Beyonce - Listen
Demi Lovato - Skyscraper
Гледна точка на Хари
В момента сме в университета и Кейтлин реши, че най-прекрасната идея е днес да сме отишли на някакви отделни часове, в които се правели някакви упражнения, за да сме се успокоявали. Най-много още повече да се нервирам, ако не ми хареса си хващам пътя.
И без това още не мога да забравя как ме преметнаха и освен това Кейт не иска да споря с баща ми, не че всъщност има смисъл, но ще се срещна с него определено, няма да се престоря, че нищо от това не се е случило и че съм се примирил с шибаните му опити. Просто само мисълта за това, което направи, ме изкарва извън нерви и само две неща се редуват. През деня е яростта ми към него, а през вечерта е дълбокото ми разочарование. Сякаш ако го срещна през деня бих се опитал да го ударя, не само опитал, бих го нападнал, а през нощта щях да искам разговор с него, щях наистина за последен път да искам да му покажа как ме кара да се чувствам и колко дълбоко приемам тези неща, колкото и да се самозаблуждавам. Но в крайна сметка искам да направя и двете, защото имах време да помисля и под разговор нямам предвид да му казвам да не се опитва да ми пречи повече или да пести парите си, защото ще ги изгуби. Вече всичко това не е само между двамата. Той намеси някого, с когото не мога да си простя, че не се сбогувах..
Просто все още ми е трудно да повярвам, че в живота си, за да успея трябва да съм срещу него, по-точно той да е срещу мен, още по-малко да му разказвам за успехите си и той да бъде горд както всеки баща.
Днес не отворих галерията, защото трябваше да дойда в университета, Кейт непрестанно ми повтаря колко много съм пропуснал и че картините могат да си се продават и като не стоя по цял ден там. Но лекциите не са по-приятна работа, добре, че тя е тук. Особено ми е забавно, когато имахме лекция по история на литературата и тя седна в единия край на залата, а когато се приближих към нея постоянно ми показваше с пръст да мълча, защото така и не разбра, че този кисел професор не харесва никого и с нея няма да проработи. Но пък как може да се държи снизходително с нея след като тя винаги му върши всички работи, които дава?
- Искаш ли бургер?
- И като започнем с упражненията да го повърна.
- Ще ти взема малък. Какво си яла днес, само изгорелите яйца за закуска?
Изсмях и се, подчертавайки уменията и.
- Ти искаше да ти изгладя ризата, затова ги изпуснах!
Упрекна ме тя и въпреки че не искаше бургер стоеше и чакаше с мен.
- Поне ризата да беше хубаво изгладена.
Показах и огромните гънки, а тя присви очи.
- Не вярвам ти да я беше изгладил по-добре.
- Така или иначе скоро няма да ми трябва.
- И защо така?
Кейт се приближи до ухото ми и краят на езика и го докосна, а аз изобщо не предполагах, че е в такова настроение. Което си е плюс за мен.
- Харесва ти да ме измъчваш на публично място.
- Абсолютно нищо не правя.
Устните и докоснаха брадичката ми и бедрата и се докоснаха в моите, докато стоях с гръб към нея. Взех единия бургер и преди да успея да се завъртя тя го грабна от ръката ми и отхапа.
- Не искам бургер.
Измитирах гласа и и поръчах още един .
- Щом те измъчвам на публично място, както каза, тогава ще спазвам дистанция. Съжалявам, Харолд.
Каза фалшиво тя, а аз нямах търпение да се приберем, за да мога да правя каквото си поискам с нея.
- Тогава и аз ще спазвам дистанция.
Взех втория бургер и седнах на стола до нея, а тя престорено се прави, че не ме забелязва. Оставих обяда си на масата и ръката ми докосна бедрото и, правейки бавни движения нагоре.
- Знаеш ли какво ще е времето днес?
Погледнах към небето със самодоволна усмивка.
- Дистанцирано.
