#Selly:
*Гледна точка на Хари*
Върнах се в апартамента си и звъннах в сладкарницата, за да поръчам тортата на Лиам. Отпуснах се на давана, когато се сетих, че трябва да отида на лекции, защото, ако не отида Ребека ще ме убие. Извадих телефона си от джоба на анцунга и погледнах колко е часът. Е, първите 2 часа са минали, така че мога спокойно да се приготвя за университета. Въздъхнах и тръгнах към банята.
*Незнайна гледна точка*
- Шефе, целта току-що влезе в издателската къща. - информирах босът.
- Добре. Твоя е. Знаеш плана за довечера, така че действай. Гледай да не се провалиш. - изръмжа, затваряйки ми телефона. Изпуфтях, потегляйки към вкъщи, за да преговоря детайлите.
*** В 17:00 следобяд***
*Гледна точка на Хари*
Всички седяхме в хола, подготвяйки всичко за довечера.
- Значи Ребека ще му звънне и ще му каже адреса, на който трябва да дойде, така ли? - попитах, за да съм сигурен. Всички кимнаха.
- Тортата е в хладилника. - каза Зейн, който я бе взел.
- Украсата и декора е готов. - допълниха Пери и Дани.
- Музиката е уредена. - похвали се Найл.
- Храната също е приготвена. - каза Ребека.
- Страхотно. Приятелите му също са поканени и сега липсва само Лиам. - казах, а Ребека взе телефона си.
- Здравей Ребека. - в хола беше толкова тихо, че се чуваше всичко, което си говорят.
- Здрасти, Лиам. Мислехме си, че довечера може да отидем на вечеря всички заедно. Как мислиш? - попита момичето ми.
- Не знам... Много съм изморен и смятах след работа да се прибера вкъщи. - мрънкаше си той.
- Хайде де, моля те! Без теб няма да е забавно. - молеше му се Ребека. А аз за какво съм й брейй, хах?
- Ох, хубаво. На теб човек не може да ти откаже. - въздъхна Лиам, предавайки се.
- Даа, довечера в 7:00 Р.М. на "Milano Street 19".
- Добре. До после. - това бе последното, което каза преди връзката да прекъсне.
- Такаа.. ами значи всеки да се оправя. - подканих, ставайки от дивана.
- С Найл ще се прибираме, за да се изкъпем и да се приготвим, а после ще вземем Пери и Дани и заедно с тях ще отидем до мястото и ще видим дали всичко е наред, така че предполагам, че ще се видим там? - попита Зейн.
- Окей. Ще гледам да дойда половин час по-рано, ако има последни детайли за дооправяне. - казах, а те кимнаха и тръгнаха към входната врата, но преди това си казаха чао с Пери и Даниел. Когато вратата се затвори отидох при Ребека, която междувременно седеше на барплота, играейки си на телефона. Промъкнах се и я прегърнах из отзад. Тя се стресна малко, но когато разбра, че съм аз, се отпусна, оставяйки кратка целувка на устните ми.
- Какво правиш, скъпа? - попитах, подпирайки брадичката си на рамото й.
- Пиша си с Барбара, защо? - каза просто.
- Барбара? - попитах объркано.
- Да, братовчедка ми. Най-вероятно ще идва в Ню Йорк, за да се запише в нашия университет, ако има празни места. - отговори, повдигайки раменете си.
- Аха. Всъщност дойдох, за да ти кажа чао.
- Тръгваш ли?
- Мхм. Ще се изкъпя и ще подреда малко апартамента.
- Добре. Заедно ли ще ходим на партито? - попита, поглеждайки към телефона си.
- Ако искаш.
- Естествено, че искам, Харолд. - намигна ми, оставяйки кратка целувка на бузата ми. Изръмжах, хващайки лицето й с ръцете си и я придърпах към мен, разбивайки устни в нейните. Задълбочих целувката, а тя се надигна от стола, качвайки се на плота и разкрачи леко краката си. Моментално се настаних между тях, а тя ги уви около мен. Преместих ръцете си на кръста й, а тя нейните на врата ми, притискайки тялото си плътно до моето.
Отдръпнах се заради недостиг на въздух. Допрях челото си в нейното, нормализирайки дишането си.
- Хайде отивай. - прошепна Ребека.
- Добре. До после. - оставих последна нежна целувка на усните й и тръгнах към изхода на апартамента.
*Гледна точка на Ребека*
Качих се на горния етаж и влязох в стаята си, хвърляйки се на голямото легло. Загледах се в тавана. Такова хубаво бяло.
***
*Гледна точка на Лиам*
Излизах от сградата на фирмата, изваждайки телефона от сакото си. Имам точно един час, за да се оправя. Тръгнах към вкъщи.
***
Хвърлих сакото си на дивана и тръгнах към спалнята си. Съблякох дрехите, влизайки в банята. Взех си дълъг душ.
Увих кърпата около тялото си и отворих гардероба. Облякох нови боксерки, търсейки дънки. Окото ми хвана черни дънковите панталони. Взех тях, нахлузвайки ги, а след това наметнах сива тениска. Пъхнах телефона в задния джоб, взимайки якето си и тръгнах към изхода на апартамента.
***
*Гледна точка на Ребека*
Пътувахме в пълно мълчание, а от време на време Хари пееше. Макар и само да си тананикаше, чух, че има ангелски глас.
Улицата пред фабриката бе претъпкана с автомобили. Излязох от колата, взимайки чантата си и веднага ме побиха тръпки от хладния вятър. Бях само по къса тениска и дънки, защото си забравих якето вкъщи. Хари съблече сакото си и обви раменете ми. Беше топло и миришеше на него. Моят любим аромат.
- Ама, че джентълмен! - пошегувах се.
- Не ме карай да те вкарам в колата и да те изчукам на задната седалка, Прайзис! - каза, намигвайки ми, след което хвана ръката ми, преплитайки пръстите ни. Издадох нещо средно между възклицание и писък, което го накара да се изсмее. - Имаш ли място в огромния си чувал за телефона ми? - попита, обръщайки се към мен.
- Не е чувал, а чанта, Хари. Да, имам място. - усмихнах се и протегнах ръката си. Той сложи телефона си в ръката ми и сякаш нарочно натиска копчето, за да се включи заключения екран, но тогава забелязах, че фонът не му е обикновената снимка на колата му, а селфито, което бяхме направили преди да тръгнем. Беше целунал бузата ми, а аз се бях оплезила, усмихната до уши. Очите ми бяха пълни с живот и щастие, а бузите ми бяха леко зачервени. Това прави Хари с мен. Прави ме щастлива и жива.
Усмихнах се без да коментирам новия фон на телефона му.
***
*Гледна точка на Лиам*
Стигнах на адреса, който ми бе казала Ребека, но там нямаше абсолютно нищо освен старата фабрика. Набрах номера й.
- Ало, Лиам? Какво има? - чу се от другата страна на линията.
- Ами, аз съм на адреса, който ми каза, но там няма нищо освен изоставена фабрика.
- Добре. Идвам след малко. Изчакай ме там.
- Окей. - това беше последното, което казах преди да ми затвори.
След малко видях малката й фигура, приближавайки се към мен. Беше облечена в прилепнали черни дънки с висока талия и бяла тениска на емотиконки, завършващи с черни токчета. Косата й бе вързана на висока опашка. Беше наистина красива. Усмихнах се, излизайки от колата.
- Здравей. - приближих се до нея и я прегърнах, - Прекрасна си.
- Здравей и мерси. - отвърна на прегръдката ми и забелязах как бузите й се зачервяват, - О, честит рожден ден, Пейно. - изкикоти се и ме прегърна отново.
- Ъм, днес нямам рожден ден. - отдръпнах се, гледайки я объркано.
- Напротив. Днес е 29 август, глупчо.
Разтворих очите си широко. Въобще не се сетих, че днес бе рождения ми ден. А тя беше първата, която ми го честити. Дори баща ми не се е сетил.
- В такъв случай, благодаря. Ако трябва да съм честен, ти си първата, която ми честити.
- Хайде да влизаме. - хвана ръката ми и ме задърпа към изоставената сграда.
Когато влязохме не се виждаше нищо, защото беше пълна тъмница, но след няколко секунди осветлението светна и всички, които бяха дошли извикаха "Честит рожден ден, Пейно." Усмихнах се истински, може би за втори път днес.
Огледах се наоколо. Имаше сцена, а над нея имаше огромен плакат с надпис "Честит рожден ден, Лиам Пейн." Пред нея имаше голям дансинг, а в средата на тавана бе закрепен голям полюлей. От едната страна на сцената имаше много маси и столове и две отрупани маси с храна, а от другата страна една отделна само с алкохол и безалкохолни напитки. Навсякъде имаше шарени балони и разпиляни конфети. Усмивката ми нарасна. Приближих се до групичката от най-близките ми приятели.
- Благодаря хора.
- А аз ще бъда лоша приятелка и ще те издам. - изплези ми се Ребека, обръщайки се към другите. - Милия ни Лиамчо, бе забравил, че има рожден ден. Как не го е срам? Аз на моя рожден ден си изпуснах телефона от вълнение и едва не го счупих. - засмя се тя, а прекрасния й смях бе последван от този на другите. Извъртях очи.
- Честит рожден ден, бро! - честитиха ми Найл и Зи.
- Честит рожден ден, Лиии! Да си жив и здрав, много, много щастлив и всички мечти да ти се сбъднат. - казаха Пери и Дани.
- Наистина много ви благодаря. Вие сте страхотни приятели. Толкова много ви обичам! - казах, прегръщайки ги.
- Да, да, хайде да не ставаме чувствителни, хах. - естествено няма да е Хари, ако не изпусне по един тъп коментар. Извъртях очи, показвайки му среден пръст, а той се засмя.
***
*Гледна точка на Ребека*
Вечерта си минаваше и всички се забавляваха. С Хари седяхме на една от масите, докато другите бяха на дансинга. Въздъхнах.
- Искаш ли да потанцуваме? - попитах Хари, въпреки че знаех отговора.
- Не, не танцувам. - погледна ме. - Но, ако ти искаш... Искаш ли да танцуваме?
Толкова бях изненадана и в същото време развълнувана от думите му, че направо исках да заподскачам от радост. Той стана и ми подаде ръката си, докато аз вече го дърпах към дансинга, защото ме бе страх, че ще се откаже.
- Изобщо не знам как се танцува. Какво трябва да правя? - попита, смеейки се.
- Чакай, ще ти покажа. - казах, слагайки ръцете му на ханша си.
Ако преди една седмица някой ми беше казал, че ще танцувам с Хари на рождения ден на Лиам щях да му се изсмея в лицето.
- Тази песен е доста неподходяща за рожден ден. - прошепна в ухото ми.
- Аз мисля, че е идеална. - отвърнах, облягайки главата си на гърдите му. Не знам дали това, което правим с Хари може да се нарече танцуване, защото всъщност ние само се полюшвахме леко в такт с музиката. Не исках да развалям момента, но ми се ходеше спешно до тоалетна.
- Ем, Хари?
- Хм?
- Не искам да развалям момента, но ми се ходи до тоалетна. - засмях се, отдръпвайки се от него.
- Добре. Ще те чакам на нашата масичка. - кимнах, тръгвайки към тоалетните.
Забелязах, че броят на гостите се бе умножил поне тройно. Никъде не виждах Пери и Дани, нито пък момчетата.
Въздухът бе станал по-гъст и задушаващ, а навсякъде миришеше на алкохол и цигари.
Тръгнах по малкия коридор, когато чух тежки стъпки след себе си. Обърнах се, но там нямаше никой.
- Хари? Ти ли си? - нямаше отговор.
Обърнах се и продължих, но пак чух този звук.
- Който и да си не е забавно. - казах, когато усетих пронизваща болка в областта на главата си. Строполих се на земята, а последното, което помня бе, че някой ме удари с твърд предмет, завличайки ме някъде.
Според вас кой я отвлече и какво ще стане нататък? ♡ Обичам ви #Sellynatorчета! ♡