*Гледната точка на Найл*
Отворих мързеливо очи и опънах ръце нагоре. Изненадващо за мен, не се чуваше нито звук. Станах от удобното кресло и се запътих към стълбите.
- Харии.. Кейт.. Тук ли сте? - извиках и отворих вратата на стаята на Ребека
- Дообре, явно ви няма. - казах на себе си и затворих вратата.
Извадих телефона си от джоба на дънките си и набрах номера на Хари.
Нямаше отговор.
Слязох набързо по-стълбите и се върнах в хола, започвайки да будя Зейн.
- Зейнн. - побутвах рамото му, гледайки лицето му за някаква реакция, - Ставай, говедо такова. Стига си спал. - хванах двете му рамене, разтърсвайки ги.
-Ъгх, Найл, остави ме.. - изръмжа Зейн, отблъсквайки ме и се завъртя на другата страна. Извъртях очи и го издърпах за ухото, повдигайки главата му.
- Ставай, Пери те чака в стаята си, каза, че има изненада за теб.
- Така ли? Отивам веднага. - изскочи веднага от канапето и се огледа, оправяйки косата си.
- Няма никаква Пери, глупако. Хари и Кейт ги няма, а тая къдрава тиква не си отговаря на телефона. Ами, ако е станало нещо?
- Охх, блонди. Сигурно са излязли. Остави ме да спя. - простена тъмнокоското.
- Ти чу ли, че Хари не ми вдига? Хубаво, може да са излязли, но може да е станало нещо.
- Знаеш, че Хари си вдига телефона веднъж на пет години, спри да се шашкаш и да ставаш майка ми. - простена Зейн, отпускайки се на дивана.
- Но този път не е сам и би трябвало да си вдига телефона, Зейн. - извъртях очи и извадих телефона си, набирайки номера на Хари, - Сега пък и гласова поща.
Излязох от хола, тръгвайки към кухнята, но в същия момент чух ключалката изщрака и след малко вратата се отвори, показвайки момичетата накачени с безброй торби, предполагам с дрехи. Усмихвах им се нервно, приближавайки се до тях и взимайки по няколко торби от всяка, поздравяйки ги, като целунах Дани нежно по устните.
- Къде са Хари и Кейт? - усмихна ми се Ребека, оставяйки останалите торби, които държеше до вратата на хола и събу обувките си.
- Ами, навън предполагам. - прехапах леко долната си устна и потрих врата си.
- Предполагаш? - повдига вежди, гледайки ме.
- Ами такова, със Зейн бяхме заспали и като се събудих ги нямаше. А Хари не си вдига и телефона. Ами ако им се е случило нещо. - нацупих леко устните си, гледайки към Бека като наказано дете. Тя само ми се усмихна и докосна нежно ръката ми.
- Спокойно, Найл. Сигурно просто не си чува телефона, а и не са две малки деца изгубили се в града. Хари може да се грижи и за двамата.
- Да, знам. Просто не искам да ме убиеш, защото не сме се грижили за Кейт както трябва.
- Спокойно, Ни. Нали нищо не й се е случило, за да се притесняваш? - усмихна ми се успокоително тя и влезе в хола.
*Гледната точка на Ребека*
Огледах стаята, облягайки се на дивана. Радвах се, че всички сме заедно, дори най-важният човек вече да не беше сред нас. Знаех, че е около нас и ни гледа с усмивка, радвайки се, че не сме се сринали със земята. Пери и Дани още не знаеха, но планирам да им кажа тази вечер.
Погледа ми се спря на масата, съзирайки пицата с ананас.
- Момчета. - обърнах се към тяхна посока, повдигайки вежди, - Да имате да ми казвате нещо?
- Ъм, пф, не, защо? - събра вежди Найл, потривайки дланите си в дънките си.
- А как ще ми обясните пицата с ананас и после обаждането за противоалергичните на Кейт?
- Аа, амии.. - започна да мрънка Зейн, почесвайки се по врата.
- Ами? - усмихнах им се мило, потропвайки леко с крак.
- Амии, тя тъкмо се отпусна край нас и от вълнение забравихме за ананаса. Не ни убивай. - признай най-накрая Найл, гледайки пръстите си и потропвайки нервно с тях по коленете си.
С момичетата започнахме да се кикотим тихо, но кикота ни спря от гласовете в коридора. Излязох от хола, посрещайки Хари, който носеше Кейти на раменете си, а в ръцете си носеше две пълни с храна торби. Усмихнах се широко при гледката, приближавайки се към тях.
- Как си прекарахте? - надигнах се на пръсти, целувайки нежно бузата на Хари и взимайки Кейт от раменете му.
-Страхотноо. - извика Кейти, вдигайки ръце във въздуха, след което целуна звучно бузата му, размърдвайки крачетата си, давайки ми знак да я пусна на земята и след като я пуснах изтича в хола.
- Както каза тя, страхотно. Това дете е буквално твое копие. - усмихна ми се Хари, навеждайки се леко към мен и целуна нежно устните ми. - Обожава да ме дразни и нарича Хати.
Засмях се, надигайки се на пръсти отново и приближих устните си до ухото му, прошепвайки.
-Знам за пицата скъпи.
Ухилих се, допирайки устните си нежно и почти недоловимо до ухото му и след като усетих как настръхна, се отдръпнах бързо от него, изтичвайки към хола.
-Кой се е разклюкарил? - извика Хари след мен.
Така хора, знаем, че много се забавихме с новите глави, нямаме извинение, просто идеите си отидоха от главите ни. Искаме да знаете, че ще има още една глава, която ще е последна. Няма смисъл да разтягаме локуми повече, пък и мислим, че е крайно време всичко да свърши. Надяваме се да ви е харесала историята и може би някой ден ще се завърнем с нещо ново. :D <3