Тя ми посочи с очите си надолу, дори и пряко да не поглеждаше какво правех. Просто го чувстваше.
- Кажи ми сега как се издържа това?
Гледах я в очите, а тя неуспешно също се опитваше да го прави, въпреки че вече столът и се струваше прекалено малък.
- Кое-е?
- Измъчване на публично място.
Кейт преглътна, аз бавно и мъчително оттеглих ръката си, а тя в същото време си отдъхна и разтрепери.
- Защо не си ядеш бургера, скъпа?
Сдържах се да не се засмея, а гледах към залепените и на масата ръце, които все още не можеха да се адаптират към липсата на ръката ми. Това влияние, което имам, е .. боже. Чудя се дали и аз изглеждам по-същия начин, толкова уязвим, колкото се и чувствам, когато тя е с мен.
Кейт ме погледна сякаш съм казал най-безсрамното нещо, но въпреки това замълча и продължи да се храни.
Гледна точка на Кейтлин
Боже, трудно е да пазя дистанция, когато сме извън къщи, мога да предположа по действията му, че и той се чувства така. Но не харесвам как много хора се събират и показват чувствата си единствено физически, особено на публично място. Имам предвид, предпочитам да си говоря с него, той да ми разказва, да каже някоя глупост и да се разсмеем като идиоти, да си ядем бургерите и някакси да потушаваме желанието да се качим върху някоя маса и да правим каквото правят всички. И това дори не е потушаване на желанието, сякаш понякога когато забавяш нещо .. го искаш дори още повече. Прекарвам цял ден с него и се опитвам да се въздържам, когато сме навън, а когато се приберем имам чувството, че не съм го виждала цял ден, защото се държим напълно различно, отпуснато, и започвам да заобичвам всичките му малки перфектни несъвършенства.
Намирам за привлекателни дори огромните пръсти на краката му.
Ужасно странно е, но наистина е така.
Дори вече не ме е страх да призная, че Хари е човекът, с когото искам да прекарам живота си.
Реших, че ще ни се отрази добре да се запишем на курс веднъж седмично, в който ще правим упражнения, дори може да медитираме. Хубаво де, аз ни записах, но целта ми не е Хари да мрази това място, особено го правя заради него, той има нужда и щом тези неща успокояват много хора защо не и него?
- Искам да ти кажа, че няма начин да сложа клин.
Той стоеше до стената на съблекалнята, която вече беше празна, докато аз се преобличах. Знам, че не е приятно, но това е най-удобното облекло, не може да се опитва да се разтяга с дънки.
- Хари, има и други мъже, никой няма да те гледа.
- По-точно има невероятни тъпанари, които всъщност се съгласяват.
- Просто си представи, че са тесните ти дънки.
- Бъзикаш ли се с мен? Ти да не се засмя?
Вече дори не се криех, а той се правеше на ядосан и забърза крачка към мен.
- Сложи ги заради мен.
- Няма да се правя на глупак.
- Казах ти, че никой няма да те гледа.
Той ме погледна скептично, а аз грабнах един клин и му го подадох.
- Като се замисля това хубаво дупе не е за изпускане.
- Напоследък много често разменяме ролите си. Не искам аз да съм жената и да ти пера и готвя.
- Ако трябваше да го правиш щях да стоя гладна и мръсна.
- Но щеше да си доволна.
Той вдигна самодоволно вежди.
- Престани да вкарваш тези погледи.
- Не знам за погледите, но обичам да вкарвам друго.
Вдигнах поглед възмутено и излязох от съблекалнята, оставяйки го да се облече, тоест оставяйки го без избор, но ако бях останала нямаше изобщо да се преоблича, а само щеше да ми вмята някакви безобразни мисли от главата му.
Стоях на телефона си и след малко чух как вратата изскърца и се открехна, но Хари не излизаше.
- Хайде, не вярвам да е толкова зле.
Казах му окуражително, но все пак малка частица от мен искаше да му се посмее. Той така и не пристъпи напред, докато аз не отворих вратата и буквално се хванах за устата, за да не се побъркам от смях. Беше ... се издул отпред и не ми изглеждаше сякаш може да ходи нормално, бедрата и абсолютно цялата му долна част се очертаваха, а физиономията му беше безценна. Махнах ръката си и отделих погледа си от тялото му, поглеждайки го в очите.
- Прелестен си.
Казах, сдържайки се сарказмът ми да не излезе наяве, но всъщност не е зле, много мъже биха се облекли така. Е, не точно, но ще му спестя тези разсъждения.
- Така ще те прелестна, че ..
Той започна да сваля клина, пуфтейки, а аз веднага изтичах до него и сложих ръка върху неговата.
- Хайде, Хари, не си смешен, да ти кажа ли истината?
Не го чаках да отговори, а го дръпнах по-навън.
- Мисля , че ако отидеш така в гей барът ще те обявят за техният трофей.
Изсмях се силно, а той без да се осъзнае започна да бяга след мен, докато аз се пуках от смях. Все пак излезе. Но всъщност не казах нещо грешно, трябва наистина да не ги срещаме повече, защото ще го разкъсат.
Бягах устремено към залата, когато Хари изфуча през вратата заедно с мен и обви цялото ми тяло плюс ръцете в гръб, хващайки ме здраво, а аз му крещях да спре, хилейки се. Беше ми нужна поне минута, за да осъзная, че всъщност не трябваше да влизам и че общо взето цялата група ни гледаше втренчено. Хари беше зад мен с тесния си клин и всъщност наистина много мъже бяха със същите, което не вярвам ще го накара да се почувства по-добре де. Той ме пусна, а аз прехапах устна от срам.
- Ъм .. здравейте на всички.
Махнах леко и тръгнах да вървя към най-задните места, заедно с Хари, който се движеше по-бързо от мен, въпреки трудността му да ходи. Мога да кажа, че .. жената, която ръководи тази група, ни гледаше .. злобничко и сега когато стояхме най-отзад все още ни гледаше така. Хари застана до мен и ми прошепна, докато аз започнах да загрявам с другите, вдигайки и сваляйки ръцете си и поемайки си дъх.
- Ще те побъркам, когато се приберем.
Извърнах глава към него и му се усмихнах миличко.
- Дишай. Издишай.
Той погледна настрани, за да види една бременна жена и мъжът и правейки същото като мен, после се загледа към другите и когато погледът на жената със злобния поглед попадна върху него той започна да се движи глуповато.
- Всъщност току-що станах един от тези невероятни тъпанари.
Ако по-рано му бях казала, че ще трябва да сложи клин, изобщо нямаше да иска да дойде, а в момента не е зле, движи се и малко пуфти от време на време, но .. изглежда сладко въпреки всичко.
Ръководителката на групата ни инструктираше какво точно трябва да правим и тъй като всички бяха по двойки тя ни показваше едно упражнение заедно с партньорът си. Всъщност трябваше да се обърнем с гръб един към друг и да заплетем ръцете си , след това всеки да се опита да вдигне другият. Не виждах смисъл в това , единствено че мога да си счупя нещо като вдигна Хари. Все пак не казах нищо , а той ме вдигна преди да се усетя , но тогава чух един късащ се звук , а Хари ме погледна мъчително. Горкичкият. Отплетох ръцете ни и го накарах да се обърне , за да видя сладката малка дупчица , която ме накара да се засмея. Всъщност не беше нито сладка , нито малка , нито дупчица. По-скоро смешна , огромна яма на клинът му и отдолу бели гащички. Не мога да се сдържа просто.
Хари се обърна към мен и по физиономията ми разбра какво е, а аз по неговата разбрах, че няма да стои повече тук. Всички около нас изглеждаха в някакъв баланс, докато аз го гонех, а той се държеше за скъсания клин. Очаквах да се разсмее щом излезе от залата, но напротив, беше дори по-зле от просто раздразнен. Прасна вратата на съблекалнята и тогава се чу лек тътен, по-точно удар и той изпсува, а аз се доближих до вратата.
- Хари, на всеки можеше да се случи, не го приемай толков..
Докато се усетя вратата се отвори по начина, по който се и затвори, с трясък. Хари вървеше забързано напред, беше си сложил шортите и беше захвърлил скъсания клин на земята. Беше напът да си ме подмине, сякаш аз съм виновна, просто се шегувах с него, за пореден път показва колко голямо его има. Той извади портфейла си.
- Ето ти пари за такси, аз отивам на бокс.
Той ми подаде пари, повече от необходими за едно такси и погледна мрачно без да ме докосне.
- Там истински мъж ли ще се почувстваш?
И мен ме е излагал много пъти , а този път дори не го изложих аз , не съм виновна , че клинът му се скъса , вместо да се разсмее и да каже , че се е почувствал глупаво , а аз да го успокоя и целуна той се прави на големият мъжкар както винаги. Изобщо не иска да бъде помислен за невероятен тъпанар , който би сложил клин заради приятелката си. И всичко това дори не го прави заради мен , просто доказва , че не може да се контролира и да се жертва достатъчно. По дяволите , толкова го обичам , но понякога толкова ме дразни.
Хари игнорира това, което казах, и излезе със сила, а аз вървях със същото темпо навън. Той запали джипа ужасно бързо и преди да успея да го погледна беше тръгнал. Ако според него невероятен тъпанар означава да се изложи пред всички се залъгва, невероятен тъпанар означава да ме зареже така, не съм умряла за парите му за такси. Като не иска да се прибира с мен или да ме закара, изобщо няма да се прибирам. Тръгнах в другата посока към клуба на Емили, вчера се оплакваше, че Рик е заминал на командировка за седмица и тя останала сама, а аз и звъннах да се видим и се запътих за натам.
Нека Хари си ходи на бокса и да се прави на мъж.
Гледна точка на Хари
Стабилно се изпотих, този път не се „състезавах" с боксовата круша, която както винаги изглеждаше неутолима за удари. Този път бях на ринга с боксовите ръкавици и човек срещу мен. Имаше много техники, които не знаех и които Джейк ми показа, чудя се защо преди не съм се интересувал. Но честно казано преди идвах тук, за да се отърся от живота и да отдам гнева си на боксовата круша. Не че сега не направих така. Преди винаги бягах, когато нещо не ми харесваше, глупаво беше да я оставя.
Но ако не го бях направил щях да и се развикам в яда си.
Определено не съм като преди, контролирам се повече и знам колко глупаво изглежда отстрани да се ядосвам за нещо като това, но наистина се почувствах толкова тъпо, сякаш съм някакъв клоун и съм там, за да ми се смеят.
Знам, че егото ми е голямо.
Знам, че не мога да понеса да се излагам.
Знам, че Кейтлин много ми се издразни.
Знам, че въпреки мрачното ми настроение аз ще съм този, който ще се обади първи.
Щеше да ми е по-хубаво, ако в момента си бях вкъщи с нея и щях да го забравя по-лесно. Боже, всичко, което правя, е толкова спонтанно. Погледнах часа и не можах да повярвам, че съм прекарал четири часа тук, какво толкова правих? Сигурно вече се е прибрала, но въпреки това искам да я чуя.
Толкова много ми липсва. И съм толкова слаб. И не ме интересува как изглеждам повече.
Тъкмо щях да я набера , когато пред мен застана една фигура. По-ниска от мен фигура , но все пак мъжка. Погледнах го в лицето и сякаш исках да остана още няколко минути , само за да му фрасна един.
Беше Лиам.
Нито един от нас не поздрави, въпреки че ми беше повече от ясно, че е застанал пред мен, за да говори с мен. Въпреки присъствието му аз набрах Кейтлин, чакайки отговора и, за да го подмина.
Но отговор не дойде. Тя не ми вдигна.
Очаквах той да каже нещо от рода на „След като я изчука вече не ти вдига" и да се благодари, че не го е казал, не знам дори откъде дойде това, но го очаквах от него.
- Тук не е най-подходящото място за разговор.
- Отдавна не можем да имаме нормален разговор.
Сопнах му се, а той стоеше без да мърда пред мен. Аз взех чантата си и махнах тениската си, за да си сложа друга.
- Не си мисли, че ми е било лесно да дойда дотук и да говоря с теб.
Не казах нищо, защото не исках да говоря с него. Знам много добре речника му и всичките псувни, които ще ми каже, плюс обвиненията, които ще ми развалят още повече настроението. И той нека не си мисли, че ми е лесно да живея с тези мисли.
- Нямам време, Лиам. Нито желание.
- Не си мисли и че ми е лесно да не те обидя.
- На мен също не ми е, не си мисли, че само на теб ти е трудно да ме гледаш без да ме удариш.
Казах бързо и гневно, а той започна да върви към изхода с мен. Но аз не излязох, а влязох в съблекалнята, сядайки на една от пейките, за да си сменя обувките. Лиам влезе след мен и затвори вратата, след което я заключи, а това ме накара да вдигна погледа си.
- Вече трябва ли да се страхувам?
Казах с насмешка, а той все така стоеше сериозен. После седна до мен, но спазваше дистанция.
- Колкото и да не ти се вярва, Хари, сега ти е по-лесно. Широко ти е около врата, защото знаеш какво имаш и че то няма да те остави. Кажи ми как би се почувствал, ако нея я нямаше и ако просто виждаше виновника за това всеки ден?
Стиснах челюст.
- Виновника? Единствено мен ли виждаш като виновника?
Не мислех, че ще започне този разговор. Не мислех, че някога изобщо би искал да говори с мен за сестра си отново.
- Греша ли като го правя?
- Лиам, .. мислиш ли, че съм го искал? Дори не шофирах аз.
- Значи изобщо не се смяташ за виновен?
Имаше сълзи в неговите очи и за един ужасно кратък миг видях колко близки бяхме. Но нашето приятелство никога нямаше нещо общо с това на мен и Зейн.
- Виновен съм. Това ли искаш да чуеш? По дяволите, всички сме виновни за нещо на този свят.
Стиснах зъбите си и просто .. направих място на болката.
- А ти не си ли виновен, Лиам? Не говореше ли за майка ми, не ме ли караше да се чувствам зле, не се ли занимаваше с Кейтлин, не я ли накара да страда?
Той замълча.
- Никога не ме остави да ти обясня. Просто искаше да ме накараш да се почувствам зле. И знаеш ли какво? Много по-лесно щеше да ми е, ако просто ме беше убил. Ако ме нямаше заедно с нея.
Сълзата му се стече по бузата бавно, дори и той да не го искаше.
- Не искам това.
Беше ми се причуло. Наистина.
- Никога няма да мога да бъда приятел с теб, Хари, но .. не искам да ти бъда враг. Защото колкото и да не искам да вярвам, когато те погледна, се сещам за нея. За блясъка в очите и, за светещата и коса, за желанието и за живот.
- А когато аз те погледна се сещам как щеше да я изнасилиш, за ужаса в очите и, за туптящото и сърце, за всичкия страх.
Казах му с леден поглед, а той наведе главата си. И двамата говорехме за различни хора, за хората, за които ни пука.
- Искам да .. започна отначало. Искам да затворя тази страница. Искам да продължа, наистина.
Не казах нищо.
- Но нямаше как да го направя без да говоря с теб.
- Съжалявам, Лиам. Тя не беше лош човек и бих я върнал, ако можех, защото понасям същата болка и знам колко дълбока е тя.
Спрях.
- Но ако докоснеш отново Кейтлин бих забравил за всякакво съжаление и бих те убил. За нещата, които и причини, никога няма да ти простя.
Това, което е вътре в мен и бушува, това, което дори ребрата не могат да възпрат .. би направило всичко. Колкото и психопатско, ненормално и ужасяващо да звучи.
- Съжалявам, Хари. Кажи го и на нея.
Той се спря за миг и ме погледна отново.
- Знаеш ли какво разбрах ..
Очите му се пълнеха отново. Не знаех, че би се разплакал пред мен, но когато чувствата поемат управлението на душата ти не би могъл да ги спреш.
- Тя наистина те обича. Не само това .. тя умира за теб. И винаги съм се чудел защо ти? Защо това трябваше да се случи на теб, а не на мен? И разбрах, че .. този, който може да даде любов взима такава. Когато душата ми не е пълна с омраза и ненавист ще стана по-щастлив.
Как се променят хората. Когато се гледаш от ден на ден нищо не се променя, но когато се обърнеш назад виждаш колко различен си станал. Колко неща си преодолял. Колко болка си почувствал. Колко желания си имал и как всичко се връща на този свят.
Станах, заедно с Лиам и той ми подаде ръката си, което беше неочаквано.
- Късмет, Хари.
Погледнах към него, после към ръката му.
- Късмет, Лиам.
Не мислех , че някога бих могъл да си помисля , че се радвах да кажа всички тези неща. И двамата трябваше да ги знаем.
Гледна точка на Кейтлин
Стоях доста време при Ем и се сдържах да не се обадя на Хари, нито пък да се прибера вкъщи. Но не и казах мислите си, а тя вече затваряше и трябваше да си тръгна.
- С какво ще се прибираш? Хари някъде навън ли е?
- Не знам, ще се чуем. Ти тръгвай.
Прегърнахме се след като я убеждавах да не чака с мен. Тоест да чака никого. Извадих телефона си и се предадох да обикалям улиците, а реших да се прибера. Ще се обадя на такси или на Хари. Когато го отключих видях, че всъщност ми е звънял и не можах да се стърпя да не се усмихна.
Може да е невероятен тъпанар, но е моят невероятен тъпанар.
Точно когато щях да го набера усетих как някой ме разтресе и телефонът ми не беше вече в ръцете ми. Усещах как въздухът, който поемах, намаляше и усетих ужасна миризма, след което установих, че зад мен имаше фигура, която беше сложила ръката си върху устата ми и навираше нещо в носа ми. Беше някакъв парцал. И очите ми несъзнателно се затваряха, въпреки че лактите ми започнаха да се движат назад, за да блокират който и да е.
Последното нещо, което видях, беше друга фигура, но пред мен. Позната.
Бащата на Хари.
Гледна точка на Хари
Пристигнах вкъщи, но вратата беше заключена. Отключих я, вероятно се е заключила вътре, има този навик.
- Кейтлин?!
Имах лошото предчувствие, което не исках да споделям със себе си. Какво ако не е вкъщи, къде изобщо може да бъде?
Изкачих стълбите и влизах във всяка стая отчаяно. Толкова ли ми е разсърдена? Извадих телефона си и я набрах.
Никой не ми вдигаше.
Направих го отново, отново и отново.
Включи се гласова поща.
Тя току-що си изключи телефона.
Какво толкова съм направил?
Имам много да се обяснявам , знам. Времето отново не ми стига и не мислете , че искам да се бавя толкова дълго , опитвам се , наистина. Забелязах , че прочитанията са станали по-малко и не мога да ви виня , че сте я оставили. Може би вече не ви харесва или не ви се чака толкова време , за което съжалявам. Дори никой да не я чете аз смятам да я довърша и все пак ви благодаря за известното търпение. Който е все още тук и ме подкрепя може да сподели мнението си , благодаря.