Глава 5

5.9K 250 2
                                    

ГТНК:
Поех дълбоко въздух и прекрачих входа на колежа. Стотици чифтове очи се втренчиха отново в мен. 

Всички шушукаха и казваха-"Това е тя!". Вървях със сведена глава и стиснала учебници пред гърдите си. Не обръщах внимание на никого. Все още си спомням думите на Лидия онази нощ:
-Казвам ти Лидия, Джейк ми помогна.

-Това е как да кажа?? Невъзможно! Въобразила си си.-продължаваше да ме убеждава, че наистина всичко е било плод на въображението ми. -Когато влязохме беше само ти и момчето...

-Аз..-не знаех какво да кажа. Ами ако наистина всичко си го бях измислила. Ако просто в паниката мозъкът ми ми е изиграл лоша шега? 
Аз видях , че той си тръгна по-рано. А и той не би ми помогнал, за нищо на света... 
Но пък как успях да се освободя от насилника си? Той имаше кръв по лицето, едва ли аз съм го пребила... Нищо не разбирах , но в едно бях сигурна или полудявах, или ми се губеха моменти..

-Повиках полиция, умолявам те, не намесвай името на Джейк..-Проговори отново ягодово- русата, а аз просто кимнах и заплаках още посилно.

-Шшш, не плачи..-погали ме по главата..
Така и не ми даде ясно обяснение, защо не ми вярва и защо да не говоря за него...Но и аз се отказах да я питам и притискам. Онзи Питър успя да избяга и полицията така и не успя да го намери за тази седмица.

Влязох в стаята по Биология и видях Джейк на обичайното си място. До мен. Седеше и се смееше, наобиколен от приятелите си. Поех дълбоко въздух и се затътрих към мястото си, като се усмихнах топло на Лидия, както и тя на мен.

-Опп, парцаланата е тук.-засмяха се всички в стаята, с изключение на мен и приятелката ми.

-Млъквай, Крисчан!-намеси се тя. А аз ѝ направих знак да не се занимава, защото нямаше смисъл. 
Седнах и зачаках часът да започне. Но на няколко пъти забелязах, че Джейк ме гледа и се усмихва. Не знам какво да очаквам от него, но трябваше да разбера истината.

-Трябва да поговорим! -казах задъхано и прехапах долната си устна, защото се притесних. 

-Няма какво да говоря с теб, Тейт-каза шепнешком, защото часът бе започнал.

You Don't Own Me! Donde viven las historias. Descúbrelo ahora