипя живота ти..."-Това бе казал Джейк още в началото на Кристина, но въпреки думите му , Криси не спираше да вярва , че тези думи не са истина, и въпреки , че той го направи, тя пак не го вярваше, до момента , в който всичко ескалира...
Пет години живота и на двамата бе раздиран от болка и разкаяния...Пет мъчителни години, но си имаха и своите щастливи моменти, които ги спасиха до някъде...

Какво ли щеше да е ако в онази съдбоносна зимна нощ пътищата не им се бяха присякли?
Дали щяха да са щастливи?
Сигурно...

Кристина сега щеше да е щастливо омъжена за някой добър и свестен тип, който да я благотвори и обича с цялата си сърце. Който ни веднъж нямаше да я накара да пролее ни една сълза.. Той щеше да я дари и дарява с щастие, което нямаше да може да се измери в прости еденици, щеше да е безкрайно...

А Джейк...
О горкият Джейк...
Ако не беше срещнал Криси, живота му се очертаваше меко казано ужасен...
Той щеше да изцапа ръцете си с кръв, многократно, щеше да напусне семейството си и приятелите си, нито Сам, нито Дилан щяха да са способни да го спрат...
Джейк щеше да се забърка в такива неприятности от които нямаше да се измъкне лесно...

Виждам ги в момента Криси бе бременна и чакаше първата си рожба с ентусиазъм, а Джейк .... А Джейк е в клиника за наркозависими и обезобразен до неузнаваемост..

Въпреки всичко което преживеха, добре , че се срещнаха, защото Криси успя да съхрани и изкара доброто от Джейк на показ..Успя да го научи да обича, да бъде мил и загрижен, да не е онова студено копеле , което беше...
А Джейк успя да направи живота на Криси приказка, макар и с доста лоши моменти...Той успя да я обикне и да я направи значима, успя да и вдъхне кураж за да устоява мнението си, успя да я направи някоя...

И сега толкова години след всичко Кристина се гледаше в огледалото и се питаше и какво ако не го бях срещнала?
И пак стигаше до едно и също заключение, че без Джейк нищо нямаше да е същото и все така се усмихваше ...

-Како?-някой наруши тишината. А Криси се обърна и се усмихна широко.
-Кендъл, миличка..-засили се към нея и я прегърна.
Кристина не бе виждала сестра си от 7 години, след като забременя и си тръгна , майка и реши да изпрати Кендъл в девическо училище в Франция.
Толкова бе пораснала, бе се превърнала в красива млада дама. Нямаше и следа от предишното малко момиченце, но все пак бе на 15 години.. Пораснала, женствена , красива, устремена , силна , толкова приличаща на Криси.
Криси се усмихваше и я стискаше в прегръдките си.
-Толкова ми липсваше!-каза през сълзи.
-И ти на мен, но не плачи, ще развалиш всичко!-усмихна се и я щипна по бузката.
Криси все така се усмихваше и сияеше.
-Последно като те видях, мила ми сестричке, не си спомням да си била така обемиста.-засмя се а Кристина се намуси.
-Това не е вярно, не съм дебела!-отсече остро и сбръчка вежди.
-Хаха говори ми..Доста неща съм изпуснала за тези 7 години..Как си след всечко? -каза тя... чак сега Кристина разбра колко пораснала беше сестра всъщност и как не бе онова малко момиченце за което тя бе готова да убие. Пред нея не седеше болната Кендъл , а жената Кендъл, която вече разбираше всичко и с която можеше да се говори като с голям човек..
-Не знам..-отвърна и помръкнало-Предполагам добре...-хиляди сцени изплуваха в главата и като филмова лента. Джейк, ахх нейния Джейк...
Подсмръкна и седна на ъгъла на леглото си.
-Сигурна ли си?
-Да Кендъл спокойно...-отвърна й тя и се усмихна на сила, чу се тропот на краченца по дървения под и писък.
-Лельо Кендъл, лельо Кендъл-викаше порасналата седем годишна Алисън .
-Хей бръмбарче..-усмихна и се Кендъл-Здравей!
Това бе тяхната първа среща, поради строгите мерки в девическото училище Кендъл не можеше да го напуска докато не завършеше, затова и не можеше да се среща с никой от близките си и ги бе виждала единствено по Скайп.
Факта , че се срещаха за първи път караше Алисън да е любопитна и то много.
-Уха, ти си толкова красива.-започна да обхожда лицето и с пръсти да не би да е маска.
-Алисън, остави леля си на мира!-скастри я Кристина.
-Дяволи те да ме вземат, имам две уникално красиви лели!-отбеляза тя и се удари по челото.
-Алисън, от къде знаеш тези цинизми?-скара и се майка й.
-Аз знам!-отбеляза Кендъл и се засмя.
-Не се и учудвам...-отбеляза Криси и се засмя. Алисън бе същински бащичко-приличаше на него, палава бе като него, имаше същите маниери и навици, но бе и добра също като майка си..
Джейк ахх Джейк....
-Да не съм те чула да говориш такива неща!
-Добре мами!-обеща уж но всеки знаеше , че нямаше как да стане това.
След като излезе от стаята двете Кристина и Кендъл се засмяха.
-Лудетина!-отбеляза Кендъл.
-Не се и съмнявам.
-Същински бащичко...-Лицето на Криси помръкна, сестра й забелязала това се опита да я успоко й.-Съжалявам, не исках да казвам това..
-Няма нищо спокойно..
-Амм ще сляза при другите, искам да ги видя , дойдох първо при теб и не успях да им кажа даже и здравей.
-Добре!
Криси отново остана сама в стаята си , но този път едва сдържаща сълзите си.
-Проклети хормони-изруга тя и издуха небрежно носа си.
-Не свикна ли вече?-някой се подпря на вратата.
-Хей-усмихна се Криси.
-Здравей, как си?
-Добре съм.
-Току що се разминах с Кендъл. Много е пораснала, напомня ми на теб. -въпросната фигура се доближи до Криси и я прегърна, като целуна леко нослето й.
-Ейй, не заглеждай сестра ми ако обичаш!-за пореден път се намуси.
-Ей, нямах впредвид това, нали знаеш, аз обичам само теб!-целуна я леко по устните а Криси се усмихна.
-Както и аз теб!
-Какво правиш тук? Колко пъти да ти казвам , че да виждаш булката преди сватбата е лош късмет? -Скара се някой-Марш навън, преди да съм те изкарала навън самата аз!
-Оо-засмя се Криси.-Някой днес е станал с дупето нагоре.
-Ъъ ако беше бременна в 9 месец, чакаща всеки момент да роди, нямаше да се смееш.
-Мм Лидия, говори ми..-засмя се Кристина и показа подутия си корем-Като крава съм, на сватбения си ден, ти мила ми приятелко на сватбата си не бе бременна!
-Еее да, но пък имаш време още до термина а аз не.. И нервите са ми опънати до краен предел , може всеки момент да се тупна и да умра, ъъъ тоест да родя..-и тримата се засмяха.-Ти още ли си тук? Марш преди да съм те набила!-замаха пръст заплашително
-Добре, добре излизам, не искам да ядосвам биг мама!-засмя се както и Криси и излезе от стаята , като остави двете момичета сами.
-Той дебела ли ме нарече? Ще го убия!
-Лидия-спря я през сълзи от смях Кристина-Спокойно, дишай издишай! -Лидия повтаряше това което правеше и Криси.
-Мисля , че откачам!
-Нем, ти не си закачала! -окуражи я приятелката й.
-Стига си се смяла на мой гръб а да видим как ще те натика ме в роклята, и ти си като кит.
-Ей...
-Кой се смее сега последен, Кристина. -Криси прегърна приятелката си и каза през сълзи-Благодаря, че те има!
-Ами аз?-трети човек се намеси в сърцераздирателния им разговор.
-И ти Алекс, иди суда(ела тук)-усмихнаха се и трите и се прегърнаха силно.
-Приятелки за винаги!
-Приятелки за винаги!
-За винаги!-казаха си и трите и се стиснаха в здрава прегръдка.
-Не се вписваш в картинката, не е честно!-отвърна унило Лидия-нямаш корем...не си гигант като нас...
-Всъщност скоро ще бъда!-отбеляза тя и се усмихна.
-Какво?-попита Криси-Но нали не можеше?
-Инвитрото прави чудеса!
-Толкова се радваме за теб!-изпищя Лидия.
-Ще си имаме бебета по едно и също време-вметна Криси.
-Ужас!-каза през смях Алекс.
-Нали?-отвърна Лидия и пак се прегърнаха